Не може да не започна с любимия си виц за Кавказ: В един автомобил се возят грузинец, арменец и азер. Кой стои зад волана? Отговорът е много прост: дежурният милиционер.

Балканите и Кавказ си приличат по много неща, но най-вече по прекалено многото история, натрупана в недрата. Двете места са конфликтни зони както за отделните етноси, така и за световните сили (особено Русия и САЩ). Ако на Балканите обаче остана едно-единствено тлеещо огнище, то в Кавказ те са много.

Тази седмица бяхме свидетели на една доста интригуваща провокация - грузинските служби за сигурност арестуваха четирима руски офицери и ги обвиниха в шпионаж. Русия реагира доста бурно, но не чак толкова, колкото мнозина очакваха. Както и да разсъждаваме, Грузия никак не е независима.



Икономически тя се крепи на Москва, политически - на САЩ



(достатъчно е да изтъкнем, че цялата администрация се крепи на финансовата помощ на американски филантропи, а военната "мощ" - на подаръци от натовски държави). Разбира се, съществува възможност арестът на руснаците да е самоинициатива на грузинския президент Михаил Саакшвили, който така иска да реши предстоящите местни избори в страната. Ако това е така, в най-скоро време ще го видим вън от президентството, пометен от народното недоволство.

В същото време обаче да се закачаш с мечка, която е натрупала мощ и самочувствие, е доста глупава работа. Освен ако не си получил обещания за протекция. В крайна сметка се



получи това, което Тбилиси търсеше - помитащо отмъщение.



Интересно е обаче как реагира Москва. Русия разполага с достатъчно военни сили в кавказката република, за да прави каквото си иска. В минали години спецназовците нямаше да се поколебаят да превземат ареста и да освободят своите сънародници. Така звучи по руски, по жуковски. Дипломацията е за някой друг. Тук обаче видяхме една съвсем западна, бих казал бушовска реакция. Първо, бяха сезирани международните организации и директно ООН (все пак руските войски са там със статут на мироопазващи сили). Второ, започнаха икономически санкции, които обаче се опират стриктно на буквата на закона - проверка на капитали (грузински в Русия, сиреч мафиотски пари), казина, цени на енергията, пощи, транспорт, емиграция. Според оценка на "Таймс" незаконните пари, които текат от Русия към Грузия, годишно са около $2,5 млрд. Това е близо една трета от бюджета на страната.

Ефектът от спирането на тези пари може да се окаже смазващ за днешното правителство в Тбилиси. Първо, народът ще изреве - той живее от помощите на своите сънародници в Русия, второ - мафията ще изпищи - тя също живее от това. Ще стане много лошо за Саакашвили. Наказателните мерки се оказаха по-железни от спецназ - офицерите вече са на свобода, но отмъщението продължава. Путин може да не е Сталин, но не е и Елцин. Той показва истинското си лице по време на криза. А може би това е целта на тази провокация, без значение кой и как ще плаща.

Към този момент



има две неща, на които Русия е контра



- евентуалните санкции срещу Иран заради ядрената му програма и независимостта на Косово. Има и още един фактор, който играе много важна роля в кризата - предстоящото интегриране на Грузия в НАТО, но това е само катализаторът в цялата история.

До края на годината окончателният статут на Косово трябва да бъде решен. Темата е много деликатна, понеже може да влезе в противоречие с философията на мира в Европа след Втората световна война. Според тази философия не може да има промяна на границите по насилствен начин. Каквото и да говорим, това продължава да бъде сръбска територия. Белград е твърдо против пълната независимост на областта. Москва - също. Обявяването на нова държава в Европа в противоречие на желанията на държава - член на Съвета за сигурност към ООН и държавата майка, създава прецедент, който може да породи ефекта на доминото. Той между другото би следвало да е в полза на Русия, защото тя ще може, вече открито, да сложи на масата въпроса за съдбата на Приднестровието, Осетия и Абхазия. Москва обаче не бърза да свали картите на масата, защото има нужда от Сърбия като съюзник на Балканите.

Западът също е наясно с играта. В навечерието на епилога на косовската криза той настоява, че не може да се поставя знак на равенство между сръбската област, от една страна, и Приднестровието, Абхазия и Осетия, от друга. Трудно обаче можеш да обясниш на един народ защо в Прищина референдум може да е "демократичен инструмент" за решаване на етнически конфликт, а в Тираспол - не. Само преди месец там болшинството от хората пожелаха да станат част от Русия в съвсем демократичен вот, но това желание не бе уважено от никого. Евентуална независимост на Косово може да даде претекст на Москва да поиска своето и този път да действа така, както САЩ действа в Югославия.



Каква е разликата?



Светът може и да не признае присъединяването на Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия към Русия, но какво от това. Лошо за САЩ е нещо друго. Представете си Грузия като натовска държава, част от която е в ръцете на друга свръхсила. Сложна работа.

В крайна сметка шпионската криза едва ли ще доведе до въоръжен конфликт най-малкото защото Русия не го желае, а Грузия не може да си го позволи. Тбилиси обаче е на пазара на политиката и все по-често ще става обект на търговия между Москва и Вашингтон, както отбеляза един руски вестник. Подобни кризи много бързо катализират процесите. Путин може да проиграе козовете си в световната политика в името на гордостта, но може и умело да ги използва за постигане на далеч по-значима цел. При всички положения САЩ ще знаят как да действат и какво да говорят на срещата на върха на НАТО тази есен, в каква посока да поведат преговорите за Косово и с какво разполагат в двубоя си с Техеран. Москва - също. Да му мисли Саакашвили.