Хората с европейско потекло може да са 5 процента неандерталци, докато тези от Западна Африка може да са свързани с архаичните предци на човека, установи изследване на гените на хора от Йоруба и на американци, произхождащи от Северна и Западна Европа, съобщи Дискавъри.

Според новото изследване всички хора имат малко архаична ДНК в гените си. Това противоречи на теорията, че когато е дошъл от Африка, хомо сапиенс е изместил всички други популации хоминиди. Според тезата на учените от университета на Южна Калифорния, след като той тръгнал от Африка преди 100 000 години, се е смесил с други популации, които дълго време преди това обитавали Европа. Около 10 000 години неандерталците са съжителствали с хомо сапиенс, а след това са изчезнали.

Със статистически методи и компютърно моделиране специалистите доказват, че ДНК материалът на изследваните не би имал такъв вид, ако най-далечните европейски популации не са се смесили с хомо сапиенс. Според тях 5 процента неандерталско наследство е достатъчно да обясни получените данни.

Американските учени приемат теорията, че съвременните хора нямат митохондриална ДНК от неандерталците, т.е. такава, която се предава от майка на дете. Според тях обаче други части от европейския геном, например в ядрото на ДНК, все още носят отпечатъци от неандерталско наследство.

Неандерталците са били много по-развити, отколкото мислеха специалистите, показва ново изследване на находките от "Пещерата на феите" край Шателперон, Централна Франция, съобщи в. "Индипендънт".

Досега специалистите предполагаха, че неандерталците са взели украшенията, намерени редом до костите им, от предшествениците на съвременния човек или са ги прекопирали от тях. Според резултатите от новото изследване неандерталците сами са измислили и направили бижутата.

Неандерталците са използвали каменни сечива, като специалистите спорят по въпроса дали те са били способни на абстрактно мислене. То е необходимо за творческия процес, с който се създават произведения на изкуството и украшения.

Съществува теория, че в "Пещерата на феите" са живели хомо сапиенс, а след това там са се върнали да живеят и неандерталци. Досега намерените до неандерталските останки по-фини артефакти се обясняваха именно с това движение на популациите. Новото изследване на френски и британски учени обаче показва, че не е имало завръщане на неандерталци в пещерата, а смятаните доказателства за него всъщност се дължат на "замърсяване" от XIX в. Украшенията са направени от неандерталци, живели там преди 44 000 години. Това означава, че неандерталците са можели да правят бижута и да резбоват кости преди преселването на съвременния човек от Африка в Европа.

Терминът "неандерталец" идва от името на долината Неандер в Западна Германия, близо до днешния град Дюселдорф. Тук през 1856 г. в пещерата Фелдхофер били открити останките от човекоподобно праисторическо същество. Въз основа на тези находки за първи път е идентифициран видът Homo Neanderthalensis. Анатомът Херман Шаафхаузен и местният учител по естествена история Йохан Карл Фулрот публикуват резултатите от разкопките. Видовото име neanderthalensis е дадено от ирландския учен Уилям Кинг, който го използва през 1863 г., а година по-късно то се появява на страниците на Quarterly Journal of Archeology.

Неандерталците са имали широк и издаден нос, издължена черепна кутия, ниско чело, скосени скули, силно изразени костни дъги над очите, мощни челюсти, нямали са брадичка. Разликите с анатомията на модерния човек могат да бъдат проследени и в структурата на скелета: къси крайници, едри и яки стави, дебели костни стени. Дланта е широка, с къси пръсти и мощни нокти. Ръстът им е бил до 160 см, а обемът на мозъка - голям.