В държавното обвинение продължава да ври и кипи. Доклад след доклад, кирливите ризи на прокуратурата лъсват и мечът на Темида надвисва над поредните магистрати в червени тоги.

Последните новини са около Софийската районна прокуратура /СРП/. Ревизията показва, че най-виновен за дългогодишния батак там е бившият й шеф Славчо Кържев. Срещу него в момента се води и дело за склоняване на подчинени да нарушават служебните си задължения. Изпълнителите на поръчките обаче май ще се разминат само с дисциплинарни наказания, при това още не е ясно какви. Става дума за Детелина Генчева, Диана Векилова, Георги Мирчев, Маргарита Немска и Красимир Костадинов. Тези прокурори са постановявали актове в противоречие с вътрешното си убеждение, по устни указания на Кържев и са прекратявали наказателни производства въпреки наличието на достатъчно доказателства за извършено престъпление. Все неща в пълен разрез с битката с престъпността. И най-лошото, което според сегашните заявки от ръководството на прокуратурата може да им се случи, е да бъдат дисциплинарно уволнени. Въпреки принципа, че поръчителите и извършителите като съучастници носят еднаква отговорност. Или може би обвинението преценява, че петимата ще се окажат най-важните свидетели в евентуален съдебен процес срещу Кържев и е по-добре да ги запази склонни да говорят? Тепърва ще стане ясно.

Сигурно петимата прокурори ще се оправдават, че са изпълнявали поръчките на Кържев, за да спасят кариерата си. Твърде вероятно. Въпросът е защо са се поддали на заплахите и



са погазили магистратската клетва



И защо ако по време на "ерата Кържев" не са събрали кураж да го разобличат, не го направиха и след като миналия юни караулът в СРП бе сменен?

Около ревизията в районната прокуратура има още поне два въпроса. Първият е за зам.-шефа й Петър Чалъмов. В началото на септември срещу него бе образувано наказателно производство за превишаване на права "с цел да набави за другиго облага или да причини вреда". За това законът предвижда от 1 до 8 години затвор. Според Върховната касационна прокуратура /ВКП/ от действията му са настъпили "значителни вредни последици" за прокуратурата, за нейния авторитет и доверието в съдебната система. Обвинение обаче още не му е повдигнато. За да се случи това, главният прокурор Борис Велчев трябва да поиска, а Висшият съдебен съвет /ВСС/ да гласува свалянето на магистратския му имунитет. Искането обаче се бави. Обяснението е, че инспекторатът на ВКП не смогва да се справи с всичко. Същото се случва и с останалите прокурори, срещу които започнаха дела - Карен Бейлерян и Тони Томов от Окръжната прокуратура във Варна, зам.окръжният прокурор на Русе Венелин Тодоров и районните прокурори от Белоградчик и София Вероника Кольова и Станислав Гюров. Тази нерешителност вече става съмнителна. И е твърде вероятно накрая да се окаже, че срещу тези лица има нещо, но то не може да бъде доказано и



разследванията са само размахване на пръст за назидание



Вторият въпрос е за Вичо Вичев, който миналото лято замести Кържев като шеф в СРП. Той не се задържа дълго в районната прокуратура. Велчев първо го предложи за градски прокурор на София, а след това и за апелативен. Растежът в кариерата не е нещо срамно или ненормално. Възможно ли е обаче за месеците си в районна прокуратура Вичев да не е забелязал безобразията там? Той е отменил всички предишни заповеди на Кържев и е извършил ново разпределение на секторите и на прокурорите, пише в доклада от ревизията. Т.е. просто е поразместил обвинителите от удобните места. Нямаше наказани, нямаше изнесени тревожни факти от предишното управление. Нищо.

Всъщност всички разкрити нарушения в държавното обвинение, откакто в него тръгнаха сериозните ревизии, засега застиват на фаза "доклад". Да вземем исканията за дисциплинарни уволнения на висшите прокурори Николай Ганчев, Цеко Йорданов, Здравко Йорданов и Ангел Илиев. Велчев го внесе във ВСС преди близо 3 месеца, но там нещата замряха. Тепърва дисциплинарните комисии, сформирани от членове на съвета, трябва да се произнесат по исканията, след това ВСС ще ги гласува. Ако прокурорите бъдат уволнени, те имат право да обжалват решението пред Върховния административен съд, което още повече удължава процедурата.



Опитите за прочистване на прокуратурата са похвални



Няма друга институция в държавата, която да е направила толкова скандални самопризнания. Едва ли някой наивно се надява, че проветряването ще приключи лесно и бързо. Още повече, че колкото по-дълбоко се бръкне, толкова по-страшна рана се отваря. Време е обаче да има някакви резултати - уволнен дисциплинарно, обвинен в престъпление, изправен на съд. Най-добре всъщност би било, ако прокурорите не се мотивират да си вършат съвестно работата, защото се страхуват от проверка. Но това е твърде смело пожелание засега.