|
| Възможно е група депутати да атакуват законността на изборите пред Конституционния съд. В КС обаче трудно ще мине подобно искане, особено ако Първанов спечели вота. |
Затова пък вече се точат сабите за след изборите. Постепенно се забърква една гъста юридическа каша, която само на пръв поглед изглежда безобидна. Кашата е съвсем сериозна, защото в крайна сметка под въпрос може да бъде поставена законността на изборите.
Разбира се, както обикновено през последните години, и поне при последните гласувания за президент и парламент, тезите за възможното оспорване на вота идват предимно от математика и вече бивш член на Централната избирателна комисия Михаил Константинов. Именно той обясняваше през 2001 г. как може да се касира парламентарният вот заради явяването на НДСВ на избори чрез Партията на българските жени. Пак тогава имаше драма и с изваждането на кандидат-депутати от листите в последния момент, защото били картотекирани нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност. По това време тези теми също се считаха за възможни хипотези за оспорване на пропорционалните парламентарни избори като цяло. Подобни тези витаеха и покрай предишните президентски избори, свързани с избирателната активност. Така или иначе и в двата случая не се стигна дори до искане за касиране на вота. Но вариантите останаха.
Така или иначе, възможността сега това да се случи и да се стигне
до сезиране на Конституционния съд
изглежда доста по-реална. За евентуално оспорване на предстоящия вот се споменават както стари, така и нови основания, които навързани могат да докарат наистина много юридически и конституционни сюрпризи. Нещо повече. Вариантите за касирането на изборите са страшно много и някои от тях наистина са чисто правно възможни.
В основата си проблемът е главно в разпоредбата от основния закон - чл. 93,ал.3. Според нея за избран за президент се счита "кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели".
И тук идва въпросът кои са "половината избиратели". Тези, които са по списъците или от всички пълнолетни български граждани с право на глас.
Проблемът стана още по-сериозен покрай т.нар. прочистване на списъците от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), на която пък подават данни МВР и Министерство на правосъдието. Така по официални данни към момента в избирателните списъци за цялата страна до момента са включени приблизително 6 384 000 лица, като са заличени около 580 000. Предполага се, че цифрата на заличените ще достигне 700 000. Няма как да не отбележим, че Михаил Константинов бе един от най-големите радетели за прочистването на избирателните списъци от "фантомите", а сега пръв попита защо махат избиратели от списъците. Но това е друга тема.
Историята със заличаването на имена от избирателните списъци може да се окаже възлова. И основно, защото обяснението е, че се налагало заради засилената миграция. Тук обаче идваме до простичкия текст от основния закон - чл.42, според който "гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа". Никъде не се и споменава, че на
българските граждани, намиращи се зад граница,
им е забранено да гласуват. Или иначе казано - всички пълнолетни български граждани, които нямат запрещение и не излежават влезли в сила присъди в затвора, са избиратели. И тук възниква въпросът за това доколко текстовете на чл. 42 и на чл. 93 си кореспондират. Едни твърдят, че се имат предвид само включените в избирателните списъци, но според други, и то не без основание общото "избиратели" може да означава само едно - всички, които имат право да гласуват. Затова точно тук е първата възможност за оспорване и за искане за касиране на президентския вот.
Този проблем можеше да се реши още преди години - или с тълкуване на конституционния текст, или пък чрез премахването на разпоредбата за задължително гласуване на повече от 50 на сто от избирателите на първи тур, за да има валиден вот. Нито едно от двете не бе направено. И тази юридическа бомба бе оставена да цъка.
Още повече че точно покрай тази версия може да се оспори и самото прочистване на списъците. Защото кой може да гарантира, че например не се махат имената на хора, за които се вижда, че не са гласували в последните 15 години нито веднъж. Не че не са могли, не че са били в чужбина, просто не са искали. Или иначе казано, ако на изборите се стигне например до разлика от 500 000 гласа и по-малко, то има основание и възможност за искане за касиране на изборите.
Дотук основанията са две. Третото основание може да се появи при самото преброяване на гласовете. В случая обаче според Михаил Константинов проблемът е, че фирмата-преброител била регистрирана в офшорна зона, т.е. - била чуждестранна. Последното трудно би могло да издържи, но преброяването като технология винаги може да стане претекст за искане за касиране.
И тук идваме до тезата, че
основания за оспорване ще се намерят,
въпросът е дали ще има кой да го направи.
Няма спор, че вариантите за искането за касиране може да са много. Според основния закон в правомощието на Конституционния съд е да се "произнася по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент". Какво се има предвид под "законност" никой не казва и всеки може да си го разбира както намери за добре. Според някои юристи, щом не са изброени конкретни нарушения, то всяко едно от тях би могло да е основание за атака на изборните резултати. Според други обаче тези нарушения трябва да са "тежки", примерно - липса на възможност за свободно изразяване на волята, недостиг на бюлетини, препятствия за достъп до кабините, нарушаване на тайната на избора, неточно отразяване на изборните резултати в секциите, фалшификации при броенето, изчисляването и преизчисляването. Сред последните спокойно може да се наредят и избирателните списъци, преброяването, общото обвинение - фалшифициране на вота, самите изборни резултати, легитимността на участвалите в избора. Или казано иначе - всичко.
Исканията за решаване на спорове относно законността на избора на президент и вицепрезидент трябва да се направят в 15-дневен срок от решението на Централната избирателна комисия".
И тук стигаме до вариантите за това кой може да сезира КС. По закон и конституция той не може да се самосезира. Дори и да вижда най-незаконното положение в даден закон и най-фрапантно незаконните избори - сам не може да направи нищо. Могат да го сезират само определена група хора и институции. Това са най-малко 48 депутати, главният прокурор, самият президент, правителството, Върховният касационен съд и Върховният административен съд. Наскоро правото да се обръща към Конституционния съд бе дадено и на омбудсмана, но той не може да оспорва избори. Така остават останалите 6 субекта.
Ако предполагаемият основен кандидат спечели,
то е трудно да се приеме, че изборите могат да бъдат оспорени от правителството, главния прокурор, ВАС и от самия президент. Остават поне 48 депутати, които на опозицията отскоро време й е трудно да събере като подписи, за да сезира Конституционния съд - по който и да е въпрос. Опитваха на няколко пъти - не стана. Напълно възможен сценарий е Върховният касационен съд, чийто председател изобщо не крие пристрастията си, пръв да сезира КС.
Ако обаче друг кандидат спечели изборите, то тогава вариантите за сезиране на КС стават различни - възможно е да се съберат достатъчно депутатски гласове, може да се намеси и главният прокурор, едва ли и правителството може да бъде пропуснато. Нещо повече. Може да се стигне до хипотезата самият сегашен президент да го направи, защото другият избран ще встъпи в длъжност чак в началото на следващата година, когато изтича мандатът на настоящия държавен глава.
В зависимост от горните хипотези може да се пресметне и поведението на Конституционния съд, ако при него пристигне искане за касиране на президентския вот. Интересно е, че точно в момента се прави ротация в КС и се сменят четирима от съдиите. Двама от новите ще бъдат посочени от настоящия президент. В КС вече са бившите шеф и зам.-шеф на Правния му съвет, сега ще има още двама, има и още поне двама, на които може да разчита. Или иначе казано 6 от 12. За да мине едно оспорване на избор, трябва да има поне 7 гласа. Или иначе казано - оспорване на нов избор на Георги Първанов трудно ще мине през КС. В същото време обаче, ако се оспорва избор на друг кандидат-президент, то може да се прогнозира, че ще се съберат 7 гласа "за".
Така или иначе много често в изборното и в конституционното право аритметиката и политиката са повече от определящи.
Най-важното е да не са над справедливостта, истината и законността.
