Не може да се отрече, че д-р Рудолф Дизел е бил забележително прозорлив човек. Негови са думите, изречени в самото начало на XX век: "Използването на растителни горива вместо конвенционални може да изглежда иронично днес, но тези горива с течение на времето могат да бъдат точно толкова важни, колкото петрола и продуктите, извличани от въглищния катран!". Всъщност в своя двигател Дизел използва за гориво не друго, а фъстъчено масло. Злината към природата я правят онези, които по-късно модифицират дизеловия двигател да работи с вредното за атмосферата петролно гориво.

Днес грешката е на път да бъде поправена. От петрола човечеството се връща назад към т.нар. биогорива. И в България вече от препържено олио се произвежда дизел за автомобили и машини. Вярно, никой не може да гарантира качеството на продукта. Но скоро и това щяло да стане, ако съдим по обещанията на компетентните органи. Междувременно апетитите към производството на горивото вече съвсем сериозно се въртят в главите на някои бизнесмени.

Като всяко добро дело у нас стимулите за производство на биодизел и биоетанол - екоеквивалентите на дизела и бензина, произтичат от поредната състоятелна евродиректива. Тя е съвсем конкретна - 5.75% от дизела и бензина да се заменят с биовариантите им до 2010 г. Мярката не е задължителна, но България трябва да се движи в тази посока.



Къде сме ние?



Самите европейци не са много напред в изпълнението на собствената си цел, така че България не е отчаяно закъсняла по показателя "употреба на биогорива". "За т.г. очакванията на Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ) са, че производството ще е около 10 000 тона, което означава замяна на около 0.5% от потреблението на нефтопродукти в транспорта с биогорива", казва Таско Ерменков, председател на агенцията. Последните официални данни за Европа са от 2003 г. Тогава отличници са шведите - с дял 1.33% на използваните биогорива, главно биоетанол, и немците с 1.18%, макар те да са любители основно на биодизела. В Обединеното кралство потреблението е било 0.03%, в Гърция, Унгария и Ирландия - 0%, в Италия и Полша - 0.5% и т.н.

В момента у нас, главно в Източна България, има десетки малки оливарници, които произвеждат главно биодизел. Из селца и паланки се намира по някой по-предприемчив фермер, който рафинира рапица и слънчоглед за олио и междувременно се е досетил, че може да изкара някой и друг лев отгоре, като започне да произвежда от същите култури алтернативно гориво. Оливарниците понякога изкупуват и употребено олио от ресторантите и го преработват.

"За целта не е необходимо да се прави нов завод, а само се добавя специална инсталация, която не е непосилна като цена", казва Енчо Енчев, председател на Българската асоциация на производителите и търговците на екологични продукти (БАПТЕП). Според него дори нова фабрика за биодизел би излязла не повече от 50 000 евро. С биоетанола е по-трудно, защото инсталацията е доста по-скъпа. Едно от дружествата, близки до варненската групировка ТИМ, наскоро обяви, че ще инвестира цели 50 млн. евро в завод за биоетанол край морската столица. Дружеството, което се казва "Слънчеви лъчи", ще вложи и 15 млн. евро в нова производствена линия за биодизел в завода в Провадия. Очевидно се очаква браншът да излезе печеливш.

"Проучвахме възможностите за биодизел, искахме да правим фабрика. Оказа се, че



законовата рамка е доста несъвършена



Ако тръгнете да произвеждате биодизел, ви таксуват като производител на нефтени горива. Следват регистрации, уникални сертификати, лицензи - все неща, които са абсурдни за малките производители", разказва Енчев. Недоволството му е основно заради необходимостта да вади лиценз от митниците за данъчен склад, т.е. завод, където се произвеждат акцизни стоки. Макар акцизът върху биодизела и биоетанола да е с нулева ставка, производителите са длъжни да се лицензират. На това държи и браншът на традиционните горива. Лицензът е донякъде разумно изискване, защото предполага поне завишен контрол, за да няма злоупотреби. Известно е например, че биоетанолът е с двойна употреба. Възможни са злоупотреби, т.е. без акциз да се произвеждат спиртни напитки, обясняват данъчни експерти.

Тревогата около оливарниците е слабият контрол и в друга посока - качеството на техния продукт. "Не че работят напълно незаконно, но нормативната база за биогоривата не е пълна. Получава се така, че оливарниците не се лицензират като данъчен склад и произвеждат и продават горивото на туби, без особен контрол", обяснява още Енчо Енчев. Същевременно качеството на биогоривото е ключово за автомобила заради някои недостатъци на течността, които могат да унищожат двигателя. "До края на октомври очакваме да има напълно оборудвана и акредитирана лаборатория", която ще може да контролира качеството на произведените горива, казва Таско Ерменков. Отделно самите производители трябва да направят друга лаборатория, която да окачествява горивата. "Докато тези 2 лаборатории не влязат в експлоатация, никой не може да каже какво е качеството на произведеното гориво", казва шефът на АЕЕ. Засега на европейския стандарт за качество отговарят едва 3 от рафинериите у нас.

Според Ерменков



освобождаването от акциз е достатъчна мярка,



с която държавата стимулира подема на бранша с екогоривата. Според предприемачи не е лошо да има и други данъчни облекчения. Но ако България стигне евроцелта от 5.75% био вместо традиционни дизел и бензин, в хазната няма да влизат по 60 млн. лв. акциз годишно по сегашните тарифи, които са средно 500 лв. на тон. Въпреки че производството на биогорива е по-скъпо от това на конвенционалните, заради липсата на акциз цените за крайния потребител са малко по-ниски.

В единствената бензиностанция у нас, от която може да се купи алтернативният дизел - "Темпо", цените му са с 0.07 - 0.10 лв. по-ниски от другия. Тарифите на оливарите пък са още по-ниски, към 1.30 при около 1.70 лв. за литър обикновен дизел, твърдят запознати. Другите големи вериги бензиностанции не продават алтернативно гориво, защото просто нямат сметка от това. "Ние сме единствената верига, която продава биодизел, и сме доволни от продажбите. Само на някои единични бензиностанции в Източна България може да се намери, защото си го произвеждат там. Съотношението между потребения алтернативен дизел и обикновения е средно 40 на 60. Продаваме го на 100% чист, защото в България все още не е задължително да се смесва с обикновен дизел, както е в Европа. Със сигурност колите, произведени след 1996 г., няма да имат проблем да го използват и чист", обяснява търговският директор на "Темпо" Станиян Янчев.

Постепенно обаче вместо чрез икономии от акциз по-високата себестойност на екогоривата ще се доплаща от клиента, както е в Европа. Там държавата задължава бензиностанциите да добавят процент биодизел и биоетанол в общото гориво. "След 1 януари 2007 г. най-вероятно и ние ще приемем някакъв план, в който ще има график за подмяна на нефтени продукти с биогорива в бензиностанциите", казва още Ерменков. Друг е въпросът, че постепенно цените на петролните и растителните горива ще се изравнят.

Задължителната употреба на биогорива обаче



много зависи от автомобилния парк



По-голямо количество създава опасност да се стопят гумените уплътнения на двигателя. Колкото по-нов е автомобилът, толкова е по-издръжлив на химичните капани на екопродуктите. Вече са проведени множество тестове със 100% чист биодизел на няколко автомобила, различни по марка и клас - "Ауди" A8 3.0 TDI, "Мерцедес" E270 CDI, "Мерцедес" Vito 2.2 CDI, "Форд" Transit Conect, "Форд" Transit, "Форд" Mondeo, "Мерцедес" Actros Altego, "Дачия" Logan и много други. Тестовете показват, че автомобилите, заредени с биодизел, вървят по-безшумно, по-гладко, а изгорелите газове не миришат неприятно. Миризмата наподобява тази на пържените картофи. Няма разлика в динамиката и разхода на гориво.

Ключова бариера пред производството на биогорива у нас е суровината. За да излезе на печалба, производителят трябва да разчита на огромни количества рапица, слънчоглед, царевица. "Правил съм сметки, че ми трябват поне 10 000 дка рапица, за да произвеждам биодизел в количества, които са ми изгодни. За голяма фабрика за 40 млн. евро например пък трябват към 120 000 дка рапица - това е огромна площ", казва Енчев. Таско Ерменков също допълва, че у нас я има опасността фабриката да сключи предварителен договор за изкупуване на суровината, но после да дойде някой и да изкупи суровината на по-високи цени. Договорът се разваля и в крайна сметка суровина няма.



КАРЕ

Из автофорум от dir.bg



digipart

И аз имах проблем с биодизел. Както си пътувах за Бургас преди един месец, ми изтече резервоарът. Карах 2 месеца с биодизел преди това и бях доволен. Лошото е, че колата ми е в гаранция и от сервиза на "Ситроен" в Бургас отказаха гаранцията. Оказа се, че почти всички производители отказват гаранцията при каране с биодизел, но никой няма да ви го даде в писмен вид. Иначе са голяма работа с рекламата. В крайна сметка се оказа, че проблемът не е заради биодизела, но вече и през ум не ми минава да сипвам от него. А производителят на горивото не реагира на моите писма - поне да докаже, че продуктът му отговаря на стандартите.



друг

Аз сипах миналата седмица десетина литра. Като лични впечатления - малко по-тромава при ускорение, липса на какъвто и да е черен дим от ауспуха при рязко ускоряване. Но прочетох, че всеки може да ти продава разни съмнителни субстанции за биодизел. Та засега се отказвам от експерименти.