България вече има и своя малък Пекин. Чевръсти китайци пъплят по цял ден из столичните квартали "Свобода" и "Толстой". Новата мода при азиатците е да купуват апартаменти в индустриалната част на столицата. А освен това са и на десетина минути пеш от "Световния търговски център" в "Илиянци". Там азиатците въртят своята търговия.

В света няма измислена система, която да дава точна цифра за броя на китайците в определен квадрант площ! Затова и в България никой не може да твърди колко са гражданите на КНР.

По стари данни на Министерството на външните работи от 1998 г. до 2004 г. посолството ни в Пекин е издало 1630 визи на граждани на Китайската народна република. По-стари данни на МВР сочат около 1500 китайци, които притежават статут на временно пребиваващи.

Ако обаче човек се разходи само за 10 минути по улиците на двата жилищни квартала, може веднага да придобие представа, че там живеят поне 5000 китайци.

"Аз съм свидетел на всичко, което става от създаването на базара в "Илиянци" до днешни дни, тъй като работата ми е свързана с това тържище", разказва 40-годишният Марин, който седи и пуши пред блок 25 на квартала. В неговия вход също живеят две китайски семейства. В съседния вход пък скоро се нанесъл сенегалец, но още не му бил "хванал спатиите" и не е наясно с какво се занимава.

"Да ви обясня как стават нещата. Тук тази общност си има своите тартори. Не можеш да цъфнеш в България просто така и да врътнеш търговията. Идва например Цян с родата си. Отива при тартора, с когото сключва устен договор да работи 10 години за него. Онзи му дава пари - едно време бяха 10 000 долара, сега са 10 000 евро. С тези пари той си наема квартира, зарежда стока, плаща наемите за сергии и на "момчетата". Освен това



всеки месец дава на тартора 70% от печалбата",



доверява Марин. Доверяваме му се, тъй като любопитни комшии потвърждават, че е навътре с китайските дела. Човекът отказва и да бъде сниман, за да не пострада.

"В последните години се наблюдава, че забогатяват по-бързо. Отначалото, като дойдат, не смеят да си покажат главата навън. След година обаче си купуват кола за 3-5 бона. Наемат и българки, на които плащат по 300 лв. на месец да им гледат децата. Наистина!", разказва Александра, продавачка в баничарницата на улицата, която разделя двата квартала. На тълпи сутрин хората от жълтата раса отивали при нея, за да си купуват баница с ябълка.

Нейните изчисления сочат, че най-много са китайците в тези два квартала, но имало доста и в „Надежда" и „Илинден". "Да ви призная китайците са много добри и трудолюбиви хора, но онези, виетнамците, са просто изроди. Направо са отврат и в поведение, и във всичко", допълва Александра.

Преди идването на демокрацията кварталите "Свобода" и "Толстой" бяха оформени като работнически спални - еднотипни панелни блокове, близко до повечето предприятия. Сега - 16 години по-късно, тези блокове са станали още по-грозни, а част от пролетариата е заменен с граждани на КНР. Не се вижда никакво строителство на нови блокове или сгради за луксозни магазини и хипермаркети. Гледка, която е иначе обичайна за останалите части на столицата. Показателен е фактът, че там се намират най-евтините жилища. Брокери на недвижими имоти все още изповядват сделки за едностаен за 25-27 000 евро в "Свобода", докато в "Младост" същото жилище върви по 35 000 евро.

Напоследък се забелязва засилен интерес от страна на китайците към покупката на апартаменти в квартала. Брокерите обаче още не могат да преценят дали това е свързано с желанието им да останат трайно в България, или просто търговският им нюх ги ръководи, за да спечелят от покупко-продажбата на имотите заради влизането ни в Европейския съюз.

Собствениците на жилища в района обаче са доволни, тъй като благодарение на китайците



успяват да пласират жилищата си



и да им взимат високи наеми. По тази причина в един апартамент са натъпкани по 10-12 души. Не купуват много обзавеждане, за да са по-мобилни. Решат ли да напуснат страната, вземат най-необходимото и тръгват.

За по-добра комуникация китайската гилдия си избира нещо като кмет, който е в контакт с управата на базара. Обикновено кметовете знаят по-добре български от останалите и имат авторитет сред различните общности.

В момента много китайци се насочвали към Белград, където все още законите на страната давали възможност да въртят търговия с възможно най-голяма печалба. А и там още не бил така разработен пазарът за китайски стоки, както тук.

В България имигрантите са от по-бедните провинции, казват хората от квартала. Обикновено се хранят в техните си ресторанти, защото храната е евтина. Но има и такива, които харесват шкембе-чорба, както и кюфтета. Пиели много българско червено вино и бира.

„Станахме бананова република, около нас живеят китайци, виетнамци, сенегалци, танганайци и какви ли още не", мърмори леля Милка от бл. 5А в квартал „Свобода". Всъщност по този показател София лека-полека заприличва на западноевропейските столици, които от десетки години са залети с работници от Азия и Африка. Но за българина това е доста необичайно и ще мине време, докато свикне с факта, че както България дава на Запад емигранти, така и неизбежно ще получава от Изток такива.

"Тук има входове с по 3, 4 и повече китайски семейства. Ще ги познаете по пълните простори с пране. Като цяло не са конфликтни хора, разправии и ядове не създават", твърди възрастната жена. В един апартамент обаче живеят по 10-20 души. Обикновено жилището се наема от едно семейство, а после другите се присламчват. Не се вижда кой влиза и кой излиза", допълва леля Милка. „Много са, затова е шумно", обяснява съседката й.



„Ако живееш под тях, ще ти гръмне главата от шумотевица



и припкане на деца. Обикновено седят по земята. Така се хранели, така си посрещали гостите. Китайци има и при нас", разказва дядо Георги от съседния блок. Някои хора са дали под наем гарсониери, други - двустайни апартаменти.

„Аз обаче апартамента си не давам - е категоричен човекът, макар че е вдовец. - Това значи да ми съсипят всичко - и дома, и покъщнината."

Китайците отдавна завладяха света. Сравняват ги с прелетни птици - днес са тук, утре в Германия, Италия или Румъния. Установяват се там, където се чувстват сигурни и печелят добре. Те са непризнатият борсов индекс за икономическата стабилност в една държава.

Освен търговията с дребни и некачествени стоки в България те държат и работят основно в китайските ресторанти. В България вече само в най-малките градчета и в селата няма техни заведения.

Дали ще продават, или ще купуват още апартаменти в тези столични квартали, е все едно, тъй като китайците вече твърдо са се настанили в България. Дори и най-консервативните българи вече са свикнали с тях и ги приемат като комшии.



-----------КАРЕ-------

Според световните агенции средната цена на квадратен метър жилищна площ в Пекин е 6396 юана, или 780 долара. Площта на среден, обикновен апартамент е 100 кв.м, т.е. той струва около 78 000 долара. За средния китаец това е много висока цена. Затова държавата предприема редица мерки, като например предлагането на т.нар. икономичен апартамент, който се ползва с голяма популярност и търсене. Цената му е много по-ниска, а квадратният метър струва 4000 юана, или около 500 долара.

Много млади хора, постъпвайки на работа, се опитват сами да решат жилищния си въпрос. А отпусканите от банките жилищни заеми им позволяват да си купят собствено жилище. В Китай има такава поговорка: "Да изхарчиш утрешните пари за осъществяване на днешната си мечта".