Знам, че тези въпроси звучат леко странно за много от българските родители, след като у нас даже държавата насърчава близнаците да са заедно в образователните институции. В училищата с приемни изпити открай време и до днес е достатъчно единият близнак да се класира, за да получи и другият място там. В университетите нещата са малко по-сложни, но близнаците също ползват някои привилегии при прием. Което, меко казано, не е особено честно, тъй като фактът, че животът ти е възникнал едновременно с друг в една утроба, не те превръща автоматично в идентична личност с интереси и възможности, напълно еднакви с тези на близнака ти. Особено в по-разпространените случаи на разнояйчни близнаци, които от генетична гледна точка са просто две сестри, братя или брат и сестра, родени едновременно.
Когато споделих идеята си да запиша близнаците си първокласници - момче и момиче, в различни класове, чух какви ли не аргументи, че правя грешка: "Как така ще разделяш децата, те са си толкова близки, отрасли са заедно, ще си помагат, ще се защитават...". Щяла съм да навредя на уникалната им връзка, да ги лиша от най-близкия им приятел, щели да страдат един за друг, което щяло да им пречи на ученето...
Двамата обаче приеха идеята радушно - може би и на тях им бе писнало от вечната им конкуренция и битки кой да е по-по-най. И тъй като и тя, и той са силни характери и големи инати, нито един няма шанс да стане "водещ близнак" и да подчини другия на волята си.
Преди време срещнах семейство 15-годишни момче и момиче, които бяха живели няколко години във Франция. И аз тогава се изненадах, че в училището в Париж категорично са отказали да запишат децата им в един клас. А като се завърнали в България, двамата кандидатствали с изпит във френската гимназия. Въпреки че момчето не е успяло да се класира, добрите резултати на момичето осигурили и на двамата места в училището.
Оказа се, че този почин е разпространен по света. В САЩ за някои училища това е писано правило, при други се отчита мнението и желанието на родителите и децата. Въпросът не е решен с федерален акт и все още се водят много дебати. В щата Минесота например родителите на близнаци са се преборили за приемането на щатски закон, който забранява на училищата да разделят близнаците, ако родителите и децата искат да са заедно. Защото дотогава е било масова практика в училищата.
Не се наемам да кажа на кой етап от училищния живот кое е по-доброто решение - заедно или поотделно. Със сигурност обаче то трябва да бъде взето заедно с децата, които да помислят какво хубаво и какво лошо може да им се случи и в двата варианта.
Например, ако единият получава шестици, а другият има проблеми с уроците? Как ще реагират и двамата - по-добрият ученик ще се възгордее ли, ще се закача ли на тази тема с близнака, или ще се опитва да помогне? Другият ще страда ли, ще се отчае ли, ще се озлоби или в позитивна конкуренция ще се опита да навакса?
Друг пример - ако имате две разнояйчни близначки, като едната е всеобщо призната от съучениците си за "по-готина"? Как ще се отрази това на другата сестра? Ще намрази ли близначката си, или ще се потисне, свие и приеме ролята на "втора цигулка"? Как ще се отрази този вид сравнение на момичетата в бъдещия им живот на жени?
Някои деца искат да се разделят и да намерят свои собствени приятели, докато други са ужасени от мисълта да бъдат откъснати един от друг. Насилственото разделяне също може да доведе до много проблеми.
Ако учат заедно, плюс е, че в класа си близнакът ще бъде с най-добрия си приятел, а минус - че те неизбежно ще бъдат сравнявани. Сравнението може да се превърне в болезнено изживяване - „добрият ученик" и „слабият ученик", „отвореният" и „затвореният" и т.н. И това, само защото децата не са абсолютно еднакви, дори и да изглеждат като две капки вода.
Неизбежната конкуренция между близнаците може да бъде и плюс и минус - да доведе до по-високи резултати и при двамата или единият да страда. Плюс е, че двамата могат да си помагат в уроците, но той много бързо може да се превърне в минус, ако единият започне системно да разчита на другия.
Плюс е, че ако са в отделни класове, всеки ще има отделни приятели в своя клас, минус е, че е възможно някой от тях да се почувства прецакан по отношение на учителите и съучениците си.
Насърчаването на индивидуалността е основният аргумент да се препоръчва разделянето на близнаците. Проблемът обаче стои различно при различните двойки - най-застрашени са еднояйчните близнаци - околните може дори да не ги различават. Хората са склонни да ги приемат като общност и смятат, че след като изглеждат еднакво, може би имат едни и същи чувства и мисли. Тях не ги сравняват по външен вид, но пък непрекъснато съзнателно и несъзнателно сравняват всичко в характерите и поведението им. Еднояйчните близнаци нямат шанс да останат незабелязани и необсъждани - тяхната еднаквост е чудо сама по себе си и предизвиква любопитството на околните. През целия си живот ще трябва да отговарят на купища въпроси какво е това да си близнак. Бидейки еднакви, децата може да се научат и да хитруват - да се разменят на изпити и пр. Изкушението е огромно. Въпреки че такива истории звучат много симпатично, не вярвам повечето от родителите на близнаци да са щастливи децата им да се учат на измами още от училищната скамейка.