Колко трудно би следвало да е за едно 14-годишно дете да изпълни конституционно вмененото му задължение да учи до 16 години? Нормално ли е държава, която счита себе си за социална, да приема безкритично и дори да стимулира възпроизвеждането на икономическите елити в образователни? И кой печели от това?

Тези въпроси са на път да минат на заден план покрай роящите се "за" и "против" тестовете по български език и литература и математика, които трябва да заменят класическите изпити за гимназиите. Съмненията на учители, родители, деца, откровеният страх, породен от чисто икономически интереси, са напълно разбираеми. В хора от гласове обаче аргументите започват да се смесват до неразличимост, а от обществената памет сякаш с магическа пръчка изчезват спомените за дългогодишни скандали за корупция, за милионите, въртени в частните уроци, за депресирани покрай амбицията на родителите си деца, чувстващи се като втора ръка.

Всъщност



един от най-значимите разговори в образованието,



в който попада и темата за изпитите - доколко училището със своите правила спомага за преодоляването на социалните бездни, на практика продължава да е невъзможен. Като се изключат инициативи от рода на топла кифла и мляко и дрехи за бедни първолаци - полезни мерки, но с малко отношение към конкретните образователни резултати, държавата не проявява видим интерес по въпроса. Тя не направи абсолютно нищо след оповестяването на скандалните резултати от международното изследване за знанията на осмокласниците Pisa+, че България и Македония са страните с най-голяма зависимост между доходите на семействата и попадането на децата в добри училища. Принос за това има и досегашната форма на изпитите. Защото тестовете не са панацея за проблемите в образованието, но съвсем не е без значение какъв вид бариера се поставя на входа на по-висока образователна степен.

Властта не направи нужното да се разбере и звучащото като оксиморон твърдение на Световната банка, че всички училища трябва да са елитни. Не проведе нито едно представително проучване за образователните различия между град - село, етноси, видове училища. Не се поинтересува какви деца влизат в националните гимназии и изобщо национални ли са те - географски и социално.

На това голо поле попада претенцията на просветното министерство, че тестовете ще стеснят бизнеса с частни уроци и ще направят попадането в училище социално справедливо. Чисто математически това е недоказуемо - защото няма база за сравнение.

И все пак резултатите от изпробването на примерни въпроси не са маловажни. В извадките са обхванати и деца, които няма да кандидатстват. Средният резултат за тях на теста по български е бил между 23 и 28 точки от 40, при 25-31 за седмокласници, които са заявили, че ще държат изпитите. Подобна е картината и по математика - резултат 17-19 срещу 20-22. Не бива да се забравя и фактът, че тестовете безспорно са по-обективен изпитен формат.

Извън липсващата статистика два гласа би следвало да са водещи по въпроса за справедливостта - на учениците и на родителите. Проучване от м.г. показа, че болшинството от учениците подкрепя тази промяна, макар и с притеснителен аргумент - защото считат, че тестовете ще са много по-лесни. Доволни на фона на отправяните през годината упреци би следвало да са и родителите.



Българското училище на свой ред ще получи шанс



да превърне литературата в прозорец, който се отваря и без заклинателските думи на литературните критици. А в историята на българското образование ще останат куп анахронизми и откровени корупционни схеми - предполагаемото пазене в секретна каса на 30 плика в продължение на години, опашките от запасени с тлъсти суми кандидат-гимназисти пред учители, които ще проверяват и на които уж им е забранено да дават уроци, и още, и още.

Съвсем друг е въпросът доколко добри са тестовете и как могат да бъдат подобрени. Според учителката по български език и литература Краси Симеонова тестът не печели нищо от включването на въпроси, при които отговорът трябва да се запише с една дума, и това само затруднява четенето му по оптически път. Според нея някои задачи по български въпреки обещанията на МОН проверяват преимуществено умения за запаметяване, а не прилагането на практика на езиковите норми. Световна тенденция при тестовете е отпадането на въпроси за аналогии от вида как се съотнася двойка думи, изтъква преподавателката. Според математика проф. Сава Гроздев пък трябва да се осмисли въпросът с продължителността на изпита, защото решаването на 50 въпроса на практика е попадане в 50 различни математически ситуации, което е натоварващо. Той счита, че в теста трябва да се включат и 4-5 по-тежки задачи за отсяване на най-добрите деца. "Просветното министерство обаче е успяло да се справи с основната задача. Първата година ще има предпазливост и родителите вероятно ще прибегнат до частна подготовка, но впоследствие и учители, и деца, и семейства ще се успокоят", убеден е той.