Дори снегът по върховете на Сиера Невада не може да угаси горещината на юга в Андалусия. Обичам Андалусия - светът на смугли красавици с пламтящи погледи и горди мачос, изпънали тела в страстния ритъм на фламенкото. Не бих пропуснал неделна корида, в която мастилени бикове от знаменитата порода "торо браво" мерят сили с мъже в лъскави дрехи и розови чорапи, за които животът добива смисъл само на ръба със смъртта - като легендарните дон Педро Ромеро, Домингин, Манолете и "Ел Кордобес". Чувствам се удавен от живот, течащ на "мах", в този свят на китарен звън и пълни чаши с тръпчивия херес, по-познат на света с другото си име "шери", и на незабравимите кадифени нощи. Тогава сърцето на Андалусия тупти до пръсване.



Ал Андалус - така арабите нарекли целия Пиренейски полуостров. Според легендата бил основан от гръцкия герой Херкулес. Цезар го колонизирал с името Хиспалис. Когато мюсюлманите дошли тук, варварите вече били опустошили цивилизациите на Гърция и Рим. Днес само най-южната част на полуострова е запазила това име.

Испанската светица Тереза от Авила определяла някога Севиля като град, докоснат от ръката на дявола. Тя дори отказала да построи манастир, защото жителите му по-често били привличани от виното и боевете с бикове, отколкото от християнските добродетели. Лежерният, преливащ от темперамент южняшки стил на живот не можел да не се отрази и в творчеството на местните майстори на перото. Техните герои по-често са под властта на порока, отколкото на благородството. Някъде в лабиринта от тесни градски улички е роден героят на Тирсо де Молина дон Хуан, станал по-късно знаменития



любовник дон Жуан



Красивата циганка от новелата на Проспер Мериме Кармен била работничка в старата севилската цигарена фабрика. По късно хубавицата става главна героиня и в операта на Бизе, а фабриката е превърната в голям университет.

Освен важна спирка по пътя на световния футбол главният град на Андалусия - Севиля, е световната столица на фламенкото. В града, разположен на 10 м под морското равнище, живеят 700 000 души.

Много преди да влезе в севилските "кафе кантантес", фламенко се е танцувало нощем, след изнурителната полска работа през деня. Името на танца идва от флама - огън, но в Андалусия той е синоним и с думата хитано - цигански. И сега в селата можеш да послушаш автентичните напевни речитативи на вероятния му първообраз фандандангото и неговите варианти малагенья, грандинас или алегрия. Но най-предпочитана си остава танцувалната форма - севильяна. Фламенко е артистичната душа на Андалусия. То е цяла култура, събрала във фокуса си традиции, донесени от цигански племена чак от далечна Индия.



Гранада е сред най-темпераментните



градове на Испания. Огласян е денонощно от китарен звън и тропот на кастанети и токове на танцьори. Сред ромона на фонтани градът тъне в дъх на цветя и нарове. През ХI в. Бадис, синът на Хабус, построил там първия арабски дворец. След него много андалуски султани създали феерични градини покрай безчетните градски фонтани, захранвани от водите на реки, които идвали от планината. През 1238 г. Мохамед бен Юсуф бен Наср завзел окончателно Гранада и основал там династията на Несридите. Бен Наср се заселил на покрития с гъсти гори източен хълм Алкасаба, където започнал строежа на дворец-крепост върху останки от берберската крепост Ал Касба. Той искал да има свой „Рай на земята" - нечувано предизвикателство към догмите на мюсюлманството. Така бил положен първият камък на двореца Алхамбра, който 7 века по-късно знаменитият Льо Корбюзие определя като "най-превъзходната игра на обемите". Алхамбра се издига на върха на Серро де ла Сабика (Червения хълм) и името дошло от арабската дума "ал амбра" - червения. Негов фон са вечните снегове на третата по височина планина на Европа - Сиера Невада.

На 2 януари 1492 г. Абу Абдала, последният Несрид, хвърлил прощален поглед към Алхамбра и предал градските ключове на Фердинанд II Арагонски и съпругата му Изабела Кастилска. Поразени от красотата на мюсюлманската архитектура, католическите крале не само запазили Алхамбра, но възложили на арабски майстори нейната реставрация. Чак в началото на ХVI в. Карл V разрушил няколко от дворцовите сгради и ги престроил в християнски дух.

В двореца, сякаш излязъл от "Приказките от 1001 нощ", си струва да преживееш поне един ден. Комплексът има шест части - палата на Насарите, дворецът на Карл V, градините Хенералифе, Рауда, Медина и крепостта Алкасаба - и нито една не е за изпускане. Въпреки че някога Алхамбра е имала 30 кули, днес повечето са в руини. Влизам през "Вратата на правосъдието" (Пуерта де ла Хустисия) - единствената отлично запазена входна кула. След лабиринт от чаровни, обрасли с миртови храсти вътрешни дворове достигам прочутия Лъвски двор, около който са разположени парадните и личните покои на султана. Наречен е така заради композицията от 12 каменни лъва, които крепят на гърбовете си алабастров фонтан. Те са точно колкото били животните, подпирали трона на цар Соломон. Присъствието им тук е особено впечатляващо, защото ислямът забранява изобразяването на живи същества. Дворът е ограден от колонада със 124 фини колони. От всички страни към дворцови зали водят изящни врати. Изумителните декорации преминават границите и на най-смелата фантазия. Таванът на най-голямата и тържествена Тронна зала е позлатен и оформен така, както според ислямската космология изглеждат седемте небеса.

Алхамбра е под закрилата на ЮНЕСКО от 1994 г. В старинния близък квартал са поканени да се заселят мюсюлмански семейства. Това според градската управа е начин да бъде подсилен автентичният вид на града.

Гранада била любима на Лорка, а Малага била възпявана от друг голям майстор на мерената реч - Висенте Александре, като част от рая. В Гранада през 1881 г. се родил знаменитият Пикасо.

Арабите



завладели Ишбиля през 712 г.



и направили града столица. Името Севиля е резултат от преиначаването му. Река Гуадалкивир разделя града на две. Десният й бряг е истински магнит за новодошлите. По него са кръчмичките с прекрасното вино и шунката хамон, клубовете, където ентусиасти леят пот под звуците на фламенко или усвояват китарата. На левия бряг са най-значителните градски паметници.

След двугодишна обсада на 23 ноември 1248 г. Фердинанд III Кастилски победил маврите. Първото, което той сторил, било да преустрои много от разкошните джамии в християнски храмове. В замъка Алкасар победителят основал кралския двор на Кастилия и го направил първата резиденция на Испанската корона.

През 1401 г. била разрушена Голямата джамия, от която останали запазени само минарето и дворът. На мястото й построили катедралата, която до днес се смята за трета по големина след "Св. Петър" в Рим и "Св. Павел" в Лондон. Цели реки златни съкровища, донесени от Новия свят, отишли за иконостасите, витражите, картините и органа в катедралата.

Сърцето на града е централният площад. Тук край красивия фонтан сякаш си правят среща всички местни жители и гости на града, преди да поемат своя тур по кръчмите на питие с прочутите мезета, наречени тапас, или по туристическите маршрути. Улични музиканти и артисти изнасят импровизирани спектакли, а облечени като стари севилци кочияши канят на разходка с лъскави файтони. В събота и неделя можеш да видиш и колко тържествено се правят севилските сватби. И няма начин да не станеш свидетел на поне едно религиозно шествие. Защото освен град на фламенкото и коридата Севиля е и една от най-здравите крепости на католицизма.

Наоколо освен катедралата са и другите обекти на ЮНЕСКО - дворецът Алкасар и Индийският архив. А също и Архиепископският дворец, построен през ХVI-ХVIII в. в стил севилски барок, и манастирът "Енкарнасион". До него е Триумфалният площад с паметника на Пречистата Дева.

Кордоба е четвъртият незабравим град на Андалусия.

Арабите го считали



за столица на Западния европейски свят



Тя съперничела на Константинопол, Багдад и Дамаск. Имала 600 джамии, 900 бани и 50 болници. Когато Париж и Лондон тънели в мръсотия и гинели от опустошителни епидемии, улиците на Кордоба били постлани с каменна настилка и осветени. Всичките големи градове на Андалусия имали водопровод и канализация.

Испания не е само Андалусия. Но този неин район е изградил в съзнанието ни "типичния" образ на тази страна.