"Като няма хляб, яжте пасти." Прословутата фраза принадлежи на френската кралица Мария-Антоанета-Австрийката, съпруга на крал Луи XVI, гилотинирана от якобинците през 1793 г.

Някои историци оспорват авторството й върху надменната препоръка, но дори да е плод на народното остроумие, тя толкова й подхожда. Твърди се, че изпуснала чистосърдечно репликата по време на женския протест в Париж срещу мизерията и глада. По онова време гневните майки от долните съсловия грабват сопите и тръгват към Версай да търсят къшей хляб за децата си от "хлебаря" и "хлебарката", както наричат краля и кралицата. Всъщност историята е без значение. Важното е, че фразата надживяла размирните революционни времена и се превърнала в емблема на крайното високомерие и безчувствеността на богатите към бедните, на управляващите към собствения им народ.

Българският политически елит днес показва всички симптоми на синдрома „Мария-Антоанета" - политическото проявление на социопатията. Онази форма на



безучастност към обществените тегоби,



онова предизвикателно безочие, което позволява на преситения да препоръчва на гладния пасти вместо хляб.

През последните месеци синдромът намира своите великолепни цинични проявления в серия скандали на властта у нас. Нищо поетично, а още по-малко романтично няма в крупната, но прозаична финансова далавера с "Топлофикация" - София. Извън историите за джетове, перлени вани и близалки аферата подронва устоите на цялата политическа система в България, градена през последните 17 години. Тя извади наяве една дълго и добре прикривана истина - как барони и баронеси от всички партии на прехода са грабили безогледно народа си във време на масово студуване. Парите са крадени посредством абсурдни методики, които целят да обезоръжат гражданина в търсенето на истината. Услужливи



хрантутници на политическата трапеза



побързаха веднага да обявят, че заграбеното не може да бъде върнато. Нещо повече - предлага се приватизация на дружеството, която трайно ще замете следите на престъплението.

На изтощеното от непосилни сметки население се предлагат абсурдни кралски обяснения. „Топлофикация" е достатъчно задлъжняла, за да пледира за покачване на цените и да плаща стотици хиляди на фирми за събиране на дългове. Същевременно обаче благодарение на стриктния мениджмънт дружеството било на печалба, ако се вярва на членовете на борда на директорите. Да ви звучи познато? "Като няма парно, грейте се в сауна."

А през това време тримата царе на коалицията си разменят любезности. "О, колко сговорчиви и консенсусни сме станали! Ах, как безалтернативна е тази наша превъзходна коалиция!" А пък султанът измежду тях дори извайва от корупцията цяла философска теория за обръчи от фирми и лобизъм.

Ето само няколко проявления на синдрома "Мария-Антоанета": финансовият министър Орешарски подминава с презрение в кулоарите на парламента жена с протези на ръцете и краката, които току-що е обложил с 20% данък; със същия данък е натоварено и издаването на книжнина, но не и хазартната дейност;



полицаи стрелят хайдушки



и убиват човек; автомафия се ръководи лично от шефа на столичния КАТ (в това време граждани чакат покорно в километрични опашки, за да пререгистрират овехтелите си возила); министърът на благоустройството (забележете!) се разхожда безучастно покрай уродливите незаконни постройки по морския бряг и свива рамене, че държавата е безпомощна пред завареното положение; питейната вода на София е застрашена от зарази заради произвола на чиновници в земеделското министерство; МВР си прави евтин пиар по държавната телевизия, докато организираната престъпност форсира джипове с неплатено ДДС из софийските улици; някой си Мирчо Циганина източва Държавния резерв; във феодалното имение Кубрат бизнесмен на ДПС поробва населението с кредити....

И на този фон в брилянтен стил "Мария-Антоанета" единствената и най-важна грижа на партиите са... царските имоти. Обикновено празната пленарна зала на парламента се изпълва с неподозиран брой царски депутати, дошли да бранят имуществото на патрона си. А техните авери, социалистите, търсят къде точно да си заврат главата, след като сами забъркаха тая каша. Де да бяха така многобройни и активни, когато се гласуваха данъците за инвалиди и книгоиздатели!

А тримата царе на коалицията кротко нашепват: "Ще ни има и догодина, че и до пет..." И си нагласят часовниците на "1 януари 2007 г., 00.00 ч.". Времето на фойерверките. "Като няма хляб, яжте европасти."