Тайно и полека рейтингът на още неродената партия ГЕРБ взе да пада. Никой социолог без пистолет в тила няма да ви каже официално колко точно е сривът, но очевидно е осезаем, щом така упорито се коментира в средите и на политици, и на медии, а Бойко Борисов все по-често си изпуска нервите. Малко по-сложно е, но обяснена в едно изречение, причината за тази предродилна криза изглежда така: около президентските избори Бойко Борисов не изигра картите си правилно. А още по-точно: след като месеци наред помпа мускули, накрая се сниши и не игра. А ние още от Христо Стоичков знаем, „чи който играи - пичели, който ни играи - ни пичели".



„Да бъда или да не бъда" - туй е грешният въпрос



Може би от самото начало на кампанията генералът започна да стъпва накриво. Очевидно се колебаеше да бъде или да не бъде кандидат-президент на България. Във всички проучвания, които се публикуваха, Борисов изглеждаше почти сигурен държавен глава. Така че няма начин да не се е сънувал на този пост.

Да си президент на България е сладка работа. Нещо като да си главен секретар, но без безкрайно многото досадни поръчкови убийства. Винаги има с кого да се оправдаеш в стил „ние ги хващаме, тия ги пускат". Не разпределяш бюджет, но пък имаш достатъчен. Изказваш се по всички въпроси, но от теб нищо не зависи. Освен това със сигурност влизаш в историята. И най-важното - ти си не просто генерал, а генералисимус. Един истински цар с гарантиран микрофон и ореол.

Пред столичния кмет обаче имаше две много основателни причини да не се кандидатира: първо, ако беше избран за държавен глава, нямаше как да направи своята партия - все пак трябва да е безпартиен. Може би затова и остави учредяването на партията за след изборите - за да знае какво да прави. Второ, ако беше влязъл в битката, а бе победен от сборния глас на БСП и ДПС, това щеше да е много силен шамар за устремения към управление на България генерал.

Факт е, че градоначалникът извади, общо взето, достоверна теза защо остава пасивен - в смисъл „имаме много работа за довършване в София и затова ще остана кмет". Но тя не хвана дикиш и сред най-върлите му фенове. Няма нормален политик, който да твърди, че кметското място е по-важно от президентското. Самият факт, че Борисов търчи за боклука при президента, е достатъчно красноречив кой къде е в йерархията.

Но хайде, нека приемем, че иска съвестно да ремонтира столицата и след това да мисли за други постове. В такъв случай Бойко Борисов трябваше да бъде честен от самото начало и да каже: „Аз не играя". Вместо това той се опита да изтъргува самата възможност да се кандидатира. Ходеше по партиите и ги плашеше с едно: „Еей, ще взема да се кандидатирам", след това казваше: „Шегичка". Голяма веселба беше. Но политиката не е пиеса на Шекспир, че накрая публиката да аплодира колебливите герои. Затова рейтингът пада.



Кой съм аз?



Да, точно това е първият въпрос за всеки политик. Той трябва да формира своя ясна физиономия, а после да излъчи теза и послание към избирателите си. Бойко Борисов се определя като „дясно-център". В много среди го виждат като „новия лидер", „обединителя на дясното пространство". Това означава, че ГЕРБ може да изиграе ролята на катализатор, който да доведе до пръкването на едни нови Обединени демократични сили. Може. Но защо тогава в инициативния комитет на Георги Първанов има хора на ГЕРБ? Защо на първите избори (частичните в Пещера), в които участва ГЕРБ, хората на Бойко Борисов направиха коалиция с БСП и ДПС? Морално ли е тогава да наричаш съюза на НДСВ с тези две партии „национално предателство"? Или за мен може, за другите - не?

Или да вземем т.нар. подкрепа на Бойко Борисов за десния Неделчо Беронов. Кметът се срещна със своя стар противник Гаргамел и промърмори, че лично ще гласува за бившия конституционен съдия, макар че за нищо не ставал. Часове след това обаче обяви, че няма намерение да кара структурите на ГЕРБ да подкрепят Беронов, за да не се лепне на партията му етикетът на „загубили" (понеже със сигурност Първанов ще спечели). Мерси, казвам аз, на такава подкрепа. Абе човек, или заставаш с цялата си мощ, структури, ораторски възможности и бицепси зад този кандидат, или като не ти харесва - отивай и се бори сам или поне намери своя претендент. Или - или: това е пичовщината. И хората знаят това. Затова рейтингът пада.



Колко време имам?



Времето не е на страната на Бойко Борисов. Хората са нетърпеливи за резултати. Не искат неясно бъдеще, а положителни промени днес и сега. Точно затова всички избори са важни. Една партия, една идея, една личност трябва да се доказва във всяка една битка, включително и предварително обречените. Така се раждат истинските герои. Вече мина повече от година от предишните избори. Тогава Борисов се прояви като мъж (колкото и да се закача с него Иван Костов, че не се свърта на едно място) - отказа се от пост, от депутатско кресло и се втурна в ясна битка, макар и с предопределен хепиенд. Като превземеш Одрин обаче, трябва да тръгнеш към Цариград. Такива са очакванията на хората. Събираш четите, слагаш знаме и ГЕРБ, намираш съюзници и тръгваш на поход, докато още не са ръждясали мечовете. Следващите парламентарни избори са чак след 3 години, а няма вероятност коалицията да се катурне от само себе си. Битката започва от днес. Тези президентски избори затова бяха (в минало време, понеже май са много ясни) важни, защото евентуалната победа или дори единствено достойното представяне можеше да възроди опозицията, да изгради нова силна десница, която да предизвика предсрочни избори, които да се слеят с местните. Тези избори можеха да решат и лидерския казус в дясното. Генералът обаче остана в лагера и предпочете старшинските занимания вместо бойното поле. Хората не обичат дезертьорите. Затова рейтингът пада.

Сега предстои раждането на партията ГЕРБ. Дали тя ще се превърне в партия на бившите полицаи, или наистина ще се формира като десноцентристка организация? Това ще разберем на следващите местни избори след година - по коалициите по места. Ако ГЕРБ действа както на вота в Пещера, то ще е очевидно, че за никакво дясно не говорим, а за класическа жажда за власт на всяка цена и договорка.

И още нещо много ми е любопитно - ако Бойко Борисов бъде преизбран за кмет на столицата, а по средата на мандата си (когато е вотът за Народно събрание) вземе, че спечели парламентарните избори и го номинират за премиер, пак ли ще откаже с мотива, че има „много работа за довършване в София"? Едва ли.