|
---
Мъжът от рекламата на М-тел на екрана и билбордовете е актьорът Калин Сърменов. "Станах известен за 20 секунди покрай рекламата. А по-хубаво би било да се прочуя с някоя хубава роля", усмихва се той. За първото определено е прав - няма начин да мине по улицата незабелязан. Или дете ще го спре за автограф, или майка за снимка. "Преди време влизаме да хапнем в една кръчма с приятели. И веднага ме обсадиха. Една жена пожела съпругът й да я снима с мен за спомен. Съгласих се. А мъжът строго й направи забележка: Да свалиш халката от пръста!", разказва Калин, след което продължава: "Никога
не съм бил толкова известен
Слава Богу, то ще е краткотрайно. Но ми прави впечатление как от невъздържан шофьор, станах много примерен. Просто си дадох сметка какво значи, да разрушиш представата за теб от екрана".
В интерес на истината за едно не е съвсем прав. И преди рекламата Калин Сърменов бе достатъчно популярна личност. Вярно, не бе така масово известен, но добре познат сред почитателите на театъра и музиката. Някой озадачено ще попита: "Това последното пък откъде дойде?" Нали помните група "Контрол" и закачливите й хитове от рода на "Хей ти, булко черновежда" или "Най-щастливият ден"? Е, точно тези песни са на Калин. Освен автор на част от хитовете, той е
бил и член на групата
После с музикантите направили друга култова в близкото минало банда - "Чувал чувал". Това са същите, които излизаха на сцена, закрили с чували главите си. "Рокът е моята голяма слабост. 10 години се занимавах с тази музика. Това бе най-хубавият период в живота ми", признава актьорът. Това е и нещото, с което много му се занимава.
Иначе Калин Сърменов е точно от хората, за които с ръка на сърцето можеш да признаеш, че им върви в изкуствата. То няма как да бъде и друго. Внук на художничка и син на професор по виола, той от малък като че ли е бил орисан да твори. "Бях много добро и послушно дете. Мразех да ходя на детска градина и бях много злояд. Като тръгнах на училище, бях истински щастлив, защото там не се спеше и никой не те тъпчеше с храна. После,
в гимназията станах хулиган:
изключиха ме от комсомола, употребявах алкохол и имах лоши взаимоотношения с другарки. Но завърших отличник, имах само една петица", честно си признава той. Калин всъщност е завършил художествената гимназия в София. "От малък не съм правил нищо друго, освен да рисувам", припомня си той. И сега рисува, но е категоричен, че няма да направи изложба. "Приятели, които имат галерии, ми предлагаха да подредят мои картини. Аз обаче бягам от такава известност".
Изненадващо за родителите, Калин решил да продължи обучението си не в Художествената академия, а във ВИТИЗ. "Цялата история е, че имах връзка с дъщерята на един партиен художник. И той ми заяви, че никога няма да допусне моя картина в изложба. А аз му отговорих, че като не пусне моя картина, аз пък ще стана артист. А никога
не бях казвал и стихотворение
преди това. Не знаех кой е Гриша Островски, макар че бях гледал негови представления. Занимавах се само с рисуване - от сутрин до вечер".
Във ВИТИЗ го приели на втория път. И то в класа на проф. Гриша Островски. "За мен има две неща, които са много важни в моя живот - учителите и приятелите. Когато ме приеха във ВИТИЗ, слизах една спирка по-рано от тролея, защото ме беше страх да влезна вътре. Представях си, че там има страшни мозъци. За съжаление се разочаровах още първата година", обяснява той.
След ВИТИЗ бил един сезон актьор в Пазарджишкия театър. "Хванах последните години на театъра от славните му времена". Но решил да се върне отново в София, където с колеги
направили частен театър - "Алтернатива"
Ако запитате Калин, коя роля в театъра най-много си харесва, то надали ще получите конкретен отговор. "Но имам една, която е най-трудната. Играех архитекта в "Архитекта и императора на Сирия". Това е една сюрреалистична пиеса - аз и Пламен Сираков два часа сами на сцената. Беше много тежка физически и психически за издържане, готвех се няколко дни преди представление. И сега като се сещам за нея, стомахът ми се свива на топка".
Когато човек погледне Калин Сърменов, ще рече, че най му идат отръки драматичните роли. Самият актьор винаги е искал да играе в такива пиеси. "А все ми дават комедийни персонажи. И всички се смеят. А си мисля, че съм драматичен актьор. По-болно ми е, че в момента не играя. Играя само в едно представление в Сатиричния театър.
Много ми се работи и като режисьор
Преди време направих един вариант на "Службогонци" в театър "Алтернатива". Реших го като мюзикъл и стана интересно. Правил съм и "Моята прекрасна лейди" в Музикалния театър".
Мнозина познават Калин и от БНТ, където той в продължение на 2 години имаше предаване за скрита камера. Продължил с две предавания в "Евроком". "Но после решихме, че трябва да инвестираме и тогава стана белята. Влязохме в частния бизнес, който се оказа нещо много гадно. Ако сега някой ми каже да направя студио, няма да го послушам. Като знам през какво минах".
В момента Калин се занимава с правене на рекламни и музикални клипове и документални филми. Сред последните филми, които е правил, е за юбилея на Младежкия театър. Калин между другото е завършил режисура при Мариана Евстатиева-Биолчева. Има своя продуцентска къща "Златен век". За да я направи,
се наложило да заложи жилището си
"Минахме през всички кръгове на ада. В момента, слава Богу, се държим".
На всичкото отгоре и прописал. "Пиша мои си неща, които много си харесвам. Но нямам намерение да ги издавам в книга. Така както рисувам за удоволствие, така и пиша за удоволствие. Ако има нещо, което винаги съм искал да бъда, е рокмузикант".
Калин Сърменов най-много се гордее с 15-годишната си дъщеря Дария. "Кръстих я на една героиня на Вазов от "Към пропаст". От над 3 години учи във Виена. Приеха я с конкурс, а аз не вярвах, че ще успее. Беше само на 11 години. Важното е, че се справя. Там системата е желязна - ако имаш оценка под 4, си заминаваш".
Мечтата на Калин пък е Латинска Америка. Баща му е бил 15 години преподавател в Богота, Колумбия. Той е и един от основателите на камерен ансамбъл "Софийски солисти".
"Познавам Колумбия по-добре и от България
Човек като турист има доста по-добро отношение към страната, отколкото ако живее в нея. Ако ме попиташ сега на този площад какво има, няма да знам, макар че минавам по 100 пъти на ден".
Първият път, когато посетил Колумбия, било уж само за месец, а останал четири. "Това са хора, които обожават живота и се отнасят към него като към приятел. Там няма сърдити и намръщени лица. Усещането за щастие те обзема още от летището. Много любопитен народ са. Според мен Латинска Америка е детската градина на света. Научили са се да запазват някакви истини за себе си, които ние тук отдавна нямаме. Там съм виждал в концертна зала жена да кърми бебе - нещо, което в Европа не може да се случи. Освен това никой за никъде не бърза. Ако представлението е обявено за 19 ч., то започва около седем и половина, осем без нещо. В техните автобуси се пее непрекъснато, и то с пълно гърло. Тези хора ме научиха да се радвам на живота. Като се върна в България, първите 4-5 дни продължавам да обичам всички и всичко. След това слизам на земята".
|
|
|
|
|