Две странни идеи на левицата предизвикаха разгорещена дискусия както вътре в управляващата коалиция, така и извън нея. Първата е намерението да се повиши ставката за облагане на високите доходи от 24 на 28 процента. Втората, пояснена чрез пресата от министър Румен Овчаров, цели да се въведе механизъм за контрол за платени данъци при големи покупки (над 5000 лв.). Българинът е свикнал от време на време управляващите да му



сервират по някоя и друга екзотична идея



Странното в случая обаче е, че тези идеи се пръкнаха на бял свят в момент, в който вниманието на обществото е фокусирано върху многомилионните далавери в столичната "Топлофикация". Може би за да отклонят вниманието от тях. И да демонстрират сериозната загриженост на левицата и лично на министър Овчаров за въвеждането на контрол дали доходите на средностатистическия българин съответстват на неговите разходи.

Дали да се повиши ставката за облагане на високите доходи, едва ли е най-актуалният проблем в момента. Просто защото дори според признанието на зам.-министъра на финансите Георги Кадиев ефектът от подобна мярка би бил пренебрежително малък. Пък и едва ли верният път е да увеличаваме преките данъци, било то за доходите на сравнително заможните. По-скоро, ако се цели реален ефект, трябва да се обмисли възможното намаляване на осигурителната тежест. Така в хазната ще влязат повече постъпления от евентуално нарасналите доходи и едновременно може да се очаква увеличение на заетостта и "изсветляване" на някои сектори на "сивата" икономика.

Намерението да се въведе механизъм, чрез който да се контролират платените данъци при големи покупки,



е лишено дори от популистки оттенъци



Защото то ще засегне преди всичко малкия човек, който, не дай си Боже, в нарушение на данъчното законодателство монтира водомери в квартала срещу заплащане "кеш". И почти сигурно ще подмине големите акули, легализирали вече своя бизнес. Ако добавим и хаоса, който би се внесъл в търговията и данъчната администрация, картината придобива батални нюанси.

Не че в развитите страни не се упражнява контрол за съответствието между доходите и разходите. Такъв контрол има, но неговият механизъм е друг. В САЩ например този контрол се осъществява от финансовото разузнаване (FinCEN) по линията на противодействие на прането на пари. Всеки американски търговец задължително попълва специален формуляр (IRS Form 8300), когато получава



заплащане в брой за продажба на стока или услуга на стойност над $ 10 000



И задача на финансовото разузнаване е да провери при съмнение дали съответният купувач има легални доходи, съответстващи на покупката. А не обратното - клиентът да има право да си купи плазмен телевизор например само срещу бележка от данъчните, както изглежда българският вариант на идеята.

В САЩ формуляри се попълват и от всеки, който преминава границата с пари в кеш над $ 10 000 или пък който си открива банкова сметка зад граница над тази сума. В България финансовото разузнаване поддържа регистър за плащанията в брой над 30 000 лв., без обаче да е ясно дали и как се ползва този регистър. Което се доказва от случая през февруари 2005 г., когато по публикации в пресата вече известната баба Цеца - майката на бившия шеф на столичната топлофикация Валентин Димитров, е извършила кешова операция за значителна сума.

Пари на фиска действително са необходими. Дали обаче управляващите ги търсят там, където биха могли да намерят (и да поставят в услуга на обществото) сериозни финансови потоци? Изглежда, че не защото до момента никой не е поставил отговорно въпроса как ефикасно да се откриват и конфискуват сумите, ежегодно присвоявани от бюджета под формата на "източен" данък добавена стойност (ДДС), колко са неплатените акцизи и други данъчни задължения или източените средства от публичните предприятия и т.н. Тук трябва да добавим и



липсата на информация за оборотите на "престъпната икономика" -



корупция, наркотрафик, финансови измами, организирана проституция, трафик и търговия с човешки същества и органи, незаконна търговия с оръжие и др. Съвкупни оценки за приходите от черната икономика липсват. Съществуват отделни виждания за оборота на отделни сектори, като например за вътрешния пазар на наркотици, който някои експерти оценяват на над 100 млн. лв. годишно.

Свързващият елемент на всички престъпни сектори и дейности е изпирането на пари. С това престъпление по същество се осъществява връзката между "черната", "сивата" и легалната икономика. Затова не са случайни критиките на евроекспертите към ниската ефективност на българската система за борба с перачите на пари. Няколкото показни процеса срещу отделни лица едва ли ще ги убедят, че сме успели да пречупим гръбнака на организираната престъпност. И да изтръгнем нейните корени, които се впиват я в бившата Държавна сигурност, я във високите етажи на политическата и административната власт.

Организираната корупция и престъпността в България ще процъфтяват, докато не направим



изключително трудно легализирането на престъпните доходи



на перачите на пари. Това обаче едва ли ще се случи след симулативните промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Те изключиха от функциите на Агенцията за финансово разузнаване (АФР) задължението и отговорността да работи по разкриване на случаи на изпиране на пари. С което тя на практика е превърната в "куха" институция, препращаща получените съмнения към прокуратурата и МВР.

Всъщност законово закрепеният модел за работа на "парче" се илюстрира отново от случая с "Топлофикация". АФР в момента "подпомага" разследването, докато нейна задача е била не да проспи ценни месеци, а още преди образуването на следственото дело да предостави на компетентните органи схема на ключовите лица и връзки, техните сметки и движението по тях, информация за налични банкови сейфове и т.н. Което е същинската работа на финансовото разузнаване.

Очевидно е, че нашумелите напоследък идеи за по-високо облагане на заможните и данъчен контрол върху покупките над 5000 лв. са буря в чаша вода. Реалният проблем е имат ли управляващите необходимата воля да предприемат решителни мерки за отнемане на парите на организираната престъпност. Пръските от техния мощен финансов поток днес виждаме в милионите на Валентин Димитров и баба Цеца. Това е същественият проблем, по който следва да чуем гласовете и да видим конкретните действия и на президента, и на "старейшините" на управляващата коалиция, и на министър Румен Овчаров.