Великолепната седморка от президентски избори 2006-а спокойно можеше да мине под общия девиз "Залагаме на скуката". Нито един от клиповете, плакатите или лозунгите на основните кандидати не може "да хване окото" и да закара избирателя до урната само заради впечатляващо и запомнящо се послание. Някои от рекламите залагат на носталгията по 90-те години, а тази на Първанов изглежда още по-ранна, сякаш е правена някъде около 1985-а. Всъщност, ако телевизионните клипове не рекламираха кандидат-президенти, а търговски продукти, производителите им досега щяха със сигурност да са умрели от глад. Вярно -



държавният глава не е прах за пране



(въпреки че Сегела би поспорил), но от това не следва задължително, че въображението и чувството за хумор в медийното му представяне са строго забранени.

Скуката обаче има и добра страна. На тези избори няма опасност някой да допусне грешката на Георги Първанов от кампанията преди 5 години, когато обеща да е социален президент. Знаете какво се случи после - виновникът за заплати, пенсии, жизнен стандарт и прочее кризисни социални проблеми бе търсен на "Дондуков" 2.

Днес всички залагат на далеч по-безопасното "в името на България" в различни вариации.

Клипът на Първанов, в който Стефан Данаилов с изтръпнал глас разказва за трудните президентски решения през първия мандат, има добър замисъл и лошо изпълнение - силно напомня черно-бял архив на "По света и у нас". Наистина, Първанов може да заложи най-сигурно на вече свършената работа. Кадрите във видеото му обаче се сменят прекалено бързо, а надписите, които би трябвало да ги поясняват, допълнително объркват зрителя, който трябва за минута да мине от софийския боклук, през либийските деца, да преплува наводнените улици и да схване, че Първанов накрая подписва за влизането ни в ЕС.

Всъщност само опитни журналисти и други изкушени от политиката могат да обработят излъчените кадри без грешка. Всички останали само ще видят как държавният глава припка в различни роли, ръкува се с други държавници и прегръща народни баби в стилистиката на късния соц. Подобна реклама е в състояние да откаже от изборите всеки под 40-годишна възраст.

По подобен начин зле изработен стои и основният плакат на Първанов - онзи, на който образът на президента е изграден от хиляди малки портретчета на подкрепящи го хора от инициативните комитети.



Такива плакати обикновено се гледат отдалеч,



а при голямо разстояние се вижда само необяснимо размитият образ на държавния глава. Под лика на Първанов е изписано "Президентът на всички български граждани" - банална фраза, в която политическата коректност идва в повече. Пък и никой не очаква от него да стане президент на американците. Темата за обединителната роля на президентската институция е толкова демоде, че в милата ни република никой не се хваща на такива въдици. Дори когато претендентът се нарече независим.

Май в щаба на основния претендент са схванали, че публиката не се впечатлява от кампанията досега и са подготвили нов клип - в него Първанов е изоставил посланието за президента-бащица и разчупва образа си до европейски висини. Фразите в него: "Искам шотландците да пият ракия" и "Писна ми от измислени герои" могат да задържат повече зрители пред екраните и дори да грабнат вниманието на по-младите.

Точно



младата публика е напълно забравена от двамата десни кандидати



Неделчо Беронов и Георги Марков. Явно десните са в тежка екзистенциална криза, щом и двамата са заложили на спомени от зората на демокрацията, когато хората масово излизаха на улицата, за да подкрепят СДС.

Клипът на Беронов е особено нелеп, тъй като авторите му са курдисали кандидат-президента пред многохиляден митинг на Орлов мост, от онези, които гонеха правителството на Виденов преди десет години. Да, ама Беронов никога не е бил на трибуната пред подобно множество и едва ли някой го е чувал да си припява в площаден маниер: "Аз не съм комунист".

Слабичко е и логото "Избираме президент Беронов" - хем нищо не казва, хем не можеш да го запомниш. А можеха в щаба да се напънат и да измислят нещо подобно на Петър-Стояновото "Той е!", което стана фраза-емблема и остана в масовото съзнание дълго след вота.

Кампанията на Беронов страда от още нещо - в нея силно прозира комплексът на кандидата от възрастта му и от Костовата пъпна връв. Беронов е начинаещ на това поприще, няма политическа биография, няма усет за това кога и как да излезе от ситуацията. Затова и прави една и съща грешка дори в клиповете - да се обяснява за напредналата си възраст и за партийната си независимост. И колкото повече се обяснява, толкова повече



концентрира вниманието върху годините си и Костов



Нововремците около Георги Марков, които правят кампанията му, също не са успели да го измъкнат от клиширания спор за автентичния десен кандидат, та и в неговия клип напират сини шествия от 1989 г. Видеото показва един доста по-млад Марков с повечко коса, който, обзет от революционен устрем, развява плакат "СДС" от собствения си прозорец. Неубедително е да говориш за промяна, когато непрекъснато се връщаш на една и съща тема на фона на безвъзвратно отминалите славни сини години.

Тази барикадна патетика е напълно невнятна два месеца преди влизането ни в Европейския съюз. Дали на 20-годишните избиратели им пука кой е по-син: Беронов или Марков? Марков допълнително утежнява ситуацията с непрекъснатите си напомняния за аристократичния си произход и жълтите павета. Този образ коренно се бие с представата за хашлака от митингите.



На националистическия фронт нищо ново



Петър Берон е абсолютно невидим за избирателите. Няма пари - няма идеи. Ген. Любен Петров преминава през кампанията почти незабелязано по същите причини. Григор Велев внесе свежа струя с радиоклипа за фикуса, внушаващ, че който не иска дърво за президент, трябва да гласува за професора. Само че безцелното оригиналничене с нищо не е по-добро от безцветната скука на конкурентите. Да не говорим, че темата за фикуса бе експлоатирана вече по друг повод и за друг човек.

Единствен Волен Сидеров в тази компания блести със собствен блясък. Клипът, в който Адем Кенан казва: "Българите са изроди", а от минаретата се носи гласът на имама, е груб, екстремен, на ръба на закона, но в крайна сметка силно впечатляващ. Грешка е, че Волен се обръща все към една и съща публика. Хората, които гледат телевизия "СКАТ" и ще видят този клип, отдавна са решили да гласуват за него. Рекламата на Сидеров няма да разшири подкрепата за него.

Вероятно слабата рекламна кампания на тези избори се дължи на тяхната предопределеност. Щом победителят е ясен отсега, няма смисъл да се влагат пари в обречени кандидати. Пък и щом Първанов е фаворит априори, трябва ли щабът му да пръска средства за повече популярност? Но вялата реклама ще доведе до слаба избирателна активност. Българският потребител е решил, че няма да пазарува на тези президентски избори, независимо под каква марка му се предлага продуктът. И няма кой да му обясни, че е важно да го направи. Защото, без значение какви спомени навяват политическите клипове, годината е 2006-а.