"В цяла Европа светлините угасват една след друга. Няма да дочакаме през нашия живот да ги видим запалени отново." Фразата, произнесена от британския министър на външните работи Едуард Грей след началото на Първата световна война, стана пророческа. Той се оказа прав, защото макар оръдията за известно време да замлъкнаха, от стария добър свят, стабилността и гражданския ред не остана и следа. "Прекрасната епоха" (Belle Epoque) си отиде безвъзвратно.

Това, което изстрелите в Сараево бяха за XX век, това са събитията от 11 септември за новото столетие - края на мирния период за развитите страни, изпращащи свои представители на война в развиващите се държави. Голямата власт на Големия брат - държавите, които контролират тотално борбата срещу тероризма, става все по-малка. Международният миниред, който се крепи на одобрението в Съвета за сигурност и на общественото мнение, не издържа изпитанието. Всичко се измени и вече никога няма да бъде същото.

Това, което поначало се възприема като временно и като изключение, става норма. От 1945 г. свикнахме с това, че картините на разрухата, нищетата и плачещите хора идват от далеч - от Виетнам, Африка, Близкия изток, Афганистан, Индийския полуостров. След терористичния акт срещу Световния търговски център ужасът надвисна над Америка, а след взривовете в Мадрид и Лондон той обхвана и Европа.



Глобализацията не предвиждаше такова нещо,



но то стана една от нейните страни, макар на Запад да го признават с неохота. Тъй като там, където със санкцията на правителството се взривява лазерна бомба, всичко изглежда по същия начин, както на онова място, където терористите поставят самоделно взривно устройство. Но на Запад не всички са готови да приемат всичко така спокойно, както Питър Устинов, който веднъж каза: "Тероризмът е войната на бедните, а войната е тероризмът на богатите."

Днешните политици не са толкова далновидни както Едуард Грей. Иначе те по-добре биха претеглили всички мотиви и първопричини, преди да обявят война на "тероризма". Класическата военна кампания винаги е имала териториални и политически цели, които са били достижими. Те биха могли да се легализират с помощта на договор с победения противник. Даже искането за безусловна капитулация, което поставиха съюзниците по време на Втората световна война, бе изпълнимо, тъй като от другата страна на барикадата стояха държави - Германия и Япония, способни да сключат договор, съответстващ на нормите на международното право. Световната война срещу врага, който няма територия, не може да бъде ограничена във времето. Засега тя е 5-годишна. Но може да стане и 30-годишна или даже 100-годишна.

Перспективите, открити от 11 септември, изобщо не са радостни за света.



Военните кампании в Афганистан или Ирак не постигнаха нищо



Не помага и това, че врагът има лице - например Осама бен Ладен. Неговото влияние върху световното терористично движение е толкова незначително, какъвто би бил успехът в случай на неговата ликвидация. Когато силите на НАТО оповестиха в победоносно комюнике, че след проведена военна операция в Южен Афганистан са унищожени 200 талибани, дали някой от заемащите отговорни политически постове е помислил, че всеки от бойците има братя, синове и други роднини, които ще поискат да отмъстят? Британският посланик в Рим Ивор Робъртс нарече американския президент Джордж Буш още преди неговото преизбиране - "най-добрият сержант-вербовчик за "Ал Кайда".



Буш бързо се отказа от "кръстоносния поход",



провъзгласен в началото на кампанията. Тъй като "глобална война против тероризма" звучи негативно, тя се превърна във "велика война за демокрация". Но и това гръмко название се оказа неподходящо, тъй като "силите на доброто" - воюващи на страната на САЩ управници на ислямския свят, са твърде далеч от демокрацията. Силите, дошли на власт по демократичен път като палестинската "Хамас" или ливанската "Хизбула", пък изобщо не се считат за "добри". Затова накрая врагът бе провъзгласен за "ислямофашизъм" - явление непонятно, обективно необосновано, което не се поддава на изкореняване. Фашизмът - това е "ос на злото", дяволска власт, с представителите на която честните граждани даже няма да разговарят.

Нежеланието да се води диалог обаче изключва всякакво решение на проблема. Даже примирието и временните договорености в такъв случай трябва да се постигат само тайно. Този, който иска да реши конфликт, трябва да се научи да разговаря с другата страна, а не само с единомишлениците. Което ще рече, че в Палестина ще трябва да се преговаря с "Хамас", в Ливан - с "Хизбула", а в Иран - със самия Иран.

Но дали актуалните конфликти, чиято интензивност не е висока,



ще се превърнат в световна война на ценностите,



в сблъсък на цивилизациите, както предричаше Самюел Хънтингтън, все още не е ясно. В такава светлина вижда ситуацията и дясната ръка на Бен Ладен - Аз Заракауи. "Западът под ръководството на САЩ не разбира езика на етиката, морала и законните права - пише той. Той разбира само езика на националните интереси, опира се само на военната сила. Ако искаме да влезем в диалог, ние трябва да говорим с вас на език, който вие разбирате."

Напълно противоположно мисли британският премиер Тони Блеър. Според него не съществува "сблъсък на цивилизациите, а сблъсък над цивилизациите, древната война между прогреса и реакционерството, война, която ние сме длъжни да спечелим".

Когато рухна Световният търговски център, САЩ бяха единствената свръхдържава. Още по-точно статуса на Америка след разпада на СССР описа бившият френски външен министър Юбер Ведрин, който нарече САЩ "хипердържава". За своето въоръжаване Америка харчи повече средства, отколкото по-голямата част от останалите държави взети заедно, и то при условие, че САЩ всъщност нямат съперници в световната политика. По цял свят са разположени по официални данни около 729 американски военни бази, без да броим секретните съоръжения.



А вече го няма оня враг, пред когото трябва да размахва голямата тояга



Опасенията, свързани с иранските ядрени ракети, са също толкова изкуствени, както някогашната военна истерия, разразила се във връзка с оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин.

Не само в ислямските страни расте недоволството срещу американската свръхдържава, която действа така, както й отърва. В Европа французите все повече започват да говорят за "мултиполярен" свят. Сред останалите европейци рано или късно също ще съзрее разбирането, че те вече живеят 15 години на мирен континент без СССР. В тази връзка Европа стана по-важна за Америка, отколкото Америка - за Европа. Тук вече няма да помогнат менторските доводи и поучения. Значим резултат ще донесе вежливата, но настойчива съпротива на по-нататъшните военни операции. Расте международната тежест и икономическият потенциал на Китай и Индия, укрепва самочувствието на Русия. Възможно е ерата на Америка вече да не предстои, а да е минала в периода от 1945 до 2000 г.

В ислямския свят има не само ирационални бандити, а и нормални хора, които искат да живеят в безопасност и доволство. В редица страни съществуват ислямски движения, застъпващи се за свободни избори и за такава форма на плурализъм, която да се вписва в тяхната култура. Ако и занапред продължи да бъде на страната на корумпирани самодържавци, Западът ще загуби доверието на тези народи и ще се лиши от шанса да намери приемливо решение.



Америка вече не е заплашена от никаква външна сила



След събитията на 11 септември стана очевидно, че нейният гигантски арсенал е безсилен пред лицето на действително опасния враг, който се промъкна през задния вход - пред тероризма. С топове по врабчета не се стреля, както и с ракети - по електронни адреси. Много терористични планове могат да бъдат разкрити с помощта на спецслужбите. Но нито Америка, нито Европа могат да бъдат сигурни, че други атентати няма да успеят.