Лекарството N, чуждо производство, фигурира в списъка на здравната каса на цена 50 лв. На свободна продажба в аптека може да се намери за 30 лв. Никой освен производителя не знае реалната му цена, но със сигурност може да се продава и за 20 лв., и пак да има печалба.

Тези аномалии са факт открай време. И оказват не малко влияние на лекарствената политика и у нас, и по света. Отглеждат мощни лобита и са способни да пометат всяка пречка, която може да бъде преодоляна с пари. Ако някой случайно окаже съпротива, тя се преодолява с още повече пари. Макар че в този бизнес случайностите са изключение. Разбира се, в подобна сметка пациентът е дотолкова включен, доколкото



той е единственият, който плаща накрая



Той е и единственият, който няма нито лоби, нито механизъм, който да го предпази от това или онова решение.

Всяка година здравната каса прави нов лекарствен списък, от който рано или късно пропищяват десетки болни. Или тяхното лекарство вече не се поема от касата, или те трябва да доплащат доста повече. Отдавна е ясно, че в самата каса няма кой да защити тези хора. Освен неимоверния корупционен натиск отвътре и отвън за това или онова лекарство и фирма, НЗОК се интересува и не толкова кой каква терапия получава, а колко струва тя. Тоест - за касата първостепенният въпрос е да си влезе в бюджета, а не да плаща адекватно лечение.

По-страшното обаче е друго - че касата няма адекватен коректив, а болните - легитимно представителство. В последните дни се оказа, че нито пациентските организации, нито съдът могат да поемат тази роля, без да изложат на риск ако не милиони, то поне хиляди болни.

Новият лекарствен списък на здравната каса беше посрещнат с безпрецедентни протести от страна на болни от астма, епилепсия, Паркинсон, които остават без част от лекарствата, които са получавали досега. Наложената от касата смяна на терапията обрича тези хора ако не на усложнения, то поне на стрес и още по-влошено качество на живот. Те са напълно прави в исканията си -



никой няма право да си играе така със здравето им



Но начинът, по който се представят, оставя грозното впечатление, че здравето и животът на пациентите зависи единствено и само от точно определени лекарства на точно определени фирми. Неприятното усещане, че се употребяват болни хора за корпоративни интереси, се засилва и от факта, че досега нито една пациентска организация не е застанала пред Министерски съвет по време на избори, за да протестира срещу корупцията в болниците или липсата на достатъчно талони за прегледи. А те са не по-малко важни, засягат повече пациенти и често излизат фатално скъпо.

Не стига това, ами тия дни в деликатната материя се намеси и съдът, и то като слон в стъкларски магазин. Асоциацията на българите, боледуващи от астма, поиска от Върховния административен съд да спре новия лекарствен списък на НЗОК, тъй като от него отсъстват 2 жизненоважни препарата на отпадналата от листата на касата "ГлаксоСмитКлайн". Нищо че от касата се кълнат, че единият препарат наистина е уникален и ще продължават да го плащат по специален ред. Съдът прие искането на пациентите и спря списъка. И спокойно обясни, че така на практика влиза в сила старата листа, в която фигурират всички общо 197 отпаднали медикамента. Тоест - никой няма да остане без лечение.

Само че след 3 дни размисъл



съдът взе точно обратното решение -



отмени предното си определение и върна новия списък на трона. Тъй като се оказа, че едва след като са взели първото решение, съдиите във ВАС са прозрели до какво води то - до липса на какъвто и да било списък. С други думи - заради 1 лекарство са спрели всички близо 900, които плаща касата за повече от милион души. Това е вече армия, която може да свали правителството.

Да оставим настрани факта, че съдът може да си позволи първо да реши нещо и чак след това да отсъди дали то е правилно. Маловажен е дори и фактът, че нищо не пречи на ВАС утре да вземе друго, трето решение, с което, подобно на касата, да обрече стотици или хиляди. И че след подобна клоунада с противоречащи си решения никой не може да повярва, че у нас има независимо правосъдие.

Проблемът е, че за пореден път се противопоставя една група болни хора на друга. В случая - астматици срещу всички останали. А лекарството N продължава да се продава не според това колко струва, а според цената, която сме готови да платим.