Ето че и септември дойде, а отложеното от пролетта за наесен решение за присъединяването на България към Европейския съюз остава все толкова мъгляво, колкото си беше и преди година. Наистина здравата логика подсказва, че присъединяването на балканските аспиранти към съюза на 1 януари догодина е единствено възможното решение. Защото е практически невъзможно да се вземе обратното решение. Присъединителният процес си върви и вече



няма време за обрат



Макар че господа комисарите продължават да размахват пред българи и румънци плашилото на отлагането, те най-добре знаят, че това решение не е тяхно и не е никак лесно да се вземе - за него трябва да се постигне консенсус на страните, членуващи в съюза. А този консенсус далеч не е само технически проблем и въпрос на време. Напротив: повечето страни безусловно заявиха интереса си поредното разширяване на съюза да завърши в набелязания график. Така че само след някакви си 112 дни България ще прекрачи прага на обединена Европа - най-важната (поне от икономическа гледна точка) крачка в най-новата ни история след независимостта ни и отделянето от Отоманската империя. Едва ли някой в брюкселската администрация се съмнява, че догодина в Евросъюза ще членуват вече 27 държави, колкото и критики да се отправят, каквито червени или жълти флагове да се размахат. Напълно разбираемо е и желанието на еврокомисарите да поддържат



напрежение до последния ден



преди присъединяването. Първата ми класна ръководителка постъпваше по същия начин и "омастиляваше" драснатите с молив оценки чак в най-последния ден от срока. Така тя ни държеше нащрек и в чинно послушание до последно. Има и друго. Тактиката "стягане до последно" и възможността да порицават и командват цели нации с всичките им три демократично избрани власти увеличава тежестта на самата брюкселска комисия. Спрямо България и Румъния комисията може да си позволи да се държи като висшестояща власт, като наднационално свръхправителство. Такава власт да налага волята си над страните в съюза тя няма, макар от години и крачка по крачка да се опитва да присвои. За администраторите от Брюксел ще е просто прекрасно да прокарат тезата за "разширения мониторинг" над новоприетите страни. Така ще се създаде прецедент на



делегиране на реална власт



над правителствата на членуващи в съюза страни! Ако това стане, се обзалагам, че само след месеци ще се направят "ужасни разкрития" за неизпълнение на членските тегоби и в някои други страни. Най-вероятно това ще са Чехия и Полша. Ще се вдигне страхотен шум, за да се убедят старите европейци, че комисията трябва да получи мандат и власт да контролира в режим на "разширен мониторинг" и тези страни. Стратегията е семпла и очевидна, също като в играта "го" целта е да заемеш максимална територия. И както при "го", в бюрократичната игра за власт майсторлъкът е само в отиграването. Лошото е, че ходовете се отиграват върху наш гръб и



вредата вече е осезаема



Несигурността вече става опасна. Дори да приемем, че членството в Евросъюза от началото на 2007 г. е решен въпрос, все още остават неясни съдържанието и условията му. Не че някой у нас се притеснява, че ще ни наложат членство "втора класа". То си е ясно. Каквото и да се пише в официалните книжа, видно и ясно за всеки е, че ще ни третират като последен и най-долен вид европейци. Не втора, а четвърта или пета категория се падаме, ако правилно броя слоевете в негласната стратификация. После ще видим. Сигурен съм, че само след едно поколение подредбата ще изглежда доста различно. Но проблемът не е в моралните, а в чисто финансовите вреди, които търпим. С новото отлагане на решението за статута на България от януари догодина несигурността



прекрачва оперативния хоризонт,



в който се управлява българският бизнес. Теоретично фирмите трябва да имат стратегии за години напред. Но всеки, който има идея за стопанския процес у нас, знае, че хората, които вземат решенията, мислят с хоризонт до три месеца напред. Затова досегашното размотаване не можа да навреди особено. Отсега нататък става друго. Вече трябва да се вземат решения, които много зависят от икономическия режим, в който ще сме поставени през януари. Трябва да се пресмятат цените, по които ще се предлага експортът догодина. Ако някой строи завод и ще купува машини от европейска страна, не може да не го вълнува дали покупката ще е внос или вътрешнообщностна доставка, т.е. какъв ще е режимът му по ДДС. Понеже разликата е сериозна, повечето хора, изправени пред този проблем, изчакват. Отлагат се сделки. Икономическият процес се забавя. Несигурността започва да изнервя, защото поражда риск. А увеличеният риск е разход, пряка загуба - на пари или на възможности. Колкото повече продължи неяснотата за икономическите условия, в които ще работим от януари, толкова повече загуби и забава ще се трупа. А това не е нито честно, нито законно, нито помага на "България да се подготви". Напротив, силно вреди.