В понеделник Северна Корея реализира подземен взрив, който най-вероятно беше ядрен. Започвам този текст внимателно, защото все още няма категорично потвърждение какво точно се случи в началото на седмицата. Със сигурност е регистрирана слаба подземна експлозия, която - ако е плод на ядрен взрив - е резултат от изключително слабо и примитивно атомно устройство. Съществува и тезата, че взривът не е предизвикан от ядрена реакция, а по-скоро от подземен опит с мощно конвенционално оръжие. Най-вероятният сценарий обаче е, че Северна Корея се е опитала да осъществи мощен подземен ядрен взрив, но експериментът не е успял и енергията, която верижната реакция е освободила, е била далеч по-малка от очакваната. Точният анализ на случилото се в понеделник предстои. Основният въпрос е



как международната общност ще реагира



на факта, че най-затворената тоталитарна държава на света се сдобива с ядрено оръжие.

За да можем да потърсим изход от създалата се изключително опасна ситуация за световния мир и сигурност, е хубаво да си зададем въпроса защо се стигна дотук. През 90-те години на миналия век в една от речите си президент Джордж Буш-баща обяви, че след края на Студената война идва "нов световен ред". Той беше прав - отпадна идеологическото противопоставяне от миналото и изглеждаше, че демокрацията ще победи в целия свят. Постепенно обаче се оказа, че това няма да се случи. Промените в Източна Европа обхванаха само някои бивши съветски републики, разпадът на Югославия роди диктатора Милошевич. В Близкия и Далечния изток, в Африка - края на Студената война не донесе повече демокрация и сигурност, а напротив - разпали конфликти, които десетилетия тлееха нерешени.

Първото правило на "новия световен ред" бе, че в него има една суперсила - САЩ, която поема отговорността заедно със своите съюзници, да поддържа реда по света. Второто правило бе, че за да поддържа глобалния ред, САЩ и техните съюзници трябва да защитават човешките права и постиженията на демокрацията навсякъде, където има хора, които се борят за тях. Третото правило на "новия световен ред" бе, че всеки опит за насилствена промяна на граници - какъвто беше окупацията на Кувейт от Ирак - ще бъде наказван безмилостно.



Така изглеждаха нещата на теория



На практика се случи нещо съвсем различно.

Америка се справи с първото предизвикателство - Саддам Хюсеин, който беше нарушил третото правило на "новия световен ред". САЩ обаче се провалиха в Сомалия. През 1992 г. Белият дом изпрати военна мисия в Могадишу, за да предотврати хуманитарната криза, предизвикана от гражданската война и сушата в тази бедна африканска страна. При лошо планирана военна операция на 3 октомври 1993 г. 18 американски военни биват убити. За да спаси администрацията си от широкото обществено недоволство, Бил Клинтън реши веднага да изтегли американците от Сомалия. Първи провал на "новия световен ред" - сигналът, който Америка изпраща, е, че е силна на думи, но слаба на действия. Скоро след Сомалия последва и проваленият опит на САЩ да върнат на власт в Хаити демократично избрания президент на страната. Но най-голямото бягство от отговорност на Америка е през 90-те - престъпната липса на реакция, когато през 1994 г. близо 1 милион души бяха изклани в Руанда. Белият дом не реагира. Едва в края на войната в Босна САЩ се ангажират със Западните Балкани, но доколко успешно, е отделен въпрос.

След Сомалия, Хаити и Руанда



посланието, което Америка изпраща



към всички диктатори, терористични групировки и ислямски фундаменталисти е едно - ние сме слаби. Първият отговор последва с взривяването на американските посолства в Кения и Танзания през 1998 г. Реакцията на Белия дом отново бе слаба - голям брой ракети, изстреляни срещу лагери на талибаните в Афганистан, които обаче пропускат основната си цел. И така през 2001 г. с подкрепата на същите тези талибани, Осама бин Ладен нанесе удара срещу Ню Йорк и Вашингтон. Последва бърза реакция от страна на президента Буш-младши, който обяви "война на тероризма". Последваха Афганистан и Ирак. САЩ се въвлекоха в две войни, които за разлика от първоначалните очаквания се оказаха тежки, продължителни и ангажираха изцяло американските въоръжени сили, ограничавайки силно опциите на Белия дом да реагира гъвкаво на заплахи в други части на света.

В понеделник Северна Корея се възползва от слабостта на Америка. От гледна точка на Пхенян рисковете в момента са изключително малки - географските дадености на тоталитарната държава изключват възможността тя да бъде атакувана с ядрено оръжие; всеки опит за конвенционална атака ще бъде посрещнат с артилерийски бараж срещу Южна Корея и



буквалното сриване на град Сеул;



войските и вниманието на Вашингтон са ангажирани в други части на света. Наскоро подобна бе и логиката на Москва, когато се изправи срещу беззащитната Грузия, знаейки, че въпреки факта, че Америка има интереси в Грузия, тя няма да реагира, защото вниманието й е другаде. Така и стана…

Първият урок за международните отношения днес е един: ако зад дипломацията не стои реална заплаха за използване на сила, то тя остава празни приказки. Дългогодишните опити да се намери дипломатически изход от кризата със Северна Корея се провалиха, защото никой не беше готов да заплаши Пхенян с използването на сила. Вторият урок е, че разривът, който се отвори между Европа и Америка, може да бъде пагубен за световния ред и сигурност. Каквито и разлики да има между двата континента, основните ценности, върху които са изградени обществата от двете страни на Атлантика, са едни и същи. Възстановяването на диалога, общите действия и изграждането на единен фронт между САЩ и Европа ще имат повече възможност да окажат възпиращо влияние върху страни като Северна Корея и Иран. Третият урок е, че



ако Китай и Индия не бъдат привлечени



като съюзници на Европа и САЩ в решаването на подобни кризисни ситуации, заплахите за световния мир и сигурност ще се увеличават.

Ако се върнем към правилата на "новия световен ред" от началото на 90-те години, ще видим, че днес те вече са невалидни. Световният ред не може да бъде гарантиран от една- единствена държава. Това единствено може да стане в постоянен диалог с онези глобални и регионални сили, които, на базата на споделени ценности, са готови да поемат своята част от общата отговорност за мира и сигурността на XXI век.