:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,814,879
Активни 123
Страници 2,042
За един ден 1,302,066
ЧОВЕК ОТ НАРОДА

Баба на 86 г. сърфира в интернет

Родопчанката Мария Муртева решила да изучава висшите технологии - хем да развива себе си, хем да даде пример на младите от селото
Снимки: Велислав Николов
Как ви звучи никнейм BABA и години - 86. Странно, но факт. Една жена от родопско село вече ще съвместява отглеждането на картофите и сърфирането из необятните пространства на интернет.

Мария Муртева е на 86 г. Живее сама в родопското село Богутево. Тя е най-възрастната курсистка от класа по компютърна грамотност в чепеларското село. Общо 5 пенсионерки са се записали за курса по компютърна грамотност, организиран от фонд "Богутево". Фондът е инициатор на въвеждането на самооблагане за местните жители, средствата от което се използват за благоустрояване на селото. Възрастните жени ще изучават тайните на компютърната комуникация заедно с 30 младежи от селото. Курсът ще се води на компютрите в читалището, закупени по завършилия проект "Бъдеще за Богутево", който също бе финансиран от самооблагане. Общата стойност на проекта е 14 200 лв., а половината от сумата е събрана чрез доброволния данък в селото. Останалите средства бяха осигурени от Counterpart International - партньор в проекта.

В рамките на проекта е ремонтирано читалище "Светлина", създадени са компютърен клуб и билярдна зала.

Намерението на организаторите на курса по компютърна грамотност е да се осигури и интернет връзка, така че обучените курсистки от третата възраст да могат да използват мрежата.

-----

"Не съм авантюристка. В последно време се наблюдава една антипатия у хората - и в млади, и в стари. Аз се интересувам от състоянието на обществото и то силно ме тревожи. Тук в селото най-осезателно се чувства това. С един съселянин решихме да повдигнем духа на селото. Гледам младите как се разтакават по улицата, а по-добре е нещо да вършат", разказва баба Мария Муртева от родопското село Богутево. Жената решила да изучава висшите технологии, хем за да развива себе си, хем да даде пример на младите от селото. "Аз досега не съм работила на компютър. Като цяло имам представа за работата и възможностите му и доста ме респектира. Това за мен е



бум на връзките между хората



Човек има възможност много пряко да се информира. Другите средства по-късно идват - и телевизията, и вестниците.

Искаме да направим тази връзка (става въпрос за интернет б. р.), за да покажем и на младите, че трябва да имат стремеж към световното развитие", анализира нещата Мария.

От рано сутринта тя е на крак и щъка из градината - копае картофите, полива лука и салатата. Полската работа обаче не е в състояние да откъсне мислите й от световната мрежа.

Според баба Мария човек не може да бяга от новостите. Напълно вече е свикнала и с нахлуването на мобилните телефони в обществото ни. Дори смята, че тази техника е много полезна, особено за младите майки в големите градове. С мобилния телефон тя може да контролира непрекъснато какво прави и къде се намира отрочето й.

Мария Муртева има 2 дъщери, 5 внуци и 7 правнуци. Най-малкият е на 2 г.

"Единият внук се ожени, но другият я кара по модерному - да не подписват. Това обаче си е проблем, защото всичко се товари след това върху децата. Опасяват се, че при развод ще е проблем разделването на имуществото, но бракът си е брак. Тези неща са си уредени и си има и съдилища, и какво ли не, ама нещо му става на това общество", коментира Мария.

Една от мечтите на жената е да изучи тънкостите на виртуалното пространство и да може да започне да чати с един от внуците си в София.

Той е завършил електроника и има частна фирма за електронни теглилки за измерване на големи тонажи. С компютъра е на "ти" отдавна и



очаква скоро да види баба си в чата



"Не съм говорила още с него за това, че ще уча. Той ще се зарадва, защото е маниак", допълва Мария.

2-3 деца в село Богутево вече имат компютри. От фирмата обещали да прокарат на няколко къщи интернет, а останалите желаещи - да ходят в залата на читалището.

Най-странното обаче е, че баба Мария не гледа изобщо с никаква носталгия по телеграмите, картичките и писмата. "Никой вече не пише писма. Няма носталгия. Пощите още преди това направиха контактуването по този начин труден и скъп. В село аз трябва да отида до Чепеларе да пусна писмо - кога ще пристигне. Ще отпаднат и писмата, и пощите. Може да останат съвсем малко. Който ползва вече този начин за информация. На съседката едната дъщеря замина за Америка. Тя си пише с нея и дори я вижда в интернет - и то веднага", пали се Мария.

Възрастната жена се е пенсионирала като работничка в стол. Останала много млада вдовица и отгледала децата си сама.

Сама се грижи за себе си и за къщата си сега, когато деца и внуци са надалеч. Грижата по къщата обаче не е само чистене. Непрекъснато нещо ремонтира и доизкусурява. Направила си е преди няколко месеца сама механа. Лепила е теракот и ковала дъски по стените. Станало е чудно, а майсторите могат да завидят на еднаквите фуги на плочките.

Иначе Богутево се намира на един от многото опасни родопски завои на шосето към Чепеларе, Пампорово и Смолян.

Прясно изкърпеният асфалт се вие между боровете към километър, преди да прелее в централната улица на селото, за чиито дупки общинският асфалт не е стигнал. Чакат обещаната втора партида. Така, на дупки, върви пътят още неколкостотин метра между къщите, строени по извивките на баира. "Навремето са бягали от турците, затова тука са се по деретата заселили", извиняват прадедите си гостолюбивите богутевци. Във въпросното дере долу тънко тече един от притоците на река Чая. От едната му страна са стотината къщи. На отсрещния склон, под дърветата, на почти отвесните ливади пасат магарета, кон и две-три крави. В планинската тишина се чуват само мученето на добитъка и жужене на невидими моторни резачки в гората. Този звук и мирисът на смола подсказват кой е основният поминък на тристата жители. Дърводобивът.



Почти всички мъжете работят в гората



Възрастните са на петъчна молитва в малката джамия с ново, недовършено още минаре. Само жените нямат постоянна работа. Чакат пловдивски предприемач, който купил три къщи тук, да преустрои бившия обор във винарна и да даде работа на повечето от тях. Но не така мисли баба Мария. Освен компютърната страст тя държи и една от петте туристически "къщи за отдих" в селото. Годините изобщо не й личат. Енергично редува спомени от следвоенния период, рецепти на родопски гозби и модни думи от сорта на "инфраструктура" и "инвестиции".

-----

Каре



Доброволен фонд поддържа селото



Богутево е пример за успешен обществен дарителски фонд. Става дума за фонд, в който хората събират ресурси, за да решат свои градски (или селски) проблеми.

Апатията и липсващото гражданско участие са основната черта на този тип села. Затова у нас е равно на сензация, ако хората повярват, че могат да решат общите си проблеми, като мобилизират собствените си сили, а не като чакат държавата или кой знае кой друг да го направи вместо тях. Похвала, която кара богутевци да се гордеят.

Успехът на обществената акция продължава в селото вече трета година и надхвърля паричното си изражение.

Богутевската история тръгва, след като, заразени от успеха на един от първите обществени фондове у нас в Чепеларска община, жителите му подеха своя инициатива.

За два месеца намериха от различни източници 6520 лв.

за своя проект, кръстен "Бъдеще за Богутево". На общо събрание решили работещите да даряват между 1 и 10 лв., а пенсионерите по 50 ст. (Кметът Стефан Терзийски вади и показва дарителска тетрадка с 241 имена на хора. Всяко семейство в селото е отделило от залъка си или е дарило дървен материал.) Голям дял поели местните бизнесмени, дърводелската кооперация, общината в Чепеларе.

След това Американската агенция за международно развитие удвоила парите по схема за насрещно финансиране. Изпълнител на програмата е "Каунтърпарт" - щатска неправителствена организация, която помага за развитието на общностите и гражданското общество в над 60 страни по света.

С 14-те хиляди лева боядисали общината, пощата, детската градина. Нов дървен навес с маса и пейки сменил изпочупената автобусна спирка. Заслон за отдих е скован и над чешмата в памет на местния герой на социалистическия миньорски труд - Читака. Елементарна, но стройна дървена ограда опасва цялото село. Оградено е и старото гробище зад джамията.

Улицата станала по-приветлива, след като разкарали от нея куповете тор. Монтирали пейки. Те са без екстри - две бетонни блокчета и три дъски, ала предлагат отмора по целия път от шосето до центъра на Богутево. 80% от работата свършили доброволци.

Доброволно и баба Мария се е записала на курса за придобиване на компютърна грамотност. Доброволно иска да се развива докато гледа боровете на Родопите. Ние пък ще гледаме от нея.

------
 
Със собствени ръце баба Мария е налепила плочките и забила дъските на механата.
 
Новата компютърна страст не е в състояние да откъсне жената от градинката.
8
1212
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
18 Юни 2005 09:19
Ей това е, честно ви казвам накефих се на статията и на желанието на бабата.
18 Юни 2005 10:00
Това е paragraf39
18 Юни 2005 11:23
Браво на баба Мария! Усетила е накъде духа вятъра... Представяте ли си, идват внуците на гости и бой с бабата за компютъра кой да си провери пощата. После за чата, за ICQ и т.н.
18 Юни 2005 12:46
Кой е paragraph39 ?????? В смисъл ??
18 Юни 2005 14:57
Б р а в о з а т а з и с т а т и я , н а и с т и н а е с т р а х о г н а ! З а щ о н е я п р е в е д а т и р а т я т в Р о й т е р с и л и А с о ш е й т е д .....г ъ з , т а д а в и д я т з а п а д н я ц и т е , ч е н и е с и и м а м е н а р о д с д у х и х ъ с , а н е о в ч е с т а д о к а к т о с е о п и т в а т д а н и и з т и п о с а т п о д д и к т о в к а т а н а ч е р в е н и т е к о м у н я г и , к о и т о н а в с я к ъ д е и м а т п р ъ с т . н е й с е с т а т и я т а е с т р а х о т н а и а з щ е я п р е п р о ч и т а м в с е к и п ъ т к а т о м и д о м ъ ч н е е з а р о д о п и т е !е в а л а н а а в т о р а к о й т о и д а е т о й
18 Юни 2005 18:52
Какво толкоз! Що за дискриминационно отношение ! Интернет отдавна е обичайно средство за комуникация, от което всеки има право да се ползва. Все едно да се отдели цяла страница за някой на същата възраст, който умее да чете и пише. Да си възрастен и да си тъп не е едно и също. Възрастта порок ли е ? Или авторът смята, че човек като навърши четиридесет години няма право да харесва рап, да учи китайски и дори да чатка в интернет, а е длъжен да си посипе главата с пепел, да заживее в колиба или направо да скочи от Стамболовия мост.
18 Юни 2005 23:36
Браво на тази жена! Вярно, че тонът на статията е леко насмешлив, но общо взето авторът е добронамерен. Няма нищо толкова чудно-Интернет е нужен навсякъде-както в Лондон, така и в село как беше, и даже в селото хората имат повече нужда от общуване и желание да общуват. А жената май живеела сама в това село-не е лесно. Ще се радвам да я срещна и във форума на Сега скоро! Надявам се да прачете тези отзиви и да се почувства щастлива. Още веднъж: Браво!
25 Юни 2005 02:51
Eх, баби, ако не бяха Руфинките в тоя живот...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД