Сравнението на българската политика с древногръцки театър не е ново. Откакто страната се управлява от тройната коалиция на социалисти и либерали, в която се намират чисти комунисти и страхливи дясноцентристи, белезите на антична драма обаче стават все по-видими.

Дни наред на политическата сцена вилнеят разни трагични образи, ситуацията става все по-безизходна, а накрая като deus ex machina отнякъде се появява Светата троица на актуалната ни политика в лицето на Станишев, Сакскобургготски и Доган и решава със замах заплетените казуси.

Всъщност това неповторимо българско явление - Политическият съвет на управленската коалиция, бе създадено точно за това - да жонглира с проблемите така, че да опази коалиционното равновесие. Въпреки че доста подозрително тежестта на



изпълнителната власт бе

изнесена извън сградата на МС,



този странен орган някак си бе възприет - заради приемането ни в ЕС все пак тройната коалиция трябваше не само да съществува, но да работи. Така за една година ключови решения, засягащи съдебната власт, функционирането на Народното събрание, възможностите за финансова децентрализация на общините, за бюджета и данъците, за досиетата и т.н., бяха взети не от българското правителството, а от трима политици и десетина суфльори зад тях.

Вместо да дебатира върху обезличаването на институциите, обществото бе принудено да приеме, че Политическият съвет на тройната коалиция е един от малкото безотказно работещи органи в страната. Както спомена Доган след една от срещите в резиденция "Лозенец": "Политическият съвет на коалицията е работещ орган, своеобразна школа на коалиционна култура. Нещо, което беше дефицитна стока досега".



Освен като алтернативно правителство



Политическият съвет на управленската коалиция взе да се изживява и като парламент в сянка. Още през декември м.г. триумвиратът препоръча на бюджетната комисия на Народното събрание "да планира увеличение на работните заплати на учителите с 4 процента, считано от 1 януари 2006 г., при предстоящото гласуване на второ четене на проектобюджета за догодина". Нещо повече, в интервю пред "Дума" от април т.г. Станишев заяви: "Ролята на Политическия съвет трябва да нараства..." Накъде повече да нараства? Да започне да съветва президента? Да определя политиката в областта на отбраната, на външната политика?

Очевидно е, че следващото решение на българските Помпей, Крас и Цезар ще бъде свързано с избора на нашенския еврокомисар. Откакто министър Калфин изрази съмнения в качествата на министър Кунева, а приближените на последната й организираха мощна медийна кампания, стана ясно, че изборът няма да мине без кафепиене в "Лозенец". И то ще се състои в последния възможен момент. Както "Сега" написа, Европейската комисия ще трябва да се консултира на 19 и 20 октомври с Европарламента за номинациите на еврокомисари от България и Румъния. Това означава, че решението на София трябва да се вземе в рамките на една седмица. Добре е, че и румънците са на тоя хал. Те си нямат Политически съвет, но нищо чудно да се справят по-бързо от нас.

Хубаво ще е, ако с едно кафе Станишев, Симеон и Доган успеят да се договорят и за юриста, който ще бъде избран от парламента за член на Конституционния съд. Тримата нови конституционни съдии - Благовест Пунев, Димитър Токушев и Пламен Киров, положиха клетва в началото на седмицата, а парламентът все още умува кой да бъде неговият избраник в КС. Срокове текат, Конституционният съд не може да си избере председател, ако не е в пълен състав, а Народното събрание е в тупик - чуди се от коя квота да е човекът. Жълт ли да е или червен? Тежка, безизходна ситуация, усложнена от екзистенциалния спор от чия квота всъщност е единият от назначените от Първанов конституционни съдии - бил близък и до НДСВ, и до БСП, но и двете партии категорично отказват да го припознаят. За да не е капо, Доган пък обвърза всякакъв избор със закона за горите?! Даже ходи при Станишев по въпроса. Очевидно отново има идеален повод триумвиратът да се намеси.

Демокрацията не търпи съсредоточаването на огромна власт в ръцете на шепа хора. В България обаче демокрацията не е естествено състояние и появата на подобен съвет на старейшините се таксува като проява на висша управленска мъдрост.

С тези темпове на работа Политическият съвет на управляващата коалиция скоро може да се превърне в



орган, който ще решава всеобхватни проблеми -



като кризата с боклука в София, замърсяването по Дунав и застрояването по морето. Постепенно политическите низини ще прехвърлят към върховете все повече проблеми за решаване и накрая Станишев, Сакскобургготски и Доган ще трябва да заседават нонстоп, за да смогнат с решаването на завързани казуси, които всъщност имат ниска обществена значимост. Няма ли министри, няма ли депутати, които могат да решават подобни проблеми? Очевидно няма. Щом всички в държавата са наясно с ролята и значението на Политическия съвет, то защо трябва да работят?