Психиатрите твърдят, че една от най-честите причини за отключване на шизофрения у децата е парадоксалното поведение на възрастните. Пример за парадоксално поведение - детето има рожден ден. Майката е във вихъра на приготовленията. Точно когато бърза да извади готовия сладкиш от печката, детето влиза и пита: „Мамо, коя риза да си сложа - червената или зелената?". „Която искаш, миличко", разсеяно отговаря майката. Малко по-късно детето се появява напълно готово да посрещне гостите, гордо облечено в зелената риза. Майка му го поглежда ужасено и възкликва: „Миличко, защо не си облече червената?".

Сигурна съм, че всеки един от нас е бил действащо лице в подобна случка. Нещо повече, в годините на преход, къде случайно, къде с последователни усилия изградихме парадоксално общество, в което всичко, което днес е разрешено, утре се превръща в смъртен грях и обратното. Общество, в което представата за добро и лошо, за полезно и вредно, за наказуемо и достойно за възхищение се мени със скоростта на светлината. И понеже, както често ни напомнят специалистите, училището е огледало на обществото, училищната действителност е също толкова парадоксална, както и целият ни обществен живот. През последните няколко години последователно обяснявахме на учители и ученици, че училището не възпитава - то обучава. Направихме своя уникален принос към световната образователна система - свободните часове. Разрушихме всички правила, без всъщност да ги отменяме, и така децата ни постоянно живеят в парадоксалната действителност на писани правила, които никой не спазва и съвсем никой не отстоява - като почнем от пушенето и пиенето на бира, което загуби очарованието на сладък грях и превзе училищните дворове, и стигнем до отсъствията и оценките, които се превърнаха в обект на постоянни пазарлъци между ученици, родители и учители. Резултатът - безсилни и неспособни да се справят с отговорностите си възрастни, които отглеждат объркани и несигурни деца.

На ръба на шизофренията, изправени пред простия факт на полупразните класни стаи и безкрайна редица от отсъстващи номера в дневника, всички имахме нужда от виновни и започнахме да се обвиняваме. Учителите обвиняват безотговорните и незаинтересовани родители. Родителите - безразличните и бездейни учители, които ги викат на родителска среща, само за да им обяснят колко ужасни са днешните деца и да им вземат по някой лев. Постепенно омаломощени от безплодната война, обвиненията и страстите стихват, родителите престават да ходят в училище, учителите престават да обръщат внимание на фалшивите медицински бележки и животът продължава под рубриката „Нищо не зависи от нас".

Междувременно битката за детската обич и одобрение придобива най-неочаквани форми. Готини учители влизат в час и заявяват „аз не пиша отсъствия", без да си дават сметка, че утре на пазара на труда порасналите деца няма да имат способността да съблюдават елементарни изисквания като работно време например. Готини родители миличко казват на децата си: „Ако не ти се ходи на училище, не искам да бягаш, кажи ми и ще ти взема извинителна бележка". Без да си дават сметка, че изводът за децата е: лошо е да се лъжат близките, но е в съвсем в реда на нещата да се лъже обществото. На фона на добрите, малцината лоши родители и учители, които продължават да отстояват и прилагат правилата, се движат напред-назад по скалата между "луд" и "задръстеняк".

Но да се върнем на отсъствията. "5 неизвинени и няма детски", рече правителството през лятото и веднага го приведе в действие със съответния нормативен документ. Незнайно как, някак от само себе си, в главите на отговорните български граждани се появи картината на мръсни и опърпани роми, чакащи на опашка пред социалната служба да си вземат детските и в миг да ги изпият в съседната кръчма.

Какво си казахме ние? "Браво! Най-после някой да защити бедните ромски деца". Или може би: "Браво! Най-после и на тях някой да им дръпне шалтера, да спрат да ни харчат парите. Защото ние не сме като тях".

Но има и друга истина!

Казус 1. Първи клас в софийско училище. Всеки ден млада майка води детето си 10 минути преди края на първия час, защото служебната кола, която я вози сутрин за работа, идва да я вземе от къщи чак в 8.30.

Казус 2. Девети клас на елитна езикова гимназия. Разбунтуван тийнейджър, открил щастието на груповия протест, редовно си спестява по няколко часа - я да изпие по една бира в двора, я да всмукне по някое джойнтче в парка. Най-неочаквано родителите откриват двойствения живот на сина си след обаждане от районното полицейско управление. След разговор в училище установяват камара бягства и неизвинени отсъствия и не разбират как техният отличник е стигнал дотук. Спират джобните, забраняват купоните с приятели. И става още по-страшно. Лъжи, бягства от къщи, отново полицейски управления. После психолог - един, втори, трети... Срам и унижение, семейни скандали, взаимни обвинения, гарнирани с десетчасов работен ден, защото все пак от нещо трябва да се живее.

Казус 3. Майка на петокласничка-отличничка среща друга майка от същия клас в трамвая и най-неочаквано чува изпълнен със съчувствие въпрос: „Как е дъщеря ти, оправи ли се вече?". „В какъв смисъл" - пита тя. „Синът ми каза, че сигурно е много болна, защото вече цяла седмица не ходи на училище." Потресена, майката бързо приключва разговора. Набира телефона на класната, надявайки се, че е станала някаква грешка. Грешка няма. Действително дъщеря й, която всеки ден излиза навреме за училище и се връща навреме от училище и дори редовно пише домашни и учи, не е ходила цяла седмица на училище.

Това са истински случаи с истински деца и истински родители. Всеки един от тях е различен. Единственото общо са отсъствията.

Опитвайки се да погледне отвъд клишето и споделяйки грижата за бъдещето на всяко българско дете, асоциация „Родители" попита Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето: "Спирането на детските ще помогне ли на всички тези деца да се върнат в училище"?

1. Коя е целта, която си поставя тази мярка? Дали целта е да повишим посещаемостта и успеваемостта на децата в училище, или да спестим пари от бюджета?

2. Ако целта е да защитим правото на децата на образование, каква е мярката, която се прилага към семейства, които не получават детски надбавки?

3. Въз основа на какви проучвания и анализи МОН и МТСП стигнаха до заключението, че проблем с отсъствията имат само децата от социално слаби семейства?

4. Направено ли е проучване в какъв процент от случаите отсъствията от училище се дължат на липса на родителски контрол и в какъв процент се дължат на други фактори: липса на адекватни стандарти и процедури за комуникация между училището и семейството. Казано с други думи, ако детето не е на училище и семейството не е уведомило изрично класния ръководител, че то е болно, кога и по какъв начин училището ще изясни причината за отсъствието? На кой час след реализирането на бягство или закъснение за час семейството ще бъде уведомено и по какъв начин се документира този контакт?

5. Известен факт е, че много учители пишат неизвинени отсъствия на децата поради проблеми с дисциплината. Кой ще контролира субективния елемент във вписването и извиняването на отсъствия?

6. По какъв начин спирането на детските надбавки ще помогне на детето да се научи да носи лична отговорност (особено в тийнейджърска възраст)?

7. Клатушкането между „раздаването на закуски" и „спирането на детски" превръща ли образованието в ценност? Създава ли отношения на доверие и сътрудничество между родители и учители така, че те да имат единна и мъдра позиция, добър модел на поведение за децата?

8. Не подхранва ли тази мярка порочния кръг на безсилие у възрастните, трансформиращо се в насилие срещу децата?

9. Дори да приемем, че тази мярка е справедлива по отношение на семействата, как училището ще припознае своята отговорност и своята роля по отношение на проблема?

10. Има ли съпътстващи инициативи и разработени процедури, с които е обвързана тази мярка като например: Какви стъпки предприема училището преди достигане на критичния брой отсъствия? Какво предлагаме, когато семейството е добронамерено, полага усилия, но бавно напредва в процеса на мотивация на детето да посещава редовно училище?



Отговорът на социалното министерство:

„И преди настоящите промени да станат факт, съществуваше възможност да се спира изплащането на месечните помощи... При досега действащия модел се наблюдаваха тревожни тенденции на напрежение в отношенията между родители и учители. С настоящите промени се въвежда по-строг регламент, по който ще се контролира изплащането на месечните помощи.

Цели се стимулиране на отговорното родителство и успешната социализация на подрастващите. В центъра на комплекса от мерки, които се приемат от правителството, са децата, тяхното ограмотяване и духовно израстване."

Отговорът на Държавната агенция за закрила на детето:

„ По повод вашето предложение, посоченото изменение в ППЗСПД да бъде предложено за обсъждане в Националния съвет за закрила на детето, бих искала да ви обърна внимание, че ППЗСПД е действащ подзаконов нормативен акт и е необходимо да се проследи ефектът от неговото приложение в практиката."

На 27.09.2006 г. министърът на образованието покани на среща Асоциация „Родители" и Асоциацията за родителска активност. Двете страни се обединиха около разбирането, че 5 неизвинени отсъствия са тревожен симптом. От друга страна, причините, довели до тях, могат да са много различни, но преодоляването им е възможно само при партньорство между семейството и училището при ясно разпределение на отговорностите. За да се улесни този процес, експертите на МОН съвместно с родителските организации ще разработят механизъм, при който до налагане на санкцията - спиране на детски надбавки - ще се стига само, когато училището е изпълнило своите задължения за навременно уведомяване на родителите и даване на предложение за съвместно решаване на проблема, а родителите отказват сътрудничество.

Едно е ясно. Каквито и да са учебните програми, колкото и добри да са учителите, децата ни няма да са образовани и конкурентоспособни в новата световна икономика на познанието, ако не са в училище. Остава открит въпросът: Какъв е пътят? Ще намерим ли сили като общество да изградим една стабилна и предвидима среда в училище, където правилата са за всички - бедни, богати, родители, учители, ученици. Ще спрем ли безспирното движение на махалото от пълно безхаберие до автоматично наказание, базирано единствено и само на презумпция за вина.

Дали говорим за отсъствията в училище или защо родителите да правят профилактични прегледи на децата си, убедена съм в едно-невъзможно е децата да имат безгрешни родители. Обществото ни не бива да търпи безотговорни и незаинтересовани родители. Но онези, които са готови да тръгнат по трудния път на промяната, трябва да намерят протегната ръка.

------------

Ева Борисова е председател на Асоциация "Родители".