На 23 юли м.г. в Лондон английски полицаи застреляха при бягство 27-годишният бразилец Жан Шарл де Менезес, електротехник по професия. Обезпокоен от изтеклия срок на работната виза, тай отказа да покаже документите си и уплашен да не бъде екстрадиран, направи опит да се скрие сред тълпата. В последствие случаят беше признат за фатална грешка. Оказа се, че младежът няма нищо общо с атентатите от юли същата година.

Щеше ли английската полиция да стреля по бял, русокос, европейски изглеждащ мъж по подозрение в ислямски тероризъм? Не е изключено, но е много по-малко вероятно. Може би това е една от причините, поради която ислямистките терористични мрежи все по-често ще прибягват до



услугите на мъже и жени с европейски произход



за осъществяване на самоубийствени мисии. И тъй като става въпрос не за пари, а за живот, ще са нужни не наемници, а лоялни на каузата мюсюлмани, готови да застанат на пътя на джихада и да направят избор в полза на мъченичеството. Най-убедителните кандидати за тази позиция са новопокръстените европейци мюсюлмани.

Ислямът е най-бързо увеличаващото се по брой вероизповедание в Европа, а след 11 септември смяната на вярата на родени в християнски семейства преживя истински взрив. Въпреки липсата на надеждни статистически данни, изследователите на динамиката на ислямското население на Стария континент твърдят, че всяка година хиляди граждани от европейски произход заменят Христос за Аллах. "Феноменът има характер на бум и ни тревожи - заяви преди време пред в. "Монд" Паскал Мейо, ръководител на френското вътрешно разузнаване - но в никакъв случай не трябва да слагаме всички в един кюп."

Според "Фигаро" през 2004 г.



броят на новопокръстените във Франция е между 30 и 50 000,



като повече от половината затворници във Франция са от мюсюлмански произход. В Англия тази цифра варира около 14 000. За разлика от други държави, Островът може да се похвали с няколко покръстени личности с "висок профил", сред които са: 38-годишният син на Джон Бърт, бивш директор на ББС, тридесетгодишният Джо Ахмед Дъбсън, син на Франк Дъбсън, изтъкнат деец на лейбъристката партия, певецът Юсуф Ислам, чието предишно име беше Кат Стивънс и най-сетне, Ивон Ридли, бивш кореспондент на "Сънди експрес", която се покръсти, след като прекара известно време като заложник на талибаните в Афганистан през 2001 година.

Същата тенденция се забелязва и в други европейски страни. Според статия на Ян Джонсън, цитирана в "Уолт стрийт джърнъл", след 11 септември 2001 г. около 71 000 германци приемат исляма, а в Испания и Италия, въпреки съвета на католическата църква, все повече жени, омъжени за мюсюлмани, доброволно слагат фереджето като символ на новата си идентичност. Процесът на покръстването е в ход и в Русия. По данни на "Комсомолская правда" от средата на август т.г., повече от половината членове на неотдавна ликвидираната терористична група в Карачаево (Черкезия) са или руснаци, или украинци. Които не само че доброволно приемат исляма, но и като знак за преданост към прегърнатата кауза унищожават документите с автентичните си имена и ги заменят със мюсюлмански.

Според Михаил Делягин, директор на Института за глобализацията, в Русия ислямът е новият марксизъм, който предлага на младите хора революционна тръпка, усещането, че допринасят за развитието на един универсален идеал и придава оттенък на трансцедентност на ежедневния живот. С други думи, предлага достойна цел, която не може да бъде намерена в съвременното руско общество, изповядващо православно християнство.



Изборът на европейците в полза на исляма



има различни основания и дори "джендър" измерения. Докато мъжете се покръстват, за да могат да се омъжат за мюсюлманки, жените най-често пристъпват към този акт, водени от духовни подбуди, въпреки че при брак част от тях ревностно прегръщат радикалните интерпретации на исляма. Дали причината се крие в експанзионистичния, както смятат някои, характер на тази религия?

Ислямът, отбелязва Оливер Роа, изтъкнат френски изследовател, е склонен към покръстване. Мюсюлманите в Европа биха били щастливи християните да приемат тяхната вяра, докато християните просто искат мюсюлманите да бъдат по-светски. Изследванията, доколкото ги има, показват, че за избора допринасят възприятието за морална несигурност на модерното общество, привлекателността на идеята за женствеността и мъжествеността в исляма, възможността за спиритуализация на политиката и въвеждане на сакрален ред. Или просто това, че новата религия на някои изглежда спокойното пристанище, където могат да намерят забрава от неприятното си минало, изпълнено с наркотици или алкохол, например.

Разбира се, това не изчерпва възможните причини. Един английски затворнически психолог например твърди, че някои модерни европейски мъже приемат исляма, привлечени от възможностите за неограничени издевателства и контрол на жените. Каквито и да са основанията, не може да се отрече едно: често новопокръстените са по-ревностни вярващи от родените в лоното на дадена религия. Раздвоената идентичност е сложна конструкция и почти винаги хората, които я носят, се изправят пред необходимостта от самоутвърждаване. За новите европейци мюсюлмани тероризмът може да стане един от начините да постигнат признание.



Превръща ли се Европа в Еврабия



е въпросът, на който преди две години италианската журналистка Ориана Фалачи отговори утвърдително (на нея принадлежи и авторството на неблагозвучния термин). Тя е само една от многото, които се боят от нарастващата сила на исляма, демонстрирана между другото и от все по-големия брой новопокръстени мюсюлмани европейци. Въпреки че незначителна част от тях симпатизират на радикалните идеологии, а едва няколко десетки принадлежат доказано към терористичните мрежи, общественото мнение се отнася с подозрение към своите граждани, направили избор в полза на исляма. Холандец, германец, италианец, родени в християнски семейства - мюсюлмани? Европа не изглежда готова да приеме за нормален факта, че при 12-15 милиона мюсюлмани, съставляващи около 5% от нейното население, и при наличието на контакти между двете общности все някога някой християнин ще реши да се покръсти, без да иска да става терорист. Въпреки това:



Има ли основания за безпокойство?



Според някои отговорът е положителен. В своя статия за новопокръстените мюсюлмани и тероризма американският изследовател Роберт Пайпс сочи обезпокояващи примери. Роденият в английско християнско семейство австралиец Джак Роч получи 9 години затвор за опит за бомбен атентат срещу израелското посолство в Канбера. Във Франция Давид Кортайлер излежава четиригодишна присъда за подбуждане към тероризъм, Пиер Ришар Робер е осъден за терористични атаки в Мароко, а Руди Теранова беше лишен от свобода за 3 години за нападение срещу умерени мюсюлмани. В Германия Стефан Смирек излежава 7-годишна присъда за планирана самоубийствена мисия от името на Хисбулла. Италианецът Доменико Куаранта получи 20-годишна присъда за подготовка на терористични актове в Милано и Сицилия. В Холандия Джейсън Уолтерс, който принадлежи към мрежата "Хофстанд", атакува полицейски участник с граната. В Англия Жермен Линдзи, емигрант от Ямайка, беше един от терористите, които се самовзривиха в Лондон и предизвикаха смъртта на 26 човека. Ричард Рейд е известен с опита си да взриви самолет, изпълняващ редовен полет от Париж до Маями с бомба, скрита в подметката на обувката му, а Андрю Роу излежава 15-годишна присъда за подготовка на терористичен акт. Шестима нови мюсюлмани се намират в американските затвори по обвинения в тероризъм. Лоренцо Видино, автор на книгата "Ал Кайда в Европа" сочи, че стотици европейци, приели исляма, се присъединяват към терористичните мрежи в Европа.



Защо все пак европейци?



Защото като цяло са светлокожи, светлооки, носят джинси, а жените не покриват лицата си и се обличат в блузи с презрамки. Защото разполагат с паспорти, които им позволяват да пресичат безпрепятствено границите на 25 страни. Освен това, не се асоциират с екстремистки идеологии и практики и няма нужда да бъдат импортирани отвън, което крие опасност от рискове и разходи. Най-сетне, говорят езика, познават нравите и като местни, нямат проблем с придвижването и логистиката. С една дума, отнасят се към по-малко подозрителния тип.

Както казахме, ако Менезес беше светлоок и рус, едва ли щеше да бъде застрелян. Но това положение се променя. Успехът на терористичните мрежи в Европа все повече ще зависи от способността им да асимилират и използват не просто граждани на европейски страни, какъвто беше както лондонският случай от юли 2005 и август 2006 г., а европейци по произход и антропологичен тип. Не защото съществува някакъв специален заговор срещу християнството и преднамерен стремеж християните да бъдат покръствани в друга вяра, а защото пазарът на политическите лоялности, като всеки пазар, е безмилостен. И на него оцелява само този, който успее да използва по най-добрия начин местните ресурси.