Вече мина цяла седмица, откакто НАТО публично поиска от 26-те си членки още 2000-2500 военни за мисията на пакта в Афганистан. Но от повечето европейски столици дипломатично мълчат. Единствено Полша вчера обяви, че ще изпрати 1000 от войниците си край Хиндокуш догодина, и то след като стана ясно, че САЩ и Великобритания разчитат много на Варшава. Литва също се отчете, но със скромните 20 войници.

А командирите на британците и канадците в ИСАФ, които от 2 септември насам се бият с талибаните край "столицата" им Кандахар, спешно искат попълнения.

Мироопазващата мисия - първата за НАТО извън Европа, която в последните седмици се превърна в бойна операция, е истински тест за алианса. Ако тя се провали, сериозно ще бъде поставен въпросът за какво всъщност съществува този военен пакт. Дебатът за ефективността и смисъла от НАТО вече се води в западната преса именно в контекста на мисията в Афганистан.

Пазарлъците за войските ще продължат и на срещата на министрите на отбраната от алианса в края на този месец, както и на предстоящата среща на първите дипломати в ООН. Невъзможно е да няма дипломатически



нишани и към България



да увеличи военното си присъствие в страната. То в момента е около 150 човека, ангажирани в охраната и управлението на летище Кабул, патрулен взвод, щабни офицери и медицински екипи в западния град Херат.

За всички е ясно, че България няма как да прати търсените от пакта военни хеликоптери за партизанска война в непристъпните чукари, където пътища просто липсват. Няма обаче и смислени оправдания от гледна точка на НАТО да не изпратим войници, които да патрулират и охраняват в спокойните (засега) части на страната. Като член на пакта, който въжделеехме дълги години, някак не е удобно да се измъкнем точно сега, когато на карта е заложено самото му съществуване. Независимо дали ни харесва или не.

Във вторник генералният секретар Яп де Хоп Схефер заяви пред Би Би Си, че членките на пакта трябва да изпълнят обещаното: "Призовавах и пак призовавам пред вашите микрофони за съюзническа солидарност, тъй като



някои нации носят повече товар от други"



Факт е, че обещаният резервен контингент от около 1000 души, който да бъде дислоциран в Афганистан при нужда, още не е създаден.

Войните и дългите умиротворителни операции, измъкването от които не се вижда в идните години, изтощиха доста и ресурсите, и моралните сили на членките на пакта. Все повече хора вече се питат какво правят войниците им в Ирак, Афганистан, сега в Ливан и все още даже в Косово и Босна.

Истинският проблем на алианса в Афганистан обаче започна с навлизането на войските на пакта в южните провинции, в които досега само американците се биеха с талибаните.

Още от 2004 г. администрацията на Буш настояваше силите на ИСАФ да се слеят с американските войски. Франция и Германия упорито отказваха. След месеци на отлагане, в края на май 2005 г. ИСАФ пое контрола над четири т. нар. Провинциални групи за възстановяване (ПГВ) в западната част на страната, а в края на юли т.г. - и четирите "талибански" на юг. С това свърши и комфортът на пакта край Хиндокуш, а позитивният му имидж, който имаше сред афганистанците, започна да се срива.

Командващите на алианса



тръгнаха с идеалистичните намерения



да "спечелят сърцата и умовете" на консервативното пущунско население чрез познатата схема - участие в проекти за възстановяване, чиято полза се вижда бързо. Вместо това само месец по-късно войските са ангажирани в кървавата "Операция Медуза", а в ежедневните прессъобщения вместо новоизкопани кладенци има само статистики за убити и ранени.

В голяма част от Южен и Югоизточен Афганистан "студентите" никога не са изглеждали по-силни, откакто бяха свалени от власт през 2001 г. А правителството на президента Хамид Карзай никога не е изглеждало по-слабо.

Защо талибаните, пратени в историята от правителства и анализатори, днес набират все повече сила? Според мнозина това се дължи на няколко причини, които водят до все по-голяма подкрепа от страна на местното население и съответно попълване на редиците на "свещените бойци". На първо място, в операциите по прочистване на талибанските огнища водените от САЩ сили си спечелиха доста лоша слава - бомбардировки, след които остават трупове на цивилни и деца, нощни акции по къщите, арести, при които близките на арестувания не знаят нито къде е, нито в какво е обвинен (поне според репортажите в местната преса).

Второ, но не по значение - обявената война от правителството на Карзай и международната общност срещу производството на опиумен мак е силно непопулярна мярка сред жителите точно на "талибанските" провинции, където това е основен поминък. Впрочем наскоро ООН отчете "резултата" от нея - драстично увеличение на насажденията през 2006 г. В същото време най-големите наркодилъри са на високи постове във властта, което води до



възмущението на бедните фермери с по една нива,



показно разорана от булдозерите. Така и наркодилърите, и фермерите са склонни да подкрепят борбата на талибаните срещу международното присъствие, което пречи на бизнеса им.

А и според обикновените афганистанци Карзай не е изпълнил нищо от обещанията си да възстанови страната. За сметка на това има огромна ненаказана престъпност, докато по времето на талибаните за кражба са се режели ръце.

Местните жители не горят от желание да сътрудничат на чужденците, тъй като не са сигурни, че няма да бъдат изоставени на отмъщението на талибаните. Създаването на афганистанска армия и полиция върви с добри темпове, но само на хартия - новообучените войници имат очевиден проблем с бойния дух и мотивацията, защото дезертьорствата барабар с новото оръжие са над 10%. А дали тези войници не се цанят на работа при талибаните?

Според Асошиейтед прес от началото на т.г. в Афганистан са загинали повече от 130 военнослужещи на коалиционните сили и на НАТО, което е повече от цялата 2005 г. Около 20 са жертвите само в "Медуза".

При анализа на ситуацията в Афганистан няма как да не се натрапи



една мрачна асоциация



След влизането на съветските войски през 1979 г. в страната положението започва да се изостря едва 4-5 г. по-късно, като към 1986 г. войната придобива особено ожесточен и всеобхватен характер. През целия период съветското военно командване гради стратегията си на схващането, че положението може да се стабилизира с вкарването на допълнителни военни сили. На финала обаче политическото ръководство на СССР узрява за прозрението, че победата с военни средства в Афганистан е невъзможна, че никакви нови бригади и дивизии не могат да доведат до обрат и че единственото решение е изтеглянето от страната и пълната „афганистанизация" на конфликта. Т.е. - местните сами да се оправят помежду си, което доведе до тежката гражданска война между отделните муджахидински групи и идването на власт на талибаните, посрещнати като спасители от обикновените афганистанци.

Въпреки че аналогията между сегашната ситуация в Афганистан и поражението на съветските окупатори преди 18 години е стряскаща, оттеглянето на НАТО не е решение. Защото със сигурност в Афганистан ще се повтори вече познатият сценарий на хаос. И страната отново ще се превърне в необезпокояван дом за терористите заради битката, с която алиансът всъщност напусна границите на Европа. Затова е изключително важно международната общност да открие положителен сценарий за развитието на една от най-бедните и изостанали страни в света. Колкото и да струва това.





каре

Кой колко войски изпрати

Британският премиер Тони Блеър бе лаконичен, че страната му вече е пратила достатъчно войски в Афганистан - контингентът бе увеличен до 5400 души през лятото, когато НАТО пое от водените от САЩ коалиционни сили контрола над "талибанските" провинции. Германия има 2674 войници и контролира смятания за "кротък" Север, но не възнамерява да прехвърли войници на Юг. Италия има войски в Ирак, Афганистан, на Балканите и сега изпраща голям контингент в Ливан. Франция, активно ангажирана в Афганистан, също готви голям контингент в Ливан. Турция, която се радва на висок рейтинг сред афганистанците по религиозни и бизнес причини, в прав текст отказа да праща войски за антитерористични операции.

В момента ИСАФ има между 18 500 и 20 000 войници според различни източници. Още толкова са американските войски, които в последните 5 г. се занимаваха с прочистване на страната от талибаните и неуспешен лов на Осама бин Ладен.