Вече дори не е модно стари лодки и корабчета да се изваждат на брега и да бъдат превръщани в кръчми. Въпреки това още има такива и те се радват на доволни клиенти. Има обаче един уникален кораб, който нито е близо до морето, нито в него се предлагат цаца и мастика. Местните го наричат Парахода, но всъщност това е лечебно заведение - белодробна болница, която се намира в удивителна сграда във формата на плавателен съд. Тя се намира в гориста местност край Габрово и там годишно се лекуват стотици болни от туберкулоза и други подобни заболявания. Санаториумът е проектиран и построен още в началото на миналия век от някогашния индустриалец Пенчо Семов, който като кореняк балканджия мечтаел за далечното море. Странен начин да удовлетвориш влечението си към "голямата вода", но пък очевидно оказал се сполучлив - Семов я дарява на габровци и до днес това е една от най-реномираните болници.

Другите символи на Габрово не биха могли да изненадат читателите - всеки знае, че това е градът на Рачо Ковача и столицата на смеха, известна с уникалния габровски хумор, пестеливост и находчивост на жителите му. Едва ли обаче някой другоселец би могъл да формулира аргументите, с които хората, които режат опашките на котките, за да не изстива стаята, докато излизат, са построили още нещо, единствено у нас -



паметник в реката



Неколкометровата бронзова статуя на основателя на града Рачо Ковача, която се издига върху огромна канара в река Янтра, си е "паднала" на мястото с два мотива, неоспорими за свидливите местни жители - да пестят жилищна площ и да не харчат пари за цветя на паметника...

Точно като за град на изключенията, единственият не само в България, а и в света Дом на хумора и сатирата, може да се похвали с един любопитен факт, който със сигурност днешната младеж не знае. Първият на планетата



монумент на гениалния Чарли Чаплин



се появява край музея на смеха през 1983 г., изваян от Георги Чапкънов-Чапа. Край Дома на хумора, който е хранилище на произведения на "смешното" изкуство от десетки държави, се намира цяла забележителна колекция от монументална сатирична скулптура, оформяща Парк на смеха. Там Чапа е сътворил още от най-оригиналните си творби - емблематичната за българина скулптура на Хитър Петър и неговото магаре и още две вечни фигури - меланхоличния Дон Кихот, яхнал своята кранта Росинант, и "подтичващия" след тях тантурест Санчо Панса. Паркът на смеха се допълва още от единствената



в България Вавилонска кула



Тя за разлика от библейската е завършена, изградена с метални отпадъци от група скулптори, начело с Греди Асса.

Това обаче е само малка част от 100-те паметника, които могат да се видят в Габрово - монументи на повечето известни българи, за които сега някои гласуват чрез есемеси, за да изберат най-великите. Габрово е и град на мостовете - цели 20. 10 от тях са с изключително оригинална архитектура, направени от камък и метал.

Ако пътят отведе непознат до това място, пълно с изключения, би било наистина глупаво да пропусне и още една забележителност. В архитектурно-етнографския комплекс "Етъра" край града, пръв и единствен в страната музей на открито, с целогодишно действаща експозиция, човек би могъл да попадне на любопитни събития. Например от 1 септември всяка година 80 занаятчии от цялата страна се събират за Международния панаир на народните занаяти. В него участват майстори от Азербайджан, Унгария, Хърватска. А тази година шестима японски доброволци, които в момента са в България, показаха традиционни изкуства от своята страна. Наред с базарите с изделия на участниците атракция за посетителите е облогът между наши майстори на ковано желязо. За четвърта поредна година осем от тях три дни се състезават в умения да боравят с метала. Победителят грабва голямата награда "Сребърна хлопка" и право на безплатна едномесечна изложба в Етъра. Специален гост на събитието е музеят "Старо село" от хърватския град Кумровец, родното място на бившия югославски лидер Йосип Броз Тито. Някога музеят е бил посветен изцяло на него, но сега представя изделия от пчелни продукти.

Наскоро се навършиха 40 г. от създаването на Етъра и беше отчетен рекорден брой посещения на наши и чужди туристи - над 10 милиона. Българинът може и да не е чак толкова впечатлен, но иностранците се дивят на занаятчийските работилници, които възпроизвеждат точно живота на балканджиите преди няколко века. На чаршията занаятчиите на живо майсторят пред посетителите изделията си. На горните етажи в някои къщи е показано домашно тъкачество, оформени са иконописно ателие и билкопродавница. На долните етажи пък са разположени работилници на кожухари, ножари, бакърджии, грънчари, дърворезбари, каруцари и папукчии (майстори на цървули). Чужденците са удивени от тепавицата, воденицата, дърводелските стругове и точиларското колело, на което всеки сам собственоръчно може да наточи ножа си. През атрактивния туристически сезон се показват на живо домашни занимания като приготвяне на качамак, биене на масло, грухане на жито, приготвяне на обредни хлябове, боядисване с естествени багрила. На Етъра се правят възстановки на народните обичаи Благовещение, Лазарки, Еньова буля, Коледари.

Поуморени от впечатленията, туристите обикновено остават доволни от шекерджийницата, където могат да похапнат захарно петле, сусамки и целувки, както и симиди и гевреци, които се пекат в старинна пещ.

За познавачите на българските красоти съвсем не е новина, че край Габрово се намира още едно прекрасно местенце - Боженци. Доста софиянци, повечето хора на изкуството, имат къщи в селото, създадено преди 600 г. в котловина сред високите балкани. Легенда разказва, че през 1393 г., когато столицата на Втората българска държава Търново пада под турско робство, овдовялата болярка Божана тръгнала с децата си да търси убежище. Спряла чак до Габрово, край студен извор, далеч от погледа на поробителя. Там зазидала първия камък на селището, което още носи нейното име.

Къщите в селото и до днес са запазени в типичния си възрожденски стил и туристите могат да наемат целите или отделни стаи от тях. В селото има и чудесни кръчми, в които се пекат домашни питки със сирене, поднесени с печен лук.

За да се отърси от меланхолията в старото село, всеки пътешественик може да отскочи съвсем бързо на двадесетина километра по-нагоре по пътя за Велико Търново. Там се намира Дряновският манастир, който освен спокойно кътче крие дори екстремални усещания, стига да се влезе в близката пещера "Бачо Киро". Тя е на цели 500 000 г., дълга е 3 и половина километра и за да се стигне до края й, трябва да имаш немалко пещерняшки умения. По-голямата част от трасето посетителят преминава превит на две. Но усилието си заслужава да видиш сталагмити и сталактити на живо, по Дискавъри е друго.

Пещерата e открита през 1890 г. Тя е първата осветена и пригодена за посещения пещера в България още през 1937 г. В нея са открити останки от живот от праисторическо време. Тя приема туристи целогодишно, без почивен ден. Температурата там и през зимата, и през лятото е 12 градуса, така че по това време на годината е добра идея човек да си носи връхна дреха. Защото докато разгледа цялата серия варовикови форми, изваяни от времето и водата, наречени "Медузите", "Мечата пързалка", "Катедралата", "Водопадът", "Дъждовната зала", минават поне два часа под земята. В "Концертната зала" на пещерата пък акустиката е толкова невероятна, че там се организират дори концерти - пели са детският радиохор и църковни хорове. Но коронният номер е в "Тронната зала" - сталагмитите са изградили причудлив кралски престол и там се извършват



пещерняшки сватби,



водени от пещерняци, дегизирани като подземен цар и царица. Такива ритуали са се правели още преди 1989 г. и след прекъсване сега отново се възобновяват. Наскоро там сребърна сватба отпразнува семейството на Тошко и Валя Ботеви от град Левски. Да им е честито!