Михаил Миков е роден на 16 юни 1960 г. в Кула. Юрист. Владее френски, руски, сръбски, хърватски. Женен. Депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото НС. Председател на ПГ "Коалиция за България". Член на парламентарните комисии по правни въпроси и европейска интеграция.
- Г-н Миков, защо реагирахте така остро на решението на Конституционния съд да не допусне импийчмънт от парламента на тримата големи в съдебната власт?
- Когато говорим по темата, трябва да сме наясно, че не става въпрос за същински импийчмънт, а за една паралелна процедура, в случай на бездействие от страна на Висшия съдебен съвет. Реагирах остро, защото с такъв тип мотив - че това е от прерогативите на ВНС, се продължава една много лоша тълкувателна политика на КС. Това е политика, която брани статуквото. Същото статукво, което получи своята оценка и в докладите на Европейската комисия, и от всички български граждани.
- Другият мотив за орязването на текста бе, че той нарушава принципите на правовата държава?
- Това са политически категории. Крайно време е да сведем разбирането за формата на държавно управление до републиканското управление, до парламентарната република.
- Да разбирам ли, че смятате решението на КС за политическо?
- Да. Една голяма част от състава на КС произлиза от средите на съдебната система - бивши ръководни кадри, които всячески не искат там да има промени. Знам, че това е крайно изказване, но нека не заграждаме съдебната система от обществено обсъждане, от публичните коментари за нейната работа. Има едно погрешно разбиране за независимостта на правосъдието, наложено пак от шефовете на магистратурите. Това обаче няма да ни попречи да работим за засилена отчетност на съдебната система, и то чрез парламента пред обществото. В момента прокуратурата дава един много добър пример, че въпросите на прокуратурата не са само нейни, а на цялото общество. А в крайна сметка данъкоплатецът заслужава отговори на въпросите, които си задава.
- Премахването на възможността парламентът да отстранява висшите магистрати пречка ли е за засилен контрол върху съдебната система и нейното реформиране?
- Не е голяма пречка. Има политическата воля за повече отчетност при запазване на независимостта на съдебната власт. Отчетността и независимостта не са несъвместими понятия. Но в тълкуването на някои магистрати са. Напротив - те са двата крака, върху които трябва да се крепи правосъдието.
- И как ще се осъществи тази засилена отчетност? Говорихте за някакви радикални промени в тази посока, които ще залегнат в четвъртата поправка на конституцията?
- Единият вариант наистина е чрез новите промени в конституцията, които готвим в момента. Предстои през тази сесия гледане и на закона за съдебната власт. Има достатъчно механизми, чрез които това да се реализира, но трябва да има и обществено разбиране, че това е необходимо. Трябва да има осъзнато искане от магистратурите за такива стъпки, за да може утре да имаме уважавана и авторитетна правораздавателна дейност.
- А има ли такова осъзнаване?
- Сред редовите магистрати - да, но нямам дори усещане за това, когато става дума за магистратските началници. Те продължават да смятат, че политиците непременно искат да овладяват съдебната система. Не, не искаме. Но смятаме, че проблемите, които стоят пред правораздаването, са проблеми на България.
- Кажете нещо по-конкретно за радикалните промени, които твърдите, че ще има в новата поправка в конституцията?
- Всякакви прилагателни могат да се слагат пред едни или други промени, включително и "радикални". Става въпрос за механизми, при които да се засили отчетността при запазване на независимостта на съдебната власт. За това проверката на организацията на прилагането на законите да се превърне във възможност за обществен поглед върху една иначе относителна, консервативна и затворена система, каквато е съдебната. Именно в това се изразява отчетността.
- Доколко реализируема е идеята да се извади инспекторатът от Министерство на правосъдието и да му се дадат повече правомощия за контрол на съдебната система?
- Говорим за проверка. В никакъв случай не става въпрос за контрол. Контролът предполага и съответни други действия и последици. Става въпрос за отчетност. Има такъв механизъм, когато този орган има своята относителна независимост от тези, чиято дейност трябва да проверяват.
- Какво значи "относителна независимост"?
- Все още търсим мястото на този орган. Не виждам пречка това да бъде по-близо до съдебната система. Да има едно по-добро взаимодействие. Защото отчетността освен за обществото е необходима и за издигане авторитета и подобряване работата на съдебната система.
- Забавянето на конституционните промени ще доведе ли до критики от Брюксел за несвършена работа?
- Няма забавяне. Предпоставка за добри резултати в тази посока е партньорската работа с представителите на Европейската комисия и нейните експерти, с които сме в непрекъснат контакт. До десетина дни трябва да бъде отворена процедурата по промените в конституцията. В този период е важно посланието за необходимостта от промените и засилената отчетност на съдебната система. Между първо и второ четене е времето, когато ще се търсят най-добрите конкретни решения.
- А как ще приеме обществото решението ви в парламента да не е нужен кворум за дебатите в зала?
- Ако успеем да го обясним, ще ни разбере. Ако има вулгализирани тълкувания на предложението - като това, че и един депутат може да заседава, няма да ни разбере. Според мен и медиите имат полза да има един парламент с авторитет, готов за европейските изпитания.
- Ще си свърши ли работата парламентът до доклада на ЕК?
- Парламентът свърши много работа. И всички го отчитат - и извън България, и у нас. Имаше много силен сигнал за волята на всички народни представители да имаме членство на 1 януари 2007 г. Предизвикателствата пред тази сесия на Народното събрание ще бъдат преодолени успешно, включително данъчните закони и приемането на първия европейски бюджет на България. А това ще е още едно доказателство за успешното функциониране на тройната коалиция.
- Опозицията вече заговори за вот на недоверие, ако има предпазни клаузи?
- Нека да изчакаме доклада. Смятам, че ще получим достатъчно ясна и справедлива оценка. Разбира се, има много несвършена работа. Няма страна-член на ЕС, която да не е решавала проблемите на пълноценното си интегриране години след членството си. Не можем да си представим, че България след 1 януари 2007 г. ще изглежда по друг начин. Пълноценното интегриране е въпрос на време и усилия.
- А справедливо ли ще е да има предпазни клаузи или мониторинг в дадена област?
- Категорично няма да е справедливо да има предпазни клаузи. А мониторинг има. Въпросът за предпазната клауза не е въпрос на присъединяването, а е въпрос, който въвежда регулация по финансови и други въпроси и пази общността от неразумно поведение на едно или друго национално управление. В крайна сметка не бива да има драма в това, че Европейската комисия ще следи за определено поведение на България, както следи за всички останали страни, които вече са се присъединили.
А иначе - дясната опозиция прави всичко възможно, за да злепоставя България, включително с изявления пред английски таблоиди на тема "Какви разбойници са българските работници". Или чрез злорадо потриване на ръце, когато имаме една или друга критика от Брюксел. Такъв тип политика не се оценява добре от обществото. А относно вота на недоверие - право на всяка опозиция е, когато намери основание, да го поиска.
- Положително решение за членството ни в ЕС ще сплоти ли управляващата коалиция, или ще даде мотив на някоя от участничките в нея да реши, че си е свършила работата и затова напуска?
- Много работа тепърва предстои пред управлението на България. И отговорностите на партиите от управляващата коалиция не могат да се изчерпат с датата 1 януари 2007 г. Каквото и сакрално значение да се влага в тази дата. Европейското ни членство е процес, който не приключва с датата на приемането ни. Предизвикателствата след това за добро управление са още по-големи. И смятам, че партиите от коалицията така ще погледнат на въпроса. Ние от БСП и Коалиция за България имаме такава воля.
- Как процесът на евроинтеграция, включително очакваните критики от Брюксел, ще повлияят на президентските избори?
- Често десницата и крайното й крило в лицето на г-н Иван Костов се опитва да прави преки връзки между действията на изпълнителната власт, парламента и президента. Прави го, защото не може да намери други аргументи, с които да атакува президента. А неговата дейност като държавен глава през тези години му дава основание да има пълното доверие на гражданите за втори мандат.
- Евентуалното преизбиране на Първанов ще даде ли повече живот на управляващата коалиция?
- Управляващата коалиция трябва да върши работата си в парламента и изпълнителната власт. И ако тя я върши добре, всякакви други фактори могат да имат по-малко значение. И обратното - каквито и вътрешни и външни фактори да я подкрепят, ако тя не работи добре, няма да се радва и на успех.
- Време ли е вече да се говори за персонални и структурни промени в кабинета?
- На този етап това не трябва да се обсъжда. Нека да изчакаме още няколко месеца. А иначе не спираме да търсим своите слабости и се стремим да ги отстраним.
- Казвате няколко месеца - това значи ли, че на тази тема може да се говори чак след 1 януари 2007 г.?
- Въпросът не бива да се обвързва с конкретна дата. Конструктивните критики винаги са полезни. В момента пред страната стои предизвикателството Европейски съюз и всички усилия трябва да са насочени в тази посока.
Владее ... сръбски, хърватски.
Може ли някой да ме светне каква е разликата между тези два езика.
Щото агент Алберт (доколкото си спомням) владееше "сърбохърватски"...















