-----------------

Дикран Тебеян е роден през 1942 г. в гр. Ямбол. Завършил е "Икономика на промишлеността" в УНСС. От 1999 г. е зам.-председател на Българската стопанска камара. Член е на Надзорния съвет на НОИ от 1996 г. и два мандата е бил негов председател. Член е на Икономическия и социален съвет и на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

----------------------



- Г-н Тебеян, работодателите бяха изненадващо щедри и договориха със синдикатите минималните осигурителни прагове за 2007 г. да нараснат с 14%. Наистина ли доходите през последната година така рязко нараснаха, та бизнесът се съгласи на тази стъпка?

- Основната причина е намалението на осигурителната тежест с 6% от началото на тази година. Изследване на БСК показа, че в резултат средният осигурителен доход се е увеличил с 25 лв. за първите 5 месеца на годината, а това никак не е малко. Тенденцията ще продължи и през следващата 2007 г. - благодарение на намалената осигурителна тежест, догодина в частния бизнес се очаква възнагражденията да нараснат с 14%.

За нас това показва, че пазарните механизми и икономическите лостове работят много по-ефективно, отколкото някаква административна намеса на държавата, с която тя се опитва да регулира заплащането на труда. Разбира се, доброто състояние на икономиката, икономическият ръст и нарастването на продажбите също е допринесло за увеличението на минималните нива на заплащане.

- Въпреки тези данни социалният министър Емилия Масларова все още е скептично настроена към реалните резултати от намаляването на осигуровките и дори препоръчва да не се бърза с ново смъкване?

- Министър Масларова вероятно има предвид увеличението на доходите към май. Но тя все още не разполагаше с резултатите от праговете, защото те бяха обявени едва преди два дни. След като ги види, вероятно ще коригира своето становище. Прави ми впечатление и още нещо - на малко места нискоквалифицираният труд остава с предвидената на този етап минимална заплата от 170 лв. Това означава, че в тези браншове просто няма толкова ниски заплати. Да не говорим пък за отраслите, в които заплащането е изключително високо и дори най-ниските възнаграждения тръгват от 230 лв. нагоре.

- Как ще се отрази това увеличение на браншовете, където икономическият ръст не е така висок? Има ли недоволство от фирми, които трябва да правят по-големи разходи, а реално не могат да си ги позволят?

- Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил вече изрази несъгласие с договореното в шивашката промишленост. Организацията е участвала в преговорите, но не е подписала споразумение със синдикатите. Решението е взела браншовата камара на шивашката промишленост. Но ми се струва, че договореното не е толкова високо. Ще цитирам цифри - за нискоквалифицираните работници прагът е 170 лв., за операторите на машини - 176 лв., а за квалифицираните работници - 182 лв. Всеки може да прецени дали това са високи осигурителни прагове...

Друг бранш пък възразява, че са много ниски. Според Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана уговорените прагове трябва да са поне с 10% по-високи спрямо досегашните. Договореният праг за основния персонал, зает с охраната, е 173 лв. Наистина това е само 3 лв. над очакваната минимална заплата, затова колегите от тази асоциация смятат, че равнището е прекалено ниско и не отговаря на действителното положение. В този бранш работят поне 200 000 души и досега за охранителната дейност никога не е имало споразумение за минималните осигурителни прагове.

- Вече се разбра, че в браншовете, които не успяха да се договорят, административното увеличение на праговете ще бъде 12.6%. Как го оценявате?

- Доста е високо. Но това не ме безпокои за отрасли като финансовото посредничество или бизнес услугите, защото там заплатите са високи и няма да има проблем. Възнагражденията за хигиенист в банка започват от 230 лв. нагоре. Има обаче браншове, в които реалните заплати се приближават до минималните за страната. Затова може да се окаже, че осигурителният праг ще надвишава реалния размер на заплатите в горското стопанство, събирането на отпадъци и отрасъла "други услуги на населението", в които влизат бръснарски, фризьорски и козметични услуги.

- Означава ли това, че в тези браншове заплатата ще е по-ниска, а само осигуровките ще се плащат на по-висока база?

- Възможно е, защото това не са дейности с добра конюнктура. Например за първите 5 месеца на годината средният осигурителен доход в горското стопанство е бил 255 лв. За среден доход това не е никак много - за нискоквалифицираните работници средният доход е бил 179 лв., а за самите горски работници - 175 лв. И сега като им сложат отгоре 12.6% - минималният праг ще отиде на 180 лв. При услугите за населението средният доход е 193 лв., а минималният ще стане близо 180 лв., което почти съвпада със средната заплата в бранша.

- Очаква ли бизнесът нещо в замяна от правителството за щедростта си при определянето на праговете? Надявате ли се на ново намаляване на осигурителните вноски?

- Това ще го решат политиците. Но идеите за ново намаляване на осигуровките с 3%, които вече се лансират, са напълно осъществими. Все пак сегашното намаление с 6% не доведе до намаляване на постъпленията в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Едно ново понижение ще стимулира следващ ръст на заплатите, излизане на още фирми от сивата икономика на светло и увеличение на работните места. Според мен осигуровките вече ще са толкова ниски, че ще бъде много по-неизгодно за работодателя да води двойни счетоводства, да укрива доходи и оборот, за да може да плаща заплати на ръка, а не по ведомости.

Според нас всички резултати досега показаха положителната роля на намаляването на осигурителната тежест. А като гледаме и договореното за следващата 2007 г. , при което минималните равнища на заплащане нарастват с 14% - очакваме държавата да разбере, че едно следващо намаляване на осигуровките ще има по-голям положителен резултат.

- Тази година бизнесът за първи път се съгласи минималните прагове да станат и минимални заплати. Как така изведнъж променихте становището си?

- Може би със синдикатите говорим за едно и също нещо, но с различни думи. Както първоначално те заявиха, че минималните прагове трябва да станат минимални заплати - ние си представяхме следното: има 73 отрасъла по 9 категории персонал, което означава 657 осигурителни прагове. Ние останахме с впечатлението, че държавата ще вземе тези 657 цифри и ще ги определи като минимални заплати. Не приемаме този вариант. Но там, където самите работодатели и синдикати са се договорили, че това ще бъде и минимален праг, и заплата - това според нас е добро решение. Т.е. ние казваме на синдикатите - оттук нататък, като сключвате колективни договори по браншове, записвайте какви да бъдат заплатите по категории персонал и като дойде време да се подготвя бюджетът за следващата година - направо ще слагате същия размер за осигурителни прагове. Това за нас е логичният път - първо заплати, а после да се превърнат в прагове.

- Ще настоявате ли и за промяна в съотношението на осигуровките, което плащат работници и работодатели?

- При такова увеличение на заплатите, нека първо да видим какво ще е данъчното облагане на работните заплати, защото се очаква и там да има облекчения. После да направим сметка и да видим с колко ще се натовари работникът и работодателят. Така например последната промяна на съотношението на 65:35 натовари работниците с по-малко от 2%, но това беше компенсирано от данъчните облекчения и всяка заплата нарасна средно с 8 лв. Така че нека да видим първо изчисленията и чак тогава да решим.

- Новите осигурителни прагове ще станат ли повод да поискате отново добавката за клас да отпадне?

- Търси се най-приемливото решение. Последното предложение на социалното министерство беше всичко да се запази, както е сега, но класът да не се пренася при нов работодател. Т.е. държавата пак да си определя минимум 0.6% клас за всяка прослужена година, но само ако си при същия работодател. В случай че смениш фирмата, да няма ново натрупване, а отброяването да започне отначало. Това донякъде се доближава до подписания меморандум с МВФ за отпадане на преносимостта на класовете. БСК обаче счита, че това е частично решение и не го одобряваме, защото така няма стимул за самата работа. Ние не искаме да отпадне отчитането на производствения опит. Въпросът е, че не държавата трябва да определя с колко да се оценява той.