В България рядко се случва един човек да оглавява национална служба в МВР цели 12 години, през които са се сменили 5 правителства, 7-8 вътрешни министри, трима президенти. Кирил Войнов обаче го постигна. Въпреки политическата конюнктура, въпреки лавината от анонимни сигнали срещу него. Стана генерал точно преди девоенизацията, успя да се класира дори за мъж на годината.

Оня ден немислимото се случи - срещу Войнов бе образувано дело и той бе принуден да подаде оставка, която вътрешният министър прие без колебание. Още отсега обаче може да се прогнозира, че



едва ли ще се стигне до осъдителна присъда



Със сигурност обаче покрай пожарната доста ще се пошуми през следващите месеци.

Кариерата на Войнов тръгна стремително нагоре след 10 ноември 1989 г. През 1992 г. тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов го назначи за зам.-декан на факултета "Противопожарна охрана" във ВИПОНД-МВР. Следващият МВР шеф Виктор Михайлов пък го направи директор на пожарната. Още в началото Войнов уволнява много хора от службата, други напускат, несъгласни със стила му на ръководене. Години наред именно те пишат сигналите срещу него и дори заформят нещо като опозиция. Материалите се трупат - и през 1996 г., и през 1999 г., и през 2002 г., и през 2005 г.



Но никога не се стига дори до проверка



Затова фактът, че сега срещу него има 12 материала, по които работят цели служби на МВР - „Инспекторат", „Човешки ресурси", „Ревизионна", „Правно-нормативно осигуряване", „Тилова служба" и Академията на МВР, е впечатляващ. Повечето от материалите са за злоупотреба със служебно положение и корупция и са пратени и на президента Георги Първанов, на Военна прокуратура и парламента.

В един от сигналите пише, че синът му е служил като войник в пожарната, докато той е директор. В друг - че апартаментът на дъщеря му и семейната къща в Дръмша били ремонтирани от пожарникари. В трети - че бургаски пожарникари в работно време са оградили парцел в Приморско край бившата резиденция "Перла", с който шефът на пожарната се сдобил. В четвърти - че Войнов е забранил на регионалните шефове на служби да издават разрешителни за пускане в експлоатация на хотели, дискотеки и заведения. Само той подписвал подобни документи. Едно от най-тежките обвинения е подписаното разрешение дискотека "Индиго" да заработи отново въпреки двата отказа на столичната пожарна.

Разбира се, тепърва ще се установява доколко са верни всички тези обвинения. До този момент е приключила една проверка, която е пратена в прокуратурата. Именно по нея е образуваното дело. По неясни причини разследването е засекретено. Според източници от Съдебната палата обвинението е за разрешителни, дадени срещу дарения. Нещо повече - твърди се, че веднъж Военната окръжна прокуратура е издала постановление, според което няма данни за престъпление, и преписката е прекратена. По-високопоставени прокурори обаче са върнали материалите с указания за образуване на дело и привличане на обвиняем. Има и още три проверки, които МВР продължава да прави. Сред тях е за "Индиго".

Самият Войнов категорично отказва да коментира обвиненията на прокуратурата. Преди това обаче той няколко пъти обяви, че не се чувства виновен, че всичко са анонимни доноси, че няма нито нарушения, нито престъпления.



Поведението му в момента може би е симптоматично,



защото Войнов винаги е бил медиен човек. Той лично присъстваше на всички големи пожари, бедствия и наводнения и охотно даваше изявления. На обвиненията в популизъм отвръщаше, че началникът не може да седи в кабинет, докато хората му рискуват живота си. Така при пожара в Министерския съвет на 7 март 2004 г. той излезе с окървавен нос, ударен от кислородна бутилка.

Войнов твърди, че два случая никога няма да забрави. Първият - авиокатастрофата край с. Кривина през 1981 г., когато той и колегите му извадили над 50 трупа от горящ самолет. Другият - взривът на погребите край Ново село, който уби двама огнеборци и четирима полицаи през 1999 г. Тогава той дори се разплака пред журналисти. Година по-късно тогавашният президент Петър Стоянов поиска от кабинета "Костов" да предложи Войнов за генерал. Работата обаче не стана по неясни причини. През 2002 г. той отново бе предложен, този път от правителството на НДСВ, но отново се размина. Едва през 2003 г., когато президент вече бе Георги Първанов, Войнов видя генералските лампази. Така той стана най-дълго изпълнявалият длъжността шеф на национална служба без генералски пагони - цели 9 години.

С началото на мандата на тройната коалиция през м. г. пак се заговори за смяна на шефовете на национални служби в МВР. Войнов обаче оцеля. Нещо повече - в новия закон за МВР дори бе извоювано пожарната да остане национална служба, въпреки че с този статут се разделиха например НСБОП, жандармерията, гранична полиция.



Сътресенията станаха видими през последните месеци



През юни МВР шефът Румен Петков отстрани временно от длъжност шефа на пожарната. Тогава само софийският кмет Бойко Борисов се обяви в защита на Войнов. "Понеже Емел Етем иска да вземе пожарната, се хвърля веднага в пресата, че Кирил Войнов е корумпиран", възнегодува Борисов. Бившият главен секретар на МВР все пак се застрахова, че ако шефът на пожарната е нарушил закона и разследващите извадят нарушение и за една стотинка, той трябва да си иде.

Сега, разбира се, ще тръгнат версии как Войнов си отива заради това, че беше един от най-големите защитници на тезата, че пожарната трябва да си остане в МВР, че влезе в конфликт с "Гражданска защита", че е станал жертва на политически игрички и какво ли още не. Дори и да има зрънце истина - това не е най-важното. Главното е да се каже ясно има ли достоверни данни в сигналите срещу него. Ако няма - да бъде публично реабилитиран. Ако има - да не се размине всичко само с оставка и пенсиониране, а да има възмездие с адекватна присъда.

И още нещо - много е важно да се направи ревизия на работата на системата. Защото в пожарната наистина има огромни интереси - и с разрешителните за заведения, магазини, дискотеки, хотели, и с техниката, и с даренията, и т. н. Като всяка подобна система в България, и пожарната има нужда от здраво проверяване, почистване и раздрусване.