|
| Мая Манолова |
- Г-жо Манолова, каква е драмата около избора на конституционен съдия от квотата на парламента? Бавите се, защото текат пазарлъци в управляващата партия?
- Не. Драма няма, нито има забавяне. Изкуствено се нагнетява напрежение. Съгласно съответната разпоредба на конституцията член 148, ал. 3 изборът при прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд следва да се извърши в едномесечен срок. Т.е. до 3 ноември могат да текат консултации за избиране на съдия от квотата на Народното събрание.
- Но нормално ли е, след като е изтекъл срокът вече на четирима конституционни съдии, а и идват президентски избори, КС да не е в пълен състав?
- До 3 ноември ще бъде спазено конституционното изискване за избор на конституционен съдия от страна на парламента. И дотогава не може да се говори за недобронамереност или просрочване на срока. В случая става дума за избор, който ще се извърши от парламента. За да има такъв, е необходимо да се постигне мнозинство и е нормално въпросът да мине през политически консултации между различните парламентарни групи. Иначе никой от кандидатите няма да бъде избран. Затова в момента тече логичният процес на обсъждане на различни кандидатури, за да се избере най-подходящата.
Случайно съвпадение са изтичането на мандата на конституционни съдии и президентските избори. Едното не зависи от другото. Няма нищо общо между двете. А дали ще изберем човек от квотата на парламента пет дена преди изборите или десет дена след това, няма никакво значение. Няма нищо притеснително и в това, че Благовест Пунев ще положи клетва самостоятелно в насрочения ден.
- Твърдите, че проблемът няма нищо общо с пазарлъци за други постове... Например - ако НДСВ има конституционен съдия, то еврокомисарят ще е от БСП или обратно?
- Изборът на конституционен съдия няма нищо общо с това кой ще е еврокомисар. Нито става въпрос за партийни квоти, за които питате. Към членовете на КС има конституционни изисквания и едно от тях е да е юрист с 15-годишен стаж. Естествено, това трябва да е личност, която да е безспорен авторитет в юридическите среди. И тъй като КС стои високо в йерархията на държавните органи и трябва да бъде независим, като че ли по-добрият вариант е това да е личност, която не е толкова свързана с политиката. В този смисъл преговорите и обсъждането на кандидатури не са толкова просто нещо.
Що се касае до избора на еврокомисар, то там също има определен набор от изисквания. Това трябва да е личност, която е добре позната в европейските среди, а лично според мен това трябва да е човек, който максимално е допринесъл за нашата евроинтеграция. Не са чак толкова много имената, които отговорят на тези условия,, и между тях ще се прецени кое е най-удачното. Става дума за избор на личност, а не за това от коя партия като предложение идва.
- Зам.-шефът на НДСВ Пламен Панайотов намекна, че след като президентът ще назначава двама в КС, то е логично този от квотата на парламента да бъде предложение на жълтите.
- Коалиция за България не може по никакъв начин да се намесва в назначенията на президента и да кадрува от негово име. И не го прави. Лично аз не бих правила аналогия между избора на парламента и назначенията от президента.
- Напрежение съществува и около новите поправки в конституцията, най-голямото от които е около създаването на инспекторат, който да следи работата на съдебната система. Ще успеете ли да съберете нужните 3/4 от гласовете, за да минат промените по бързата процедура?
- Професионалистите от опозицията всъщност възприемат идеята за един независим орган, който да осъществява мониторинг върху това, което се случва в съдебната власт. Подкрепата е сред юристите, които са близо до истинските проблеми в съдебната система. Няма нищо лошо в това да има орган, който да осигурява прозрачност и публичност във функционирането на съдебната система. Който да представя нещата, които се случват там, пред обществото. Така ще се помогне за решаването на един от най-големите проблеми във функционирането на съдебната система - липсата на информация за това какво точно се случва в системата. Оптимистка съм и смятам, че идеята за инспектората ще бъде подкрепена и от хора от опозицията. Разбира се, има несъгласия относно начина на избиране на членовете на този инспекторат. Но това са проблеми, които могат да бъдат прецизирани между първо и второ четене.
- Впрочем, щом този орган няма да има властови функции, защо е нужно неговите членове да се избират с квалифицирано мнозинство от парламента?
- Парламентът е политически орган и изборът с обикновено мнозинство се влияе от политическата конюнктура към момента. С 2/3 мнозинство се постига предимство на фактори като професионализъм, безпристрастност, независимост, непартийност на бъдещите членове. С такъв избор ще бъдат осуетени всякакви съмнения за опит за намеса от страна на политическите сили в съдебната система.
- Срещу този орган скочиха не само от опозицията, но и висши магистрати. Първоначално и самият правосъден министър не бе съгласен.
- Не считам, че висшите магистрати са притеснени от създаването на инспекторат към Висшия съдебен съвет. Те самите са заинтересовани от развитието на реформата в оглавяваните от тях структури и от осигуряване на публичност за това как функционират поверените им институции. Създаването на този орган е и в тяхна полза, защото така ще се виждат и ще са публични усилията, които те самите полагат за реформиране на съответните съдилища и на прокуратурата.
- Малко изненадващо в тази поправка в конституцията се появи махането на магистратските имунитети.
- Най-големият имунитет на магистрата са неговият авторитет и неговият професионализъм. Мисля, че българските магистрати не се нуждаят от допълнителни привилегии, и самите те нямат притеснение от падането на тяхната наказателна неприкосновеност. Не трябва да се забравя, че остава тяхната наказателна неотговорност при изпълнение на служебните им задължения и постановяването на техните актове, което е истинската гаранция за ненамеса върху независимия съд.
- Но когато гледахте депутатските имунитети, не отидохте толкова далеч? Излиза, че едни имат нужда от привилегии, а други не?
- Не мисля така. Напротив. С възприемането на алтернативна процедура за отказ от имунитет на самия народен представител се получава същият обхват и при депутатите. За справка - при искане на главния прокурор за разрешение за започване на наказателно преследване осем от народните представители се отказаха от своя имунитет. Изключение направи само депутатът Павел Чернев, за когото се наложи Народното събрание да гласува съответното решение.
- Утихна ли скандалът около новия Гражданско-процесуален кодекс? Сега вие оглавявате работната група, която трябва да изчисти проблемите.
- Както знаете, ГПК беше приет на първо четене в края на август. Сформирана е работна група с участието на видни юристи, с които работим детайлно по всички предложени текстове. След като бяха реформирани системата на наказателното правораздаване и административното производство, е ред на съответните промени и в гражданския процес. Всички български граждани знаят, че функционирането на съда има своите проблеми, които се свеждат най-вече до липсата на бързина и ефективност. И усилията, които полагаме с приемането на новия ГПК, са насочени именно в тази посока.
- Но според опозицията с новите текстове няма да се ускори, а ще се забави още повече този процес?
- Напротив. Стараем се да постигнем баланс между бързина и осигуряване защита правата на гражданите. Защото бързият процес неминуемо носи със себе си и известно ограничаване на процесуалните права на участниците в процеса. Но в работната група са включени и представители на опозицията, които участват активно в преработването на текстовете. Може би това е материята, която най-малко се влияе от политически пристрастия. Нещата са сведени на професионална плоскост. И левите, и десните юристи се ръководим от общия интерес - да направим правораздаването по-ефективно и модерно, по-близо до хората.
- Доста недоволни депутати имаше срещу възможността призоваването по граждански дела да става по пощата. Вие лично обещахте това да се промени?
- Да, промяна има. Предложенията, които направих в работната група по този въпрос, бяха приети и от депутати, и от магистрати. И в крайна сметка това, което ще предложим на правната комисия за гласуване на второ четене, ще покаже една по-модерна система на призоваване, без да я обръщаме надолу с главата. И без да си правим екзотични експерименти с непредвидими последици, като например призоваване от пощенски служител чрез депозиране.
- Ще отпадне ли този текст?
- Да, призоваването чрез депозиране отпада. Според първоначалния проект пощенският служител следваше да извърши преценка за това живее ли дадено лице на определен адрес и да залепи едно съобщение за призовка на пощенската му кутия. Това вече няма да е така. Сега ще създадем възможност за равнопоставено съществуване на двата способа на призоваване - и чрез съдебни призовкари, и чрез пощите. Като призоваването чрез пощите трябва да отговаря на същите изисквания, на каквито отговаря и призоваването чрез съдени призовкари.