Какви са причините сградата на "Алабин" 39 да се срути и по такъв нелеп начин да убие 2 момичета, тепърва ще се изяснява. Кои са виновниците за това - също. По традиция институциите и собствениците си прехвърлят отговорността. И по-страшното е, че няма никакви гаранции, че утре няма да се случи друга такава трагедия с още по-тежки последици.

Случаят с "Алабин" 39 обаче заслужава да бъде анализиран и от друга гледна точка - в скандалите около сградата могат да се видят всички дефекти на българския преход - от споровете около реституцията и приватизацията, през управлението на общинската собственост до ремонтите и преустройствата, които де факто никой не контролира. Той е ярка илюстрация за пълното безхаберие на общинската администрация, за мудността и странните, често противоречащи си решения на българския съд, за безпардонността на някои частни фирми, които смятат, че щом имат връзки, могат безнаказано да газят законите.



Безхаберната община



4-етажната сграда на "Алабин" 39 е на златно място - на пъпа на София, но нито веднъж през всичките години общината не се показва като умен собственик, който знае как да спечели от нея. През 90-те години сградата е в капитала на общинското дружество "БКС Средец". Малко преди то да бъде приватизирано, общинският съвет вади от капитала му последните 3 етажа, които са жилищни. Съставя за тях акт за общинска собственост и ги предоставя на район "Средец", който настанява там нуждаещи се софиянци. Партерният етаж остава в капитала на "БКС-Средец". През 1999 г. то е обявено за приватизация. Купува го РМД. То обаче не разполага с пари, за да инвестира в собствеността, и затова целта му е да се освободи от сградите - по-голямата част от тях са разпродадени за жълти стотинки на приятелски фирми, другата част са оставени на произвола на съдбата. Така на партерния етаж на "Алабин" 39 се настанява магазинът за луксозни обувки "Бата". По признанието на собственика му - бившия депутат от БББ Кристиян Кръстев, там не е правен кой знае какъв ремонт, просто са боядисани стените. "БКС-Средец" си прибира наема и също не се вълнува как се стопанисва имотът.

Общината пък не се грижи особено за жилищните етажи над магазина - и там ремонт не е правен изобщо. Сградата бавно, но сигурно се руши.



Баба -"общинска терористка"



През 2003 г. една от наемателките - Спасинка Пройчева, подава сигнал, че покривът тече и сградата се руши. Общината издава предписание това да се поправи, но никой след това не проверява дали то се изпълнява. Бившият кмет на "Средец" Иван Сотиров се оправда, че глобата от 500 лв. била толкова ниска, че администрацията нямала интерес да търси собствениците и да ги глобява, излизало й по-скъпо. Повечето от тях пък предпочитали да платят глобата, вместо да изпълнят предписанието. Малка подробност в случая е, че по онова време общината все още е собственик на сградата. Т.е. тя не изпълнява собствените си предписания, камо ли да контролира другите.

Пройчева обаче не се отказва и многократно подава жалби за ремонта до различни институции, които също не й обръщат внимание. Седмица преди срутването тя се обажда на тел. 166, за да алармира за незаконен ремонт и преустройство. Твърди, че освен мазилките са били махнати всички врати и каси, както и всички носещи елементи на входните врати. Полицаите обаче не успяват да спрат работниците! По техен съвет Спасинка сигнализира районната прокуратура, областната управа, Института за паметници на културата и район "Средец". Среща се дори с кмета на района Мария Станева, която й обяснила, че имотът е частен и собствениците могат да правят каквото си искат. По една от телевизиите миналата седмица Станева откровено призна, че Спасинка буквално ги залива с жалби, защото има личен мотив да клепа собствениците на сградата, които са я изхвърлили от общинското жилище. Затова на жалбата не е реагирано. Вероятно такова е поведението на общината и към други сигнали за нарушения на нейна територия. В случая този сигнал можеше да спаси 2 живота.

По закон максималната глоба за безхаберието на Станева е 500 лв. Разбира се, чисто теоретично тя може да бъде и уволнена, но това е малко вероятно да се случи - районните кметове са назначени на партиен принцип, а Станева е от квотата на СДС, който вече обяви, че няма да позволи тя да обере цялата вина.



Странната реституция



По-нататъшната смяна на собствеността на сградата на "Алабин" 39 също става при доста съмнителни обстоятелства. По данни на Столична община зданието е одържавено през 1949 г. и е предоставено на "Софжилфонд", който го прехвърля на общината. Дотогава собственик е доктор Барух Конфино и семейството му чрез акционерно дружество "Байт". През 1992 г. наследниците на Конфино подават искане в район "Средец" да им бъде върната сградата с двора и магазина на партера. 2 г. по-късно кметът Александър Янчулев им отказва заради липса на списък с акционерите в дружество "Байт" и невъзможност да се установи какъв дял притежават наследниците.

През 1998 г. братята Яков и Исак Конфино завеждат дело за собствеността върху сградата. То завършва с решение на Софийски градски съд, който постановява да им бъдат върнати 195/300 идеални части от имота. Въз основа на съдебното решение в началото на 2001 г. кметът Стефан Софиянски издава заповед за реституция на жилищните етажи на сградата. Наследниците обаче не се отказват и продължават борбата и за партерния етаж, който по това време вече е частна собственост - на приватизираното дружество "БКС-Средец". И трите съдебни инстанции обаче потвърждават, че Конфино трябва получат само 2/3 от сградата. С това епопеята би трябвало да приключи. Но не става така.

Изненадващо през 2002 г. цялата преписка е изискана от областната управа, а малко по-късно тогавашният управител Росен Владимиров отменя акта за общинска собственост на 3-те етажа. Мотивът му е, че за имота вече има акт за държавна собственост. Още по-изненадващо през януари 2004 г. със своя заповед същият Владимиров реституира цялата сграда на наследниците на Конфино - включително и спорният магазин. В мотивите си областният управител се позовава на съдебно решение от 1931 г., според което Конфино са единствени собственици на сградата.

За да е мистерията пълна, пред "Труд" миналата седмица Росен Владимиров заяви, че той не е подписвал удостоверението за собственост на наследниците на Конфино. Според него не е задължително документът да е фалшифициран, възможно е да е подписан от друг служител на областната управа. Бившият областен управител нямал представа защо е издадено удостоверението - не то, а подписана от него заповед стояла в основата на нотариалния акт. Без това удостоверение обаче нотариусите не подписват документа за собственост. Адвокатът на Конфино - Мартин Пейчев, също признава, че не е наясно как точно наследниците се сдобиват с цялата сграда, тъй като ги е представлявал само до 2001 г., а действията на Владимиров са от 2004 г.

Естествено, "БКС-Средец" веднага завежда дело срещу областната управа, тъй като Конфино не са предявили претенциите си в 2-месечния срок след излизането на обявата за приватизация. На делото и до ден днешен не е даден ход.



Още по-странната продажба



В средата на 2004 г. Конфино продават имота на фирма "Хрисома" за 750 000 евро. Година по-късно "Хрисома" завежда друго дело срещу "БКС-Средец" заради отказ да освободи партера. На това дело обаче също не е даден ход.

Както при реституцията, така и при продажбата на сградата остават много неясноти, включително и съмнения за фалшифициране на документи. Шефът на "БКС-Средец" Ема Бочева твърди, че сградата е била ипотекирана в Общинска банка. Тя не можа да уточни за каква сума, тъй като целият заем бил за 2.5 млн. лв., но бил обезпечен и с други имоти на дружеството. При продажбата на сградата Конфино представят на "Хрисома" документ, че Общинска банка е съгласна да бъде заличена ипотеката върху имота. Според Бочева обаче съгласието е фалшифицирано - от банката твърдят, че не са издавали такъв документ, бланката и оформлението му също били различни от традиционните за финансовата институция. По случая е сезирана прокуратурата, но резултати отново няма, твърди Ема Бочева. "Хрисома" ипотекира сградата в Корпоративна банка.

В битката за собствеността на 2 пъти стига и до преки сблъсъци, при това с активното участие на съдебната власт - през 2004 г. и през август 2006 г. Преди 2 г. Конфино вади изпълнителен лист срещу магазина на "Бата", но той е спрян от "БКС-Средец" с мотива, че има заведено дело и спорът не е решен. В края на юли т.г. е изваден нов изпълнителен лист, този път срещу "БКС-Средец", при това отново от името на Конфино, макар те вече да не са собственици на сградата. Въз основа на него през август съдия-изпълнител изважда принудително "Бата" от магазина. След това започват ремонтните работи в сградата, довели до срутването й.

Всичко около "Алабин" 39 показва едно - и реституцията, и продажбата, и преустройството на сградата са ставали при доста грубо нарушение на закона. И за съжаление за цялото това безобразие с живота си платиха 2 невинни жени. Дали пък не е време законът да се стовари с цялата си сила и върху някой, който години наред се е чувствал недосегаем?