ВИЗИТКА

Стоян Сталев е роден през 1952 г. в София. Завършва немска гимназия и Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски". Има докторска степен по право. Работи като адвокат, научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за държавата и правото при Българската академия на науките. Преподавател по частно международно право и морско право. През 1990 г. е съветник на президента на Република България.

Започва дипломатическата си кариера като посланик във Федерална република Германия. През 1997 г. е министър на външните работи във временното правителство на Стефан Софиянски. На 9 септември 1998 г. е акредитиран за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Турция. От март 2006 г. е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ).





- Г-н Сталев, как си обяснявате увеличения интерес към България през тази година - по данни на БАИ инвестициите ще достигнат 3 млрд. евро в сравнение с 2.4 млрд. евро за миналата ?

- Прогнозата е основателна, защото до края на юли инвестициите в България достигнаха 1.6 млрд. евро. А това е с 60% повече, отколкото през 2005 г .

Причина за това е подобреният политически и икономически имидж на България през последните години. Инвестиционният капитал също става все по-мобилен, а глобализацията на международните пазари позволява да се търси най-благоприятното място за инвестиции. Не трябва да се подценява и предстоящото членство на България в Европейския съюз. ЕС дава една много сигурна правна рамка на инвеститорите и гаранция за либерална инвестиционна система. Междувременно България все още е една от най-евтините страни от гледна точка на ресурси и енергоносители.

България се превръща и във външна граница на Европейската икономическа общност. А това я прави изгодна както за инвеститори от страните членки, така и за страни от далечна Азия.

В региона на Черноморския басейн ние сме и страната с най-либерално законодателство и ниски данъци. През следващата година се очаква корпоративният данък да спадне до 12%.

- Кои сектори са най-магнетични за чуждестранните компании? Има ли подценени от инвеститорите отрасли?

- Трябва да призная, че не съм напълно удовлетворен от разпределението на инвестициите. Все още преобладава интересът към инвестиране най-вече в услугите. Имам предвид банковото дело, комуникациите, търговията - изграждането на молове и търговски вериги. През последните месеци се забелязва ръст в инвестициите на недвижими имоти - туристически обекти или закупуване на жилища за чужденци.

В сравнение с това инвестициите в индустрията, в реалното производство са едва 25%. Мисля, че трябва да се работи за привличане на капитали в тази посока - в отрасли като поддоставки за автомобилната промишленост, производство на оборудване за автомобили. България е заобиколена от значими автомобилни производители като Турция, Румъния, Чехия, Словакия. Затова трябва да работим в привличането на инвеститори на второто ниво в автомобилната индустрия. В тази сфера България има създадени ноу-хау и традиции. Идването на френската фирма "Монтюпе", която избра Русе, за да направи завод за моторни глави, е хубав пример. Вече има заявен интерес в областта на автоелектрониката от японски и белгийски фирми.

- Какви са основните проблеми, с които чуждестранните инвеститори се сблъскват у нас? С какво БАИ облекчава тяхното навлизане на пазара?

- Съдействието на агенцията е свързано най-вече с безплатните консултации, които предоставяме на всички инвеститори - не само на чуждестранните, но и на българските. Дружествата, получили сертификат първи или втори клас, получават и административна подкрепа. По-големите инвеститори имат право на финансова помощ под формата на облекчени условия за придобиване на земя и изграждане на инфраструктура.

Друго, което агенцията може да направи, е да събира мненията на инвеститорите за бизнес климата у нас. Така можем да сигнализираме за негативите на компетентните органи. Те от своя страна могат да вземат реалните управленски решения за преодоляване на спънките.

Но като цяло инвеститорите, които идват у нас, се сблъскват с два основни проблема. На първо място това е занемарената инфраструктура в цялата страна. Става въпрос за градската, железопътната и националната пътна мрежа. Това е областта, в която България не може да си позволи състояние на летаргия, а трябва да работи изключително бързо. Губенето на време по отношение на инфраструктурата означава и загуба на потенциални инвеститори.

Другият проблем са все още бавните административни процедури дори в рамките на закона. В БАИ постоянно постъпват сигнали от сериозни компании за пречки в тази насока. Това, което удивлява инвеститорите, е, че бюрокрацията ни работи с много по-дълги срокове от европейските, без това да гарантира по-голяма ефективност. Затова процедурите трябва като цяло да се ускорят. Не да ги премахваме, защото без тях не може, а да ги направим значително по-бързи. За да бъдем страна с гъвкав административен режим, сроковете за обслужване на бизнеса трябва да се съкратят от порядъка на два, а за някои и повече пъти.

- Кои са проектите със сертификат първи клас, за които агенцията е поела ангажимент за изграждане на прилежаща инфраструктура?

- Проектите не са много. Подкрепата на БАИ е дадена само за няколко отделни проекта. Това са бизнес паркът, построен от "Линднер" в София, проектът на "Монтюпе" в Русе, където се изгражда цяла индустриална зона. В момента преговаряме и за подпомагане на италианската текстилна компания "Миролио" в Ямбол. Планираме определена сума за инвестиционна подкрепа и за още 30 проекта, но това ще стане през следващата година.

Нашата основна цел обаче е да подкрепяме изграждането на инвестиционни центрове, не толкова отделни проекти. Най-съществената подкрепа, която оказваме, е за придобиването на общинска или държавна земя при облекчен режим.

- По кое перо от бюджета се отпускат средствата за облекчаване на инвеститорите?

- Средствата, с които агенцията разполага, не са много. Те са от бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Сумата се определя всяка година по наше предложение. Бих посъветвал фирмите да се насочат към усвояването на европейските фондове, като използват помощта на консултантски фирми. Оттам могат да се привлекат много повече средства за различни инвестиционни планове.

- Каква част от ангажиментите, поети към инвеститорите първи или втори клас, вече са изпълнени?

- Трябва да е ясно, че инфраструктурната помощ, която досега сме оказали, е за общинска собственост. На практика, подкрепяйки инвеститорите, ние подкрепяме съответните общини.

- Какво бе направено през изтеклата година за населените места с висока безработица като приоритетни за насочване на инвестиции?

- Ние постоянно рекламираме тези 100 общини, в които има нулева ставка корпоративен данък заради високата безработица. Инвестицията на "Шишеджам" в Търговище е именно по това направление. Има и други, по-малки инвестиции, които се насочват към тези региони.

Все още нямаме статистика за напредъка на тези общини в последната една година. Но трябва да сме наясно, че облекченият данъчен режим е точно за малки, отдалечени, изостанали селища, а не за областния център или за друг голям град, който разполага с по-добра инфраструктура. Пътищата до тях са неудобни, неразвити, в лошо състояние, което е свързано със загуба на време и разходи.

В същото време за големите инвеститори е характерно, че те не се интересуват толкова от данъчни преференции, колкото от инфраструктурната обезпеченост, от добрите връзки с летища, магистрали, граници. Така че данъчните облекчения сами по себе си не са толкова важни.

- Прогнозата ви за чуждите инвестиции в България за следващата година?

- Има различни оценки, които се базират на опита на последната група присъединили се към ЕС държави. При тях се наблюдава спад на инвестициите в първите години на членство. Това обаче не мисля, че ще се случи с България и Румъния - поради факта, че все още не сме усвоили голям процент от инвестициите, за които имаме потенциал. Докато страни като Полша и Унгария преживяха своя бум още през 90-те години. После идва естественият спад. Освен това, като се вземе предвид, че предстои една консолидация на ЕС, аз мисля, че инвестиционната активност по границите на общността ще се запази. Затова моята прогноза е, че нивото на инвестиции ще се запази и през следващата година и дори може да се очаква лек ръст.