Ако можете да издържите, погледнете видеозаписа със срутването на Световния търговски център. Съвсем естествено окото ви ще се спре на горната част на екрана, където от падащите кули изригват фонтани от мрачни отломки. Но се преборете с естествените ви инстинкти.

Погледнете след това надолу, към етажите, които още не са се срутили. Почти във всички клипове ще видите малки облаци прах, изскачащи откъм кулите. Има две конкуриращи се обяснения за тези облачета:

1. Тежестта на срутващите се горни етажи увеличават въздушното налягане в долните толкова драматично, че те отнасят прозорците;

2. Кулите не са се срутили от удара на двата самолета "Боинг-767" и последвалия пожар. Те са разрушени с планиран взрив от разстояние. Облачетата прах, които виждате на филма, са детонациите на експлозивите, заложени там преди атаките.

Хората, вярващи на второто обяснение, живеят в съвсем различен свят от вярващите в първото. В свят номер 2 "Ал Кайда" не носи отговорност за разрушаването на Световния търговски център. Отговорно е американското правителство. Пентагонът не е бил ударен от пътнически самолет, а от крилата ракета. Полет 93 на "Юнайтед еърлайнс" не се е разбил, след като пътниците нахлуват в кабината - той е умишлено свален от изтребител на американските ВВС. Цялата катастрофа е планирана и осъществена от федералните власти, за да си осигурят САЩ претекст за война в Близкия изток и оттам да се консолидира и увеличи властта на администрацията на Джордж Буш.

Населението на свят номер 2 е по-голямо, отколкото смятате. Проучване на "Скрипс-Пауър" сред 1010 младежи през юли установи, че 36 на сто от американците смятат за "много вероятно" или "горе-долу вероятно", че правителствени служители или са позволили атаките да бъдат извършени, или самите те са ги извършили. Такъв процент означава доста голям брой хора. Това не е случайно явление.



Това е наложена политическа реалност.



Въпреки че Движението за истината за 11 септември, както много вярващи в конспирациите наричат своята страст, бе игнорирано от най-големите медии, то разцъфтява в Интернет. Един от най-разпространените в мрежата видеозаписи е "Дреболии" - 90-минутен поток от статистика, снимки, документи, разкази на очевидци и твърдения на експерти. Целта му е да срине част по част стандартната история на това, което се случи на 11 септември 2001 г.

Колкото и да е аматьорска работа, "Дреболии" - създаден от двама младежи малко над 20-те с лаптоп, пари от разнасяне на пица и кадри, свалени от Интернет, е факт. Вземете частта с атаката срещу Пентагона. Както се твърди във филма - и това е главната теза на привържениците на теорията за конспирация - мястото на удара не изглежда като такова. Няма достатъчно разрушения. Пробитата дупка е широка 23 метра. Но размахът на крилата на "Боинг-767" е 38 метра. Защо дупката не е по-широка? Защо изглежда толкова добре оформена?

Експертите ще ви кажат, че дупката е била пробита от корпуса на самолета, а не от крилата му, които са се откъснали при удара. Но какво става после с крилата? А с опашката и двигателите? Кадрите от мястото на удара не показват такива разрушения, които очаквате да видите от здание, връхлетяно от пътнически самолет. Поляната, в която самолетът закачил едното си крило при приближаването, е практически непокътната. Твърди се, че самолетът закачил пет улични лампи преди удара, но по стълбовете се виждат изненадващо малко следи. И би ли могъл Хани Ханджур - човекът, за когото се говори, че управлявал самолета, да направи такива маневри? Той бил скъсан на изпит за пилот броени седмици преди атентатите. А служителите на Пентагона съобщават след удара за миризма на кордит - силен експлозив, носен от крилатите ракети.



"Дреболии" е насочен към здравия разум на хората.



Този филм ви казва да забравите за официалните обяснения и свидетелствата на експертите и вместо това да вярвате на очите и мозъка си. Той намеква, че светът може да бъде обсебен от профани без намесата на умните глави. Като гледате "Дреболии", може да изпитате чувството, че сте част от великата американска традиция на неконформизма. Вие се борите срещу силата. Вие мислите различно. "Целта на филма е само да се появи и да покаже, че има и други истории освен тези, които ви разказват големите медии и правителството", казва 23-годишният му продуцент Кори Роу. "19 похитители да минат необезпокоени контрола и да разбият 4 пътнически самолета само за два часа, без да се намесят ВВС, в най-охраняваното въздушно пространство в САЩ и в целия свят? За мен това е теория на конспирацията", добавя той.

Официалната история, която правителството - и съответният отзвук в медиите - се опитва да продаде, показва почти скандална липса на разказвачески нюх. Докато тази, която привържениците на теорията за конспирацията разпространяват, е по данбрауновски положителна в своята богата и възхитителна заплетеност. Роу и 22-годишният му помощник Дилан Ейвъри започнали да създават "Дреболии" като фантастична телевизионна пиеса - "За да открием навсякъде край нас, че 11 септември бе работа на вътрешни хора", казва Роу, "преди те да се убедят, че доказателствата за конспирация са съкрушителни." Администрацията на Буш наистина играе своята роля в драмата с възхитително усърдие. Ако сме тръгнали на война да изкореняваме въображаеми оръжия за масово унищожаване, ще протегне ли такава ръка към въображаема терористична атака?

Но имат голям проблем с "Дреболии" и повечето други теории за конспирация. Колкото повече мислите за тях, толкова повече си представяте колко те зависят от случайни доказателства, факти без анализ и документация, извадени от контекста цитати и разпръснатите показания на травматизирани очевидци.

Националният институт за стандарти и технология публикува документи, които дават отговор на някои от теориите в своя сайт http://www.nist.gov. Теориите предизвикват дребни, основателни въпроси, изискващи отговори, които са твърде дълги и нелогични за смилане.

Например - мястото на удара по Пентагона изглежда да не е наред на снимките. Но ако Пентагонът е бил ударен от крилата ракета, какво тогава се е случило с полет 77 на "Америкън еърлайнс"? Къде изчезнаха истинските, документираните на снимките хора? Убити ли са? Преселени ли са? А очевидците, видели самолет, а не ракета? И какви са шансовете операция от такъв мащаб - със сигурност в нея би трябвало да участват стотици военни и цивилни - да бъде извършена без никакво изтичане на информация? Без дори една следа, достатъчна за съд? Хората, федералните агенти не са толкова ловки. Никой не е.



Има и психологическо обяснение



защо теориите за конспирация са толкова привлекателни. Учените, които ги изучават, твърдят, че те задоволяват основна човешка необходимост - силата на даден ефект да бъде балансирана от силите за неговата причина. Свят, в който дребни причини могат да имат огромни следствия, се чувства уплашен и ненадежден. Затова бедствие като 11 септември има нужда от голяма конспирация. "Ние се стремим да свържем големите събития - смъртта на президент или принцеса, с големи причини", казва Патрик Леман, преподавател по психология в университета "Роял Холоуей" в Лондон, изучавал вярата в конспирации.

"Ако смятаме, че голямо събитие като убийството на един президент, е в ръцете на една незначителна личност, това показва непредвидимостта и случайността на живота и ни обърква." В този смисъл идеята, че има злонамерена контролираща сила, организираща глобалните събития, е удобна.

Може би сте си мислили, че теориите за конспирация са намалели с увеличаването на дигиталните медии. Убийството на президента Джон Кенеди е лична драма в сравнение с атаката срещу Световния търговски център, гледана от милиони минувачи и телевизионни зрители и документирана от стотици хора. Ще си помислите, че има достатъчно кадри и експерти, които ще ни помогнат да се разминем с куршума, да създадем консенсусна реалност, единствена версия на истината, единен свят, в който можем да живеем заедно.

Но няма такова събитие, в което едно решено на всичко човешко същество да не може да открие двусмисленост. И колкото и да разделят хората, теориите за конспирация са част от процеса на справянето на американците с травматизиращи събития като 11 септември. Теориите са като белези по тях. Любопитното е, че те са американска форма на национален траур. Те ще бъдат с нас, докато се плашим от самотни стрелци и изпитваме болка от загуби като тези, които преживяхме на 11 септември.