-------

Световноизвестният писател сатирик Евгений Попов е роден през 1946 г. в Красноярск, Сибир. Името му нашумява през 1976 г., когато Василий Шукшин представя цикъл негови разкази в "Новый мир" и го обявява за една от надеждите на новата руска литература. Година след приемането му през 1978-а в Съюза на съветските писатели Попов е изключен оттам заради участието си в публикувания на Запад литературен алманах "Метропол". Забранено е отпечатването на произведенията му. Той организира издаването в САЩ на алманаха "Каталог" и става редовен клиент на КГБ, тормозен с непрестанни обиски. През 1981-а в САЩ излиза първият му сборник разкази "Веселие по руски". Книгата се издава в Русия едва през 2002 г., а преводът й на български ще бъде представен довечера от 18.00 ч. в Художествената академия. Книгата е дело на изд. "Жанет-45" и "Факел-експрес".

Автор е на много разкази, повести и романи, лауреат на редица престижни литературни награди, превеждан в цял свят, в България излиза най-напред в сп. "Факел".

Вицепрезидент е на руския ПЕН център и съпредседател на Съюза на руските писатели.

---------



- Кога беше по-лесно да се пише в Русия - при Брежнев или днес?

- Брежнев не ми пречеше да пиша, а Горбачов, Елцин и Путин не ми помагат да го правя. Като руски писател съществувам сам по себе си, без да завися от обществения строй и актуалното тъкмо днес началство. Друга е работата, че при Брежнев вместо хонорар получавах призовки за беседа в КГБ за своите "идейно-вредни съчинения, близки до клеветничеството с елементи на цинизъм и порнография." (точен цитат, Е. П.)

- Как се весели днеска Русия?

- На този въпрос вместо мен е отговорил Сергей Есенин. "А Русь все так же будет пить, плясать и плакать под забором". Говоря за хората, а не за новоруските изроди, които окрадоха чуждите пари и не знаят какво да правят с тях.

- Ако вас с Виктор Ерофеев не ви бяха подгонили за алманаха "Метропол", щяхте ли да сте известен днес толкова? Какво бихте правили, ако не бяхте?

- Бях известен и преди "Метропол" благодарение на публикацията в "Новый мир" с предговор от Василий Шукшин. За нея през 1978 г. ме приеха в Съюза на писателите, но след рекордно кратък срок, достоен за Книгата на Гинес (7 месеца и 13 дена), ме изключиха оттам. По това време имах вече повече от 200 непечатани разказа. Не исках да бягам на Запад, но сигурно щях да замина, ако комунистите бяха продължили да управляват. Или пък щяха да ме затворят. Или щях да се пропия и да лежа вече в гробищата; или да се веселя в лудницата. Но при всички обстоятелства щяха да ме знаят. А ако не беше станало така, нямаше да се кахъря особено - в живота има и по-големи кефове от известността. Например да напишеш нов текст, да пийнеш с приятел или (на млади години) да праснеш някоя гражданка...

- Работили сте като геолог (там сте се запознали с Бродски), какво ви даде това?

- Докато работех като геолог в Сибир, се срещах със своите персонажи - бродяги, фантазьори, пияници, курви и други "асоциални елементи", които рязко се отличаваха от героите на т. нар. "съветска литература". Когато в новите времена (края на 80-те) някои бивши съветски писатели лъжеха, че перестройката им е отворила очите за истината в СССР, мен ме досмешаваше. От млади години знаех куплетите, които обичаха да пеят работниците в геоложките експедиции, т. нар. БИЧ-ове. (Те се бяха нарекли така. БИЧ - Бивш интелигентен човек).

Играет Брежнев на гармони,

Хрущев пляшет гопака.

Погубили всю Россию

Два партийных мудака.



Или (по мотива на известна официална съветска песен):



Летят перелетные птицы -

Гагарин, Хрущев, Микоян.

Везут за границу пшеницу,

Оттуда везут обезьян.



Имаха си и такава поговорка:



- Хулиганом назвать тебя мало.

Комсомолец ты, ёб твою мать!



И тогава всички всичко знаеха. Но конформизмът винаги обезпечава по-комфортно съществувание, отколкото демонстрацията на такива знания. Аз още като дребен служител на Художествения фонд обиколих за 15 години много малки и големи градове на Русия, така че познавам живота не по книжките. Например в едно малко сибирско градче цялото мъжко население беше увлечено от своеобразно хоби - всички начело с партийния секретар си струговаха на домашни стругове дървени фалоси и се съревноваваха на кого му е по-хубав. Партийният секретар като комунист и тук беше начело. Жените им не възразяваха срещу тия занимания, като казваха: "Пусть лучше мужики хуи точат, чем пьянствуют".

Като журналист работя вече в новите времена, когато мога да пиша и печатам всичко, което поискам. Интересува ме частният живот на простите съветски и постсъветски "скъпи росияни", както ни нарече Елцин. Веднъж например излязох с диктофон край паметника на Маркс и взех да питам минувачите кой е този. Някои отговориха правилно.

- Идвате в България за първи път. Какво очаквате да видите тук?

- Ами българи. Истински, а не въображаеми - от вестниците, приказките и вицовете. Мразя митовете за нациите и народите. Всички народи са добри и в същото време лоши. Както беше писал великият американски писател Шерууд Андерсън, "Всички сме братя, но баща ни, разбирате ли, отплава надалеко".

- Жал ли ви е за империята?

- Коя? Римската? Византийската? Австро-Унгарската? Британската?

- Съветската, съветската.

- Очевидно е, че гибелта на всяка империя е неизбежна. За хората ми е жал, а не за империята, в която са били принудени да живеят. В една държава, била тя и най-демократичната, между нея и гражданите има разлика в целите. И си живеят заедно като куче и котка (в най-добрия случай).

- А за застойните времена жал ли ви е, когато по кухните народът се смееше над властта, но не се тревожеше за газ, електричество и наем?

- Е, и в Совдепия трябваше да се плаща наем, комунални услуги, транспорт, храна и дрехи, така че много, дори лоялни към властта интелигенти едвам бутаха от заплата до заплата. Мнозина от тях и днес живеят в същата съветска нищета, особено в малките руски градове. Други живеят по-добре, купиха си недостъпни по-рано коли, пътуват като туристи зад граница, някои дори забогатяха. При всички сложности и подлости в днешните времена аз това минало не желая. Застойните времена бяха по-добри само с това, че бях по-млад с 25 години.

- Повече ли пият днес в Русия или по-малко? На какво се дължи?

- В Русия взеха да пият по-малко, но повече мезят, и по-хубави неща. Когато в магазина има 50 вида бира, двайсет марки водка, когато може да се купи алкохол по всяко време - да се напива човек свински вече не е толкова интересно. А тия, дето пият водка-менте и се тровят, сами са си виновни. По-евтино е да си свариш самогон, още повече че днес за това не вкарват в затвора. Но ако човек толкоз се е оленивил, та му е трудно да си купи захар, да си направи самогон, да го очисти с въглен и марганцовка, да му тури там полезни тревички и после хубаво да му жулне, да изпее песен или дори леко да се поступа така с другаря си, ако такъв човек предпочита да пие течност за стъкла или спирт за горене, то това са си негови проблеми. Всеки е свободен да живее или да умре.

- Кому на Руси жить хорошо сегодня, кой живее добре, ако си спомним Некрасов?

- Представата за "добър живот" е различна у хората. Висоцки някога пееше иронично: "У них денег куры не клюют, ну а нам на водку не хватает". Както и да ругаят живота днес, той може би е лош, ама си е живот. А при тоталитаризма беше съществуване.

- А защо вие не ни продавате на нас нефта по-евтино, поне щеше да остане нещо и за списание "Факел" най-малкото.

- Лично аз към търговията с нефт нямам отношение, а си го купувам в бензиностанциите във вид на бензин, който и при нас поскъпва всеки ден.

- Ама не като у нас.

- Е, ние го произвеждаме все пак. Но ме е страх, че и безплатно да го давахме, пак списание "Факел" би получило според нашата руска пословица "хуев полную тачку". Нашите литературни списания също на практика нищо не получават от държавата, а средната пенсия при пенсионерите при цялото нефтено богатство на страната е към 80 долара. Къде отиват парите и защо на интелектуалеца винаги му е по-зле от другите, е главната загадка на човечеството. Която не можаха да разрешат ни Маркс, ни Маркузе, ни капиталистите, ни Мао.

- Четох "Веселие по руски" на плажа и мислех: баш четиво за плаж! Не се мъчиш, ако изпуснеш сюжета, лее се като бира в жежък ден. Какво ново съчинявате?

- Пиша постоянно, защото друго не обичам и не умея да правя. Наскоро издадох нова книга - "Опера за просяци". Сега е вече за веселието на постсъветска Русия. В книгата има три раздела: разкази за фантастичния нов бит, когато например човек отива в Крим, искайки да се самоубие, като скочи от скала в Черно море, но по чудо оживява и дори намира в подплатата на сакото си седем хиляди долара. Или - как двама чудаци избягват гибелта в атакувания от терористи мюзикъл "Норд-Ост", защото жените им се напили и те закъснели за спектакъла. Вторият раздел съдържа мои разговори с разни известни хора - Василий Аксьонов, Бела Ахмадулина, Петер Естерхази, сина на Греъм Грийн и други. Плюс беседа с един пияница майстор, шлосера Володя Хомяк, озаглавена "Разрушиха СССР и изпиха цялата парфюмерия". В третия раздел са документални разкази, случаи, които, уверявам ви, не са по-малко фантастични от измислените. Ето например документална история за това как младо момче съди държавата, защото не му дали да гласува с мотива, че няма московско жителство (сега му казват регистрация). Той иска един милион рубли и касиране на избора на Путин.

- Доста пътувате. Къде ви хареса най-много?

- А, най-много ми харесва в кабинета у дома, пред компютъра. Отляво кутията с цигари, отдясно - пепелник, отпред - монитор. И когато пиша, никой да не идва, дори любимата ми жена, писателката Светлана Василиева. Иначе е вярно, че пътувам доста - в страни, където ме превеждат. Наскоро се върнах от Китай - Пекин, Тянцзин, Шанхай. Да пътуваш е много интересно, радвам се, че съм в България, в която не съм идвал досега, а само ме печатат - например в прекрасното списание "Факел", уникално издание без аналог в света. Което съществува благодарение на група ентусиасти воглаве с моя приятел Георги Борисов, забележителен поет, чакам срещата и с поета и издателя Божана Апостолова. Обичам да пътувам, но искам да живея у дома. Не исках да емигрирам от СССР и в най-тежките години, когато нямах никакви перспективи и изглеждаше, че Лениновото царство е безкрайно.

- Посъветвайте младите български писатели нещо, може от практиката си.

- Мога да предложа лозунг на съветските затворници - НЕ ВЯРВАЙ, НЕ СЕ БОЙ, НЕ МОЛИ. Или лозунга на френските бунтовни студенти от 1968-а: БЪДЕТЕ РЕАЛИСТИ - ИСКАЙТЕ НЕВЪЗМОЖНОТО! А ето и съвсем практичен съвет: "Приятели, гледайте да не пиете от сутринта, пишете всеки ден и не си завиждайте. Всички сте гении, но не всички наоколо се догаждат за това."