Петър Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Биолог и естествоизпитател, директор на Националния природонаучен музей. Депутат в 7-ото Велико народно събрание. През 2001 г. бе кандидат-президент заедно с о.р. ген. Стоян Андреев. Понастоящем е зам.-председател на 40-ото Народно събрание и депутат от коалиция "Атака". Зам.-председател на Съюза на патриотичните сили "Защита".
- Г-н Берон, каква е вероятността отново да ви видим като кандидат-президент?
- Вече съм го правил, и то при много по-мизерни условия, когато "Защита" беше в пълна бедност и в труден процес на идентификация. Преди 5 години се явихме на изборите с 25 000 лв. срещу милионите на Богомил Бонев, срещу цялата държавна власт на Петър Стоянов и огромната структура на БСП в подкрепа на Георги Първанов. В момента сме в много по-добро положение. "Защита" е парламентарно-представена партия. По ред причини условията за добро представяне сега са много по-благоприятни, отколкото преди 5 години.
- Как преценявате шансовете си в една такава битка, като се имат предвид останалите кандидати?
- Важно е да се огледат другите кандидати. А те са: "хвани единия, удари другия". Не се стеснявам да го кажа. Не говоря за основния претендент Георги Първанов, а за конкурентите му. Някои от тях имат ценни качества и аз ги уважавам. Ето например ген. Любен Петров години наред гласува против нещата, с които не е съгласен, въпреки че беше във Висшия съвет на БСП. За да си държавен глава обаче, са необходими редица условия. Аз съм си направил списък на тези изисквания: първо, второ, трето... Тук не говоря изобщо за техните вицета. А народът изпуска "из предвид", че вицепрезидентите се избират по същия ред и трябва да отговарят на същите условия, както президентите. Защото, ако с президента се случи нещо, вицепрезидентът доизкарва мандата. Така че теоретично симпатичната Нели Топалова примерно може да бъде три-четири години държавен глава и върховен главнокомандващ. Хората може и да си я представят в тази роля, но аз лично не мога. Да ме прости Господ! Това се отнася и за останалите дами вицепрезидентки като вносителката на бисери Мария Иванова - вицето на Георги Марков, и подгласничката на Неделчо Беронов - Юлиана Николова. Да са живи и здрави, нищо нямам против тях, симпатични дами! Но си има качества за държавен глава.
- Избройте трите най-важни!
- На първо място - патриотизъм. Тъй като държавният глава представлява тази държава, а не някоя имагинерна страна или структура на ЕС. Представлява България с нейната територия, население и с нейните специфични интереси. Затова преди всичко трябва да държи на България, а после на всичко останало. Това е качество №1, по което човек не може да има съветник. Не може да има секретар по патриотизъм. Може да има по отбраната, по селското стопанство - президентът не може да разбира от всичко. Второ - държавният глава трябва да бъде неподкупен. Не малко подкупен, просто неподкупен.
- Това прави невъзможно издигането за кандидати на 90% от българите.
- Значи говорим за останалите 10%. Трето - държавният глава трябва да има прилични физически качества. Да прилича на нещо. Той все пак представлява страната. Не може да бъде дребен, нискочел неандерталец. Не може да бъде тъпак, който не може да върже две думи на чужд език. Трябва да се изразява ясно, за да не се налага някой да пояснява какво е искал да каже. Президентът не трябва да е "човек" на никого. Ето защо не мога да приема кандидатурата на уважавания от мен г-н Неделчо Беронов, защото от самолет е видно, че той е човек на Костов. И ако се беше явил г-н Цветан Цветанов, при всичките му лични качества, не бих го приел, защото той казва: "Каквото ми каже Бойко Борисов, това ще направя." Държавният глава трябва да има политически опит. Не може да е като хванат от гората. Трябва да може да разговаря с всички партии, да има международна известност, поне малко. Държавният глава трябва да бъде нормален човек, с нормална сексуална ориентация, без особености и отклонения. Трябва да бъде еталон за гражданите от страната. Държавният глава никога не би трябвало да произнася думите, които произнесе преди време един президент по адрес на чужденците: "Каквото ни поискат, всичко ще дадем!" Може ли един държавен глава да каже подобно нещо? Или като бившия ръководител на българското разузнаване ген. Димо Гяуров да казва: "Ние нямаме тайни от ЦРУ!". Може ли това да е суверенна държава?! Становищата на президента по отношение на външната политика трябва да бъдат ясно изразени. Държавният глава трябва да има подкрепата като цяло на основните институции, не може да воюва с тях. Защото, когато атовете се ритат, магаретата теглят. Погледнете какво става сега - война между столичния кмет и премиера на страната! Отишъл Бойко Борисов при Първанов да говорят за боклука, защото, казва, страната няма премиер и няма с кого да разговарям. Ами проблемите на столицата са държавен въпрос и правителството трябва да ги реши съвместно с кметството. Става дума за една четвърт от българското население. Не може правителството злорадо да гледа как кметът се мъчи и се разправя със суходолци.
- Плаши ли ви мисълта, че Волен Сидеров може да стигне до балотаж?
- Аз не съм много страхлив човек, биографията ми е такава. Но смятам, че в патриотичния и националистическия сектор на българските избиратели има редица особености, които не искам да коментирам. Но искам да кажа, че ние с "Атака" сме в една парламентарно представена коалиция. Никъде няма ликвидационен акт на тази коалиция. Тя е регистрирана така в парламента. Опитите да се обере целият актив на коалицията от една партия, и то регистрирана след изборите, са некоректни. Не искам да коментирам Волен Сидеров. Неговите послания са верни, но друг е въпросът дали неговата личност би била най-добрият избор на българския народ за държавен глава. Аз току-що изброих критериите. Можете да ги приложите към всеки от кандидатите, за да видите дали пасват.
- Ще ви гледаме ли като действащо лице в тази кампания?
- Абе, дето се вика, там, където всички тия хора отиват, аз оттам се връщам. Ще видим какво ще бъде решението на Националния съвет на "Защита". Оттам настояват да се явя.
- Кой аргумент може да натежи в полза на подобно решение?
- Ще видя каква подкрепа мога да получа.
- Но вие няма как да я измерите предварително?
- Все още има много неясноти. Освен че отговарям на гореизложените критерии за държавен глава, за разлика от станалите кандидати...
- Ама вие да не сте ги писали за себе си?
- По-скоро цял живот съм нагласял себе си към тези критерии. Мъчил съм се да бъда такъв човек просто. Тук трябва да добавя, че е много важно кандидатът да е в добро физическо здраве. Защото противно на разпространеното мнение, че президентът само стои в "Бояна" и раздава ордени, той има много лостове за въздействие и доста работа. Освен че е върховен главнокомандващ (което трябва да се прецизира) той има квоти в БНБ, в Конституционния съд, в СЕМ и къде ли не. Той е балансьор и медиатор между партиите, когато се съставя правителство, както се видя. Така че този човек трябва да има достатъчно сили и работоспособност, за да може да изпълнява функциите си. Не може да е безкрайно стар.Трябва да е на една прилична възраст - около 50-те, но може и около 60-те. (Смее се, самият той е на 66 г.)
- Та значи казвате, че вие съответствате на всички тези условия?
- Мисля, че да.
- Тогава какво ви спира да се включите в надпреварата?
- Изборите са технология. Аз имам и още едно предимство. Няма нужда българското население тепърва да се запознава с моята персона, тъй като смятам, че няма човек, който да не ме познава. Нито пък има нужда да обяснявам какво смятам по различни въпроси. Аз съм в парламента и от трибуната съм изказвал становищата си многократно. И даже съм казвал по какво се отличавам от някои постановки на партията "Атака". Имаше опити България да се направи страна с официална религия, клерикална държава, което е недопустимо, и др. подобни предложения. Това ми дава възможност да си спестя опознавателната част от кампанията. Оттам нататък е въпрос на преценка.
- Тези избори не са ли добър повод да оглавите една нова "Атака" с по-благоприлично лице?
- По този въпрос не бих искал да се разпростирам. Аз си имам "Защита" и не искам да измествам никого. Но не искам да оставя патриотичната идея като частна собственост на определени хора или партия.
, но нямам избиратели














