|
| Първанов, Беронов... А други? |
Тези съждения са закономерно следствие от дебата, който партиите повлякоха в кампанията. Но са толкова верни, колкото вярна е и посоката, в която тече дебатът. А тя е напълно сбъркана. Всичките тези терзания - за лидерството вдясно; ще падне или не тройната коалиция; какво ще стане с партиите, след като се крият зад инициативните комитети и т.н., не могат да бъдат в центъра на кандидатпрезидентския дебат. Това са само вторични състояния след вота.
Дискусията около мажоритарния избор за най-високия пост в държавата трябва се води около
личностите, които се състезават
За тяхното количество и качество, за вижданията им, опита, знанията.... Тя обаче не се състои. А ако я имаше, щяхме да видим, че предстоящите избори имат два много по-големи проблема.
Първият, че такава оскъдица на конкуренция и липса на избор между личности никога не е била. Ако перифразираме един стар лаф, ситуацията е "Кандидати няма - действайте!". Но вторият, по-големият проблем е, че претендентите, колкото и да са омръзнали, скучни и на практика не предлагащи алтернатива, всъщност са най-добрите, които може да излъчи политиката ни в момента.
Положението е много по-зле дори и от предишния вот, когато също говорехме за девалвация на личностите. Тогава все пак срещу действащия държавен глава се изправиха лидер на водеща партия, хитов министър, бивш премиер, депутат... Все хора с тежест в политиката и държавата. Сега срещу Първанов е конституционалист, който до вчера не виждаше смисъл от президентските избори, както и крайнореакционния Сидеров, който пък не вижда смисъл от държавата. Толкова! Другите - десен маргинал, диамантена принцеса... просто нямат значение.
Но истина е, че нямаше и кой да е вместо тях. Казват, че Беронов не става. Не е ясно обаче кой става. Стоянов ли,
бит вече веднъж от Първанов,
и то във време, за което се твърдеше, че и магаре да издигнат сините, ще спечели? Костов ли - човек с изключително нисък рейтинг в държавата? И двамата - стари, изхабени, взели-дали каквото могат от политиката... Но десницата и нови лица не можеше да изкара. Разбягаха се т.нар общественици. Един Михаил Константинов, втори - Георги Бакалов, трети....? Търсейки имена, наистина може да стигнеш до Груйкин.
В БСП имат абсолютно същия кадрови проблем, макар и да не бие на очи заради безалтернативността на Първанов. Кой друг читав политик роди левицата последните години? Пък и Първанов набра авторитет чак след като случайно стана президент и започна да черпи от институционалния рейтинг. Всички обичат Стефан Данаилов, само че никой не знае с какво се занимава като министър. А "кадрите" в парламента са толкова популярни и уважавани, колкото може да са имената от телефонния указател. Социалният кодекс го пише Мръчков, законът за местното самоуправление - Йовков, за здравното осигуряване - Кумчев. Е, няма как сред тази местна, свестна и световнобезизвестна компания Татяна Дончева да не е най-харесваният депутат с ударните 4 процента. Апропо, ако е вярно, че тя е най-одобряваният червен политик, значи ли, че ако не бе Първанов, тя щеше да е достойната кандидатура на БСП? Смях в залата, нали?
Трагична е ситуацията и в НДСВ
Искат да имат хората кандидат, но няма кого да кандидатират. За Милен Велчев са пресни спомените от старите ленти, пък и той дори едни кметски избори не можа да спечели... Христина Христова дерзае по въпроса: "Узряло ли е обществото за жена президент", без да има нито мъж, нито жена, които да дерзаят за Христина Христова... Да не говорим пък за Свинаров, който даже не бе и сред така хвалените "успешни министри на НДСВ".
Към която и партия да погледнеш, все една и съща картина - няма харизматици, няма рейтингови люде, няма личности, които поне да сме запомнили с една пламенна реч. Скъсана е и връзката с гражданските структури. Каквато и свежа кръв да се е преляла в политиката през последните години, тя е била от чиновници и технократи. А всички партии, без ДПС, имат нужда от стопроцентови политици. Защото и избирателите имат нужда от тях.
Та, това му е големият проблем на президентските избори - малко кандидати, но още по-малко и хора, които да стават за такива. Точно това е истинската беда на десните. Това е и утрешната беда на левите. Всъщност, да си спомним и кои бяха "силните фигури" на последните мажоритарни избори (кметските в София). Минко Герджиков, Светослав Гаврийски, Татяна Дончева... Един Бойко Борисов имаше, който обаче сега го достраша. Май говорим за трайна Минкогерджиковизация на политиката.
