Щом публикуват данните за българския платежен баланс - и почва дежурното "загрижено" кудкудякане. Няма значение дали става дума за поредния рекорд на дефицита по текущата сметка или пък за външния дълг. Пресни са още спомените за фалита на държавата от март 1990 г. и разрушителните му последици за българските финанси, за доходите и в крайна сметка за потреблението на нацията. Всъщност активните днес поколения буквално отгладуваха дълга, натрупан през осемдесетте. Поради този рефлекс сме склонни да възприемаме с висока степен на тревожност сведенията за нарастващия отново външен дълг. И не се замисляме особено какво представлява т.нар.



брутен външен дълг,



който към 30 юни достигна 16.3 млрд. евро, т. е. увеличил се е с 2.71 млрд. евро, или с 20% за последните 12 месеца. Само за първата половина от тази година нарастването е 1.77 млрд. евро, 12.2% повече от началото на годината. Сега брутният външен дълг е 68% от брутния вътрешен продукт, толкова, колкото беше някъде към средата на 2001 г. Макар относителната тежест на външните задължения да е скромна, все пак абсолютният размер изглежда заплашителен в сравнение с онези 12 млрд. долара, които предизвикаха финансовия фалит на държавата през 1990 г. Затова изглеждат естествени тревогите, че



"нацията задлъжнява"



и като че ли отново е натоварена с непосилен външен дълг. Това, разбира се, са глупости, защото днешният "брутен външен дълг" няма нищо общо с необслужваемия държавен дълг от 1990 г. За нацията опасност представлява единствено дългът на държавата, и то поради властта й да налага данъци и да изземва по силата на закон толкова средства от джобовете ни, колкото са й нужни да обслужва харчовете и борчовете си. А днес публичният дълг (държавен и гарантиран от държавата) е едва 4.6 млрд. евро. Ако извадим от тази сума дори само онези 4.9 млрд. лева депозит на правителството при БНБ, които на свой ред са пласирани при нищожни лихви в чужбина, излиза, че нетният външен дълг на държавата е едва 2.1 млрд. евро. От тях едва 1.3 млрд. евро са актуално дължими, а останалите 782 млн. са гаранции, условни и само потенциални задължения. При сегашното данъчно бреме и скоростта, с която държавата трупа излишъци, само след година тя ще е нетен кредитор, а не длъжник по външни заеми. А за всички нас единствено държавният външен дълг има значение: само него всички го плащаме. За разлика от държавния,



частният дълг не притеснява



никого, освен онзи, който го дължи, и евентуално другия, който му го е дал. Той отникъде не е "дълг на нацията". Какво я интересува нацията, че бизнесменът Янко има да дава милиони на холандеца Яан (холандците са най-големият външен кредитор)? И крайно време е да се разбере, че брутният външен дълг на България не е "дългът на нацията"! Коя нация задлъжнява, когато гръцка банка, регистрирана в самата Хеленическа демокрация, е отпуснала кредит на същата гръцка банка, регистрирана в България? (Е, целта на тези външни кредити е да се раздадат ипотечни и потребителски заеми на българите, но това няма нищо общо с брутния външен дълг.) Време е да се схване, че днес



структурата на икономиката е друга



в сравнение с 1990 г., когато брутен и държавен външен дълг практически съвпадаха, когато държавата беше единственият значим икономически субект в страната, а за нейните дългове и провали отговаряше и гладуваше цялата нация. Понятията "българска нация" и "българска икономика" ще имат все по-малко общо, защото тенденцията за през следващите няколко десетилетия е все по-малка част от втората да принадлежи на първата. А придобиването на имоти и вложенията в България съвсем естествено се финансират от външните инвеститори не само с вложения на капитал, но и с кредит. Дали ще избере единия или другия финансов инструмент, си е работа на самия инвеститор. Вижте всъщност



кои са длъжниците на външния дълг



в българския частен сектор. 4.4 млрд. евро (27.2%) от външния дълг на България се пада на вътрешнофирмени заеми, т.е. една чужда фирма финансира българските си клонове и фирми. 18% от целия външен дълг се пада на търговските банки, а измежду тях най-лесно и най-обилно с външни заеми се финансират именно банките, контролирани от чужди банки, а не българските. От частните заеми 744 млн. евро (4.5% от целия дълг) са заеми за недвижимо имущество, горе-долу толкова са заемите за електроснабдителни, водоснабдителни и газоснабдителни дружества (всички до едно с чуждестранен контрол). Както и да се кредитират чуждестранните предприятия в България, от това "дългът на нацията" не нараства. Дори ако за сметка на външни кредити за чуждите фирми в България брутният външен дълг нарасне над 100% от брутния вътрешен продукт, това не бива да поражда други притеснения освен фискални: доколко за сметка на обслужването на външните им заеми тези български данъкоплатци от чужд произход не заобикалят данъчното облагане у нас.