Дълбоко в горите на Североизточен Бангладеш се води война между стада застрашени от изчезване слонове и местни селяни, чието оцеляване зависи от изсичането на горите, обитавани от големите бозайници.

Всяка година между 30 човека и 5 слона намират смъртта си в схватките на хълмовете, където хората проникват, за да секат дървета за възстановяване на къщите си в ниските земи, разрушени от сезонните наводнения.

"Понякога побеждаваме ние. Понякога - слоновете. Това е нестихваща битка", казва Абдус Шукур, 45-годишен, баща на три деца.

Миграцията на хора, останали без домове заради природни бедствия, допринася за разрушителния ръст на обезлесяване в Югоизточен Бангладеш, близо до границата с Индия и Мианмар. Слоновете са изтласквани към прогресивно намаляваща част от гората, а рисковете от сблъсъци между двата вида растат.

Новодошлите секат дърветата, за да строят къщи и да продават трупите. Със сеч разчистват и пространства за нови селища и обработваеми земи. Нахлуването им в джунглата доведе до зачестяващи нощни битки между селяните и слоновете, търсещи храна.

През май слоновете нападнаха село Калирчхара, убивайки трима човека, включително едно дете, и ранявайки 10 други.

"Събудих се през нощта от неочакван шум, отворих вратата и видях няколко слона, които блъскаха силно колибата ми", казва Шукур. "Само за минути я събориха и ние побягнахме, за да спасим живота си".

Поредицата големи наводнения през последните години остави хиляди хора без подслон и много от оцелелите се преселиха към по-високите земи в провинция Укхия, на 430 км от столицата Дака.

Слоновете са обявени за застрашен вид в Бангладеш и убиването им се наказва като престъпление. Затова доброволните отряди на селяните се опитват да държат дивите слонове надалеч от дървените си колиби, като размахват запалени факли и надуват тромпети. Понякога стрелят във въздуха, за да прогонят животните.

Въпреки смъртните случаи сред хората слоновете са губещите във войната. Те са преследвани и от бракониерите, които ги убиват за ценните им бивни и кожа.

Азиатските слонове, които са по-малки от африканските си братовчеди, населяват Бангладеш, Бутан, Китай, Камбоджа, Индия, Индонезия, Лаос, Малайзия, Миянмар, Непал, Шри Ланка, Тайланд и Виетнам. В много от тези страни броят на големите бозайници намалява заради обезлесяването. Заплахите срещу слоновете в Азия са по-разнообразни от тези срещу братовчедите им в Африка, чиято популация също намалява в последните десетилетия заради бракониерите и намаляващите им територии.

Друга заплаха са траперите, които залавят слоновете и ги тренират за работа в туристическата индустрия или като носачи. За разлика от африканските слонове азиатските могат да бъдат превърнати в домашни животни. Понякога обаче опитомените слонове са подложени на тежък труд и лошо отношение от страна на стопаните си.

Никой не знае колко диви слонове са останали в Азия, но природозащитниците подозират, че броят им е между 35 000 и 50 000, докато преди две десетилетия е бил около 150 000.

В Бангладеш броят на големите бозайници е намалял наполовина до 400 в сравнение с преди 20 г. И те продължават да изчезват.

"Боя се, че следващото поколение няма да може да открие слонове дори в зоопарковете, ако не са защитени и в дивата природа, и в стопанствата.", казва проф. Айнун Нишат, представител на Бангладеш в базирания в Швейцария Международен съюз за опазване на природата.

(Ройтерс)