Този свят е безумен.

Миналата седмица си мислих защо приказките на световните лидери в ООН изглеждат толкова познати. После разбрах, че това просто напомня университетско събрание. Екстравагантните заплахи са характерни за професорите, а не за политиците. Венецуелският президент Уго Чавес не можа да се сдържи да размаха книгата на Ноам Чомски - ненавиждащия САЩ любимец на всички университетски левичари.

Разбира се, всички тези дивотии не биха стрували пукната пара, ако Чавес наистина бе само професор по социология. За съжаление той е президент на страна, на която принадлежат над 6.5 на сто от световните запаси на петрол.

Но пред иранския президент Махмуд Ахмадинеджад Чавес изглежда като клоун. Речта на Ахмадинеджад предишната вечер бе наистина умопомрачителна. Но ако Чавес цитира Чомски, Ахмадинеджад явно цитира отрицателя на холокоста Дейвид Ървинг, лежащ в австрийски затвор.

Как иначе да си обясним безумните изявления на иранския лидер пред седмичника "Тайм" миналата седмица? "Колкото до холокоста, аз просто зададох няколко въпроса. Защо само шест милиона? И ако това е станало, защо не разрешат независимо разследване? Тези, които се опитват да го изследват, ги вкарват в затвора", каза Ахмадинеджад.

Сред другите новини бе военният преврат срещу тайландския премиер Таксин Шинаватра, който допусна грешка, като отиде на вечеринката в ООН. В Унгария по същото време бушуваха улични безредици след изтичането на магнетофонен запис, в който премиерът Ференц Дюрчани говореше пред колегите си от Социалистическата партия, че всички те "лъгали сутрин, вечер и нощем", за да победят на изборите през април. Само 10 дни по-рано Андрей Козлов - зам.-председател на руската Централна банка, бе убит от снайперист.

Някога една такава история стигаше, за да предизвика сътресения на развиващите се пазари. Цените на петрола щяха да скочат. Тайският бат щеше да се срине. Доходите на унгарските бонове можеха да нараснат, а руската борса да се разклати.

Днес нито помен за това. Цената на петрола миналата седмица в сравнение с ноември падна с 5 на сто. След преврата тайландската валута поевтиня с малко над процент към долара. За инвеститорите на унгарските борси годината не е най-успешната, но последните събития са едва забележими.

За да видите доколко са се разделили пътищата на политиката и икономиката, вижте на коя от световните борси засега е най-добре тази година. Пред всички е Мароко с ръст от 58 % в доларов еквивалент от 1 януари. Следва Венецуела на Чавес - ръст от 49 на сто. На трето място с 34 % е Индонезия, където миналия петък бяха екзекутирани трима християни за ролята им в религиозни вълнения. Русия, където банкерите ги чака куршум, не изостана кой знае колко - 32 на сто. А американската борса отбеляза тази година ръст по-малко от 5 %. В Япония пък имаше спад с повече от един процент.

Има два варианта за обяснение на това загадъчно несъответствие. Първият е, че всичко върви според подлия план на безкрайно хитрите капиталистически, империалистически хрътки. В абсолютен унисон уродливите демагози от развиващия се свят рушат доверието в ООН и карат Джордж Буш да изглежда като образец на неразмътения разум. Какво още биха могли да искат стратезите на Републиканската партия в навечерието на ноемврийските избори?

Вторият вариант е, че инвеститорите продължават погрешка да смятат ликвидността за надеждност. Това изглежда поощрява кавалерския подход към оценката на рисковете.

Докъде може да доведе този подход, миналата неделя доказаха бедствените загуби, понесени от фонда "Амарант", който изгуби почти две трети от активите си на стойност 9.2 милиарда долара, като направи безвъзвратни ставки на газовите фючърси. Кой повери парите си на тези хора? Сред инвеститорите са регистрираният в Лондон фонд "Голдман Сакс" и - я почакайте малко, - Асоциацията на пенсионираните работници от окръг Сан Диего.

Това е вече прекалено за безкрайно хитрите капиталистически, империалистически хрътки. Както вече казах, този свят е безумен.