За какво може да бъде убит един външен министър освен за неговата външна политика? Я да питаме Гюнтер Грас. Откакто той каза, че навремето бил есесовец, него за какво ли не го питат. Лех Валенса попита защо Грас е все още почетен гражданин на Гданск; други попитаха защо не му отнемат Нобеловата награда, която той получи през 1999 г., когато излезе неговата книга "Mein Jahrhundert" ("Моето столетие"). В нея е и отговорът на въпроса защо бе убит Ратенау.

За 1922 г. (от столетието 1900-1999) Гюнтер Грас разказва като тогавашен двоен агент. Надигала се омраза към евреите, капиталистите и спекулантите, инфлацията галопирала и се печатали банкноти с много нули. Но главната причина външният министър Ратенау да бъде наречен "версайска подлога" и да бъде убит е Версайският договор, който той бил принуден да подпише.

Освен страховитите репарации победителите сложили ръка върху десетки хиляди вагони и осем хиляди немски локомотива, за които Ломоносов бил изчислил, че са най-добрите в света, а САЩ, понеже им било далечко да транспортират вагони и локомотиви през океана, накарали немците да им построят и доставят на собствен ход нещо, което нито те, нито някой друг можел да построи: цепелин LZ 126 с пет двигателя "Майбах".

Въпреки всичко това Рихард Вагнер - не композиторът, а "бащата на германския локомотив", който възхитил Ломоносов - не допуснал немските железници да бъдат приватизирани и - цитирайки Гьоте, - казал, че железниците ще пробият пътя към бъдещето, на което тъпоглавите князе се съпротивляват.

Толкова по въпроса как Ратенау бил убит заради Ньойския договор. Гюнтер Грас, естествено, не споменава Конституционния договор за ЕС, тъй като той беше съставен и блокиран в началото на ХХI век, не през Jahrhundert 1900-1999. Сега (чрез референдуми) убиват договорите, а не министрите, които ги подписват.

За разлика от лаконичната конституция на САЩ, която всеки може да прочете и разбере, трябва да излезеш в отпуск, за да прочетеш и проумееш проектоконституцията на ЕС, написана от екипа на Валери Жискар д'Естен. Вероятността да се излюпи по-разбираем и по-приемлив текст е хипотетична, защото споразуменията от Маастрихт и Ница повеляват всяка структурна поправка да бъде одобрена от всяка една от 25-те (евентуално от 27-те) страни-членки на ЕС. Евросъюзът изпадна в положението на човека, който се заел да боядисва пода, започвайки от вратата, и като стигнал до отсрещния ъгъл - ни напред, ни назад.

Няма изгледи за измъкване от тази ситуация, докато Финландия председателства Евросъюза, нито през семестъра след 1 януари 2007-а, когато Ангела Меркел поеме председателството. През второто шестмесечие на 2007 г. Франция ще председателства.

Преди 40 години в Рамбуйе Дьо Гол и Аденауер пропъдиха духа на Версайския договор и обявиха началото на "европейския концерт", предупреждавайки, че в него ще се чуват и дисонанси, които ще го отличават от тоталитарните блокове, в които цари пълно единство и подчинение на сателитите.

Загърбили амбициите за надмощие от времето на Ньойския договор, през годините се срещаха социалдемократът Шмид и центристът Жискар, социалистът Митеран и християндемократът Кол, голистът Ширак и социалдемократът Шрьодер.

За разлика от тоталитарния блок Атлантическият алианс и Евросъюзът не се разпаднаха, когато Дьо Гол напусна военната организация на НАТО, нито през 1983, когато Бундестагът се съпротивляваше на американските евроракети "Пършинг II", нито когато Лондон пренебрегваше европейската идея заради специалните си отношения с Вашингтон и се самоназначаваше за посредник между Европа и САЩ, нито когато Маргарет Тачър казваше на ЕС: "Искам си парите обратно!" Стремейки се към възможно най-добрите отношения с Вашингтон, Париж, Берлин (Бон в миналото), и останалите от ЕС спазваха прилична дистанция спрямо Вашингтон, а също и помежду си.

Старите от ЕС знаеха как се държи тази линия; новите също имат опит в спазването на онази дистанция, без която изпадаш във васално положение. Спомнете си Полша преди и след 1989; спомнете си как Чаушеску се дистанцираше от Москва, докато България беше най-верният сателит. Значи сме уникални. Не само сме най-бедните в Европа, но и най-боси откъм европейски опит в отстояването на национална позиция.

Ако това не се промени, българската дипломация и българските външни министри ще заслужат участта на Ратенау.