Това, че с източната част на Европа става "нещо", беше ясно от доста време - най-малкото от 3-4 години. Провалът на политическите сили, които играеха главна роля в бившите социалистически страни от 90-те години, доведе до ръста на популярността на нови политици, които обещават неверни, обикновени и ясни решения на натрупаните проблеми. Тези хора, независимо дали са от десния политически сектор (като управляващите в Полша братя Качински) или левия (като новия премиер на Словакия Роберт Фицо), не се спират да обещават какво ли не и активно използват енергията на източноевропейския национализъм. Последният беше изтласкан на заден план през 90-те години от либерално-демократичната идеология, която беше внесена от Европейския съюз.

През 2004 г. много неща се промениха, осем страни от бившия социалистически лагер влязоха в ЕС и получиха същите права като държавите от "стара" Европа. Това означаваше, че те вече можеха да решават вътрешните си проблеми,



без особено да се съобразяват



какво ще каже Западът.

Резултатът беше известен и дори закономерен. Ръстът на националистическите настроения в Източна Европа говори за "болестта на организма" като цяло. Тя става факт поради икономически, политически и психологически причини.

Източноевропейците се оказаха днес в ситуация, която е позната на много хора - отдавна желаната цел е постигната и изведнъж се оказва, че "няма радост", тъй като мечтаното идеално състояние все още е много далече.

Влизането в ЕС донесе немалко позитивни моменти. От възможността за свободна работа в Западна Европа до привличането на чужди инвестиции и отпусканите от Брюксел допълнителни средства за развитието на инфраструктурата в Източна Европа. Но това не можа да реши голяма част от проблемите. Нещо повече - създаде редица нови грижи.

Същата либерализация на общоевропейския пазар на труда доведе до



нов поток на работна ръка



от Изток на Запад. Така за по-малко от три години в другите страни на ЕС, най-вече във Великобритания и Ирландия, пристигнаха над 1 милион гастарбайтери от Полша и десетки хиляди латвийци и литовци.

Има и забележима трудова имиграция вътре в самата Източна Европа - към страни, където стандартът на живот и доходите са по-големи.

Словаците например в по-голямата си част си намират работа в съседна Чехия и в Словения, които са най-добре развитите от новите членки на ЕС. Независимо от това в някои райони на Словакия безработицата достига 15-17%, а в Полша - цели 20 на сто. Ситуацията, която цари в повечето провинциални градове и села в Югоизточна Полша, Словакия и Унгария, може да се определи с една дума - безнадеждност. И това, при положение че стандартът на живот там ще се стори много добър на много руснаци и украинци, много от които вече се подвизават там като наемни работници.

От политическа гледна точка Централна и Източна Европа също преживяват сериозна криза. Дори



побеждаващите напоследък популисти



нямат особено голям запас от кредит на доверие - поне не такъв, какъвто имаха преди 15 години политиците на посткомунистическата ера.

Рейтингът на братята Качински и тяхната партия в Полша значително е паднал, макар че са на власт по-малко от година. Победата на партията на Роберт Фицо през юни т.г. в Словакия беше доста по-неубедителна, отколкото се очакваше. В Унгария "душата" на безредиците станаха активистите на радикалното движение "64 края" (броят на провинциите на Унгарското кралство от 1919 г.), чиято ниска популярност едва ли ще ги вкара някога в парламента на страната. Чехите пък, напротив, предпочитат да си гласуват традиционно за двете най-големи партии - социалдемократите и гражданските демократи. Независимо от факта, че и в Чехия фразата "политиците се интересуват само от парите" е вече



най-разпространената народна мъдрост



Като цяло заедно с ръста на национализма и популизма в региона се наблюдават и други феномени. Това са разочарованите граждани в постокомунистическата политическа класа като такава.

По всичко личи, че унгарският премиер Ференц Дюрчани плаща не само за своите грешки, но и за тези на своите предшественици както отляво, така и отдясно. Тъй като техните обещания към избирателите винаги си оставаха



обикновен блъф



А понеже политическата култура на тези страни като цяло не е толкова авторитарна, колкото в Русия и другите бивши републики от СССР, разочарованието в традиционните политици не води до появата на "силни лидери" и установяването на авторитарни режими. Качински все пак не прилича на грузинския президент Михаил Саакашвили.

Протестната енергия на източноевропейците се изразява в подкрепата за считаните по-рано за незначителни партии като "Самоотбрана" на Анджей Лепер в Полша, участието в улични сблъсъци като в Унгария или "гласуването с крака", когато хората просто имигрират на Запад.

Като цяло в Източна Европа сега протича



процес на отрезвяване



от прекомерните надежди, които много хора възлагаха във връзка с демократизацията и интеграцията в ЕС. Стана ясно, че този регион няма скоро да стане част от "истинския" Запад, ако изобщо някога стане такъв. Всъщност в момента тече процес, който ще постави нещата на местата им.

От XVI до ХХ век центърът и изтокът на Европа стояха встрани от основните търговски пътища заради исторически и географски обстоятелства и съответно не бяха част от най-заможните и развити региони на Стария свят. В икономически план Прага, Гданск или Будапеща не можеха да се сравняват с Лондон, Ротердам или Рур. Геополитическата роля на Източна Европа се променяше през различните епохи, но в социално и икономическо отношение през последните 400 години винаги е изоставала от западната част на континента. Няма причини да се мисли или твърди, че този вековен разрив може да бъде преодолян с един замах и именно сега. Независимо от това падането на комунизма, на този неуспешен проект на "догонващия" модернизацията, породи надежда, чийто край обаче настъпи.

Но Централна и Източна Европа



едва ли са обречени



да играят ролята на вечния неудачник. Икономиката на повечето страни от региона постоянно расте с доста добри темпове - 4,7% годишно. Членството в ЕС допринесе за политическата стабилност, след като Брюксел вече се наема да играе ролята на арбитър например в граничния спор между Унгария и Словакия. В противен случай пак може да се стигне до появата на поредната "гореща точка". Също така растат чуждите инвестиции, при това до такава степен, че малко преди да напусне поста си, канцлерът на ФРГ Герхард Шрьодер обвини в "отсъствието на патриотизъм" немските фирми, които изнесоха капиталите си в източна посока.

Под влиянието на подробни и задължителни инструкции на Еврокомисията, които понякога дразнят обществеността и местните медии, се формира цивилизовано местно чиновничество. Променят се и много други неща, просто темповете и мащабите на тези процеси не са толкова бързи, колкото бяха представяни.

Централна и Източна Европа едва ли в близко бъдеще ще станат "пъпа на земята", който ще диктува на останалия свят темповете и характера на социалното, икономическото и технологичното развитие.



"Конякът" на Източна Европа



в средносрочна перспектива ще си останат леката и хранителната промишленост, както и селското стопанство, ако бъде постигнат "пробив" в рамките на ЕС да се намалят субсидиите за западните фермери, преди всичко за французите. Не трябва да се забравя и за важната роля на този регион като транзитна зона между Русия и Западна Европа, за възможностите, които се откриват пред руските капитали.

Без съмнение изтокът на Европа в момента изживява криза.Това обаче са процеси, след които може спокойно да се изпрати телеграма с известния цитат на Марк Твен: "Слуховете за моята смърт са силно преувеличени".