|
| Сава Гроздев |
- Проф. Гроздев, България има добър математически елит, а средното ниво на учениците е ниско. На какво се дължи това?
- Твърдението, че се представяме добре на световни олимпиади, не е съвсем точно, защото в последните 2-3 години имаме отстъпление, и то сериозно. Тази година поставихме негативен рекорд - България бе на 21-о място, предишното най-лошо постижение беше 15-о. Някои считат, че при 100 места това класиране е добро, но аз не съм съгласен, винаги сме се борили с най-добрите в областта на математиката. В същото време при информатиката и математическата лингвистика резултатите се подобряват.
Но да се върнем на елитния и масовия ученик. Имаше няколко важни стимула за обучение в областта на математиката. Преди всичко това е наличието на математически гимназии и възможността в тях да се постъпва и след 4-и клас. Тази възрастова група е много подходяща за демонстриране на математически способности, ако такива има.
Това е свързано и с друга особеност - системата в България стъпва на много състезания, тоест има игрови елемент. Заложено в детето е да иска да участва в играта, да бъде победител. Този игрови елемент в регулярните часове липсва. Не на последно място сериозен стимул до последните няколко години беше възможността тези ученици да попадат в елитни университети. Приемите в Харвард, в MIT ставаха изключително на базата на това дали ученикът има постижения на световна олимпиада - било то по математика, информатика, физика или химия.
- Сега не е ли така?
- Напоследък това се промени - с отварянето на Европа, на границите. Появиха се и други възможности. Част от университетите вече разчитат главно на резултатите от TOEFL и SAT, появиха се спонсори.
Има и друго обяснение за отстъплението ни на световни състезания - апостолите, учителите, на които се разчита, са работили дълги години, техните идеи остаряват, ентусиазмът им спада, включително по социални причини. Приток на такива млади хора, които да дърпат напред, вече няма. За да се спре това, са необходими финансови стимули - както за самите учители, така и за квалификацията им. Защото не бива да се забравя, че математиката е трудна наука, искат се много усилия, за да се достигнат върхове й. Учениците, които заминават на световни състезания, знаят повече от учителите си. Много малко учители в България могат да решават тези задачи. Подготовката, разбира се, започва с тяхна помощ, но впоследствие те мотивират децата сами да напредват. Не е въпросът само да се обяснява - ученикът трябва да се приучава към самостоятелно учене. Ето я качествената разлика между тези ученици и останалите. Добрите по математика са преодолели тази посредственост, която поначало съществува, чрез самостоятелни занимания, мотивирали са се и се отличават.
- Постоянно се чуват критики, че материалът по математика е прекалено тежък. Доколко вярно е това?
- Учебното съдържание в долните класове при нас е по-натоварено спрямо другите държави, а в горните е точно обратното. Това е погрешен подход. Математиката е свързана наука, ако нещо се изпусне, пропускът се носи цял живот. Да вземем например Румъния. По новата програма у нас в 5-и клас се учи куб, паралелепипед, включително лице, обем и т.н. В Румъния тези фигури се въвеждат още в четвърти клас, но без лица и обеми, на ниво разпознаване, а часовете се провеждат навън чрез наблюдение. Тоест тръгва се от едно интуитивно ниво. В програмите у нас има и два сериозни пропуска - теория на вероятностите и статистика. Навсякъде по света това са основни дисциплини, защото са свързани с ежедневния живот. Абсурдно е едно понятие като средно аритметично да се въвежда чак в гимназията, както е у нас.