Доц. Васил Пенев е 47-годишен, завършил е философия, доктор на политическите науки. Преподава политология в Софийския университет и Нов български университет. Кавалер на френския орден Palmes Academiques за заслуги в областта на науката и културата.
- Г-н Пенев, напълно ли е ясен изходът от тази кандидат-президентска кампания? Възможни ли са отново изненади?
- Никой със сигурност не може да каже, че всичко е ясно и предначертано, но като цяло изборите се оказват по-скоро предвидими. Има една водеща кандидатура и три други, които не могат да бъдат наречени реални конкуренти.
- Сидеров, Беронов и Георги Марков?
- Да. Тази прогноза се базира на множеството социологически сондажи, проведени в последните дни. Над 90% е вероятно да има втори тур, не само защото активността ще бъде под 50%, но и защото засега няма кандидат, който дори в рамките на 51% активност би могъл да събере над половината от гласовете. Даже лидерът в тази ситуация - президентът Първанов, трудно би могъл да получи повече от 900 000. При внимателен анализ на социологическите проучвания ще видим, че дори и обединени, конкурентите на Първанов не могат да получат число, което да застрашава кандидатурата му. На втория тур, макар и "с малко, но завинаги", можем да очакваме победа на сегашния президент.
Голямата борба е кой ще бъде на второ място, защото то ще даде предимство в бъдещите електорални борби и ще бъде индикатор за състоянието на българското общество. Европа ще гледа дали имаме нормално ляво и дясно, или имаме ляво и популистко, както се случи преди 2 години в борбата между Ширак и Льо Пен.
- Защо е толкова сигурна победата на Първанов? Качествата му ли са безспорни или други обстоятелства накланят везните в негова полза?
- Конфигурацията, която беше създадена през последните няколко месеца, говори, че практически няма кандидат с ясно изразена идеологическа платформа и програма, в която да има конкретни мерки и която да привлече голям брой избиратели. Такава е конюнктурата вляво, вдясно и в популисткото пространство. Тази характеристика и липсата на особено харизматични кандидати прави възможна подобна прогноза.
- Защо нито един лидер на партия, с изключение на Волен Сидеров, не се кандидатира? Вотът за държавен глава уж е престижен, а не се състезават най-добрите играчи.
- Очевидно партиите на прехода претърпяват в момента дълбока криза, включително криза на идентичността си. Те ще получат шанс да намерят своето ново лице едва при изборите за депутати в Европейския парламент и при местните избори догодина.
- Защо тогава?
- От декември 1994 г. насам на всички избори реално гласуващите хора намаляват, изключение направи само вотът за Петър Стоянов през 1996 г. Политическият елит пропусна да разбере защо е така и последният му шанс да приеме нов адекватен на европейското политическо пространство образ, ще бъде на изборите догодина, в които ще се участва с партийни листи. И лявото, и дясното до година-две ще се преформулират, иначе нямат шанс за живот.
- Казвате, че липсват харизматични лидери. А Бойко Борисов?
- Намесването на фигурата на кмета на София в тази надпревара е трудно. Той отказа пряко да участва, очевидно е устремен към изпълнителната власт и разчита на сериозна промяна в структурите й през пролетта. Борисов твърдо следва тази схема.
- Защо през пролетта?
- Стратегията му твърде наподобява случилото се в ред страни от Централна и Източна Европа след приемането им в ЕС. Той разчита да се опре на народното недоволство.
- Но социолозите твърдят, че пикът на популярността му отмина.
- Още преди новата година редица наблюдатели смятаха, че неговото участие в местната власт в София ще бъде препятствие, което личността на Бойко Борисов няма да може да преодолее. Но Борисов показа неведнъж, че съумява редица обществени негативи да превръща в позитивен елемент на своя личен имидж.
- Като темата с боклука?
- Също и боклукът. Но ако се върнем 5 години назад, ще видим, че държавата така и не съумя да създаде атмосфера на нетърпимост към престъпността, което отчасти беше работа и на МВР. Само че неговият главен секретар тогава само спечели точки за политическия си образ от вихрещата се престъпност. Много вероятно е да се случи пак така.
- Казвате, че на тези избори липсват идеологии, те не излязоха ли от политическата мода?
- В никакъв случай. Извън политическите идеологии и тяхното превъплъщение в конкретни програми не е възможна никаква политика. Ако трябва да дадем примери за ролята на идеологиите днес - нека си спомним победата на Буш над Джим Кери в САЩ или намесата на общественото мнение в ЕС за възможността на хора с дивиантно поведение да участват в структурите на съюза. В нито един от примерите не PR и не личният образ, а именно доминиращата идеология в обществата реши съответните казуси. Или вземете случката отпреди 2 седмици, когато Димитър Стоянов беше обвинен в расизъм, ксенофобия и сексизъм от различни среди по повод на негови прояви. Това са все елементи на политически идеологии.
- Май "Атака" има най-избистрена идеология от политическите партии у нас.
- "Атака", наред с отделни националистически и популистки свои схващания, представлява типична антисистемна партия, каквато съществува в почти всяка европейска страна. Но проблемът на тези избори е, че нито една от кандидатпрезидентските двойки не успява ясно да се ситуира в политическото пространство. Дори и президентът Първанов повече разчита на вече извършеното от него и на изградения си образ, отколкото на идейна платформа.
- Беронов не е ли ясно дефиниран десен консервативен кандидат?
- А можете ли да кажете какво е дясното у Беронов? Кои елементи на неговите изяви са десни освен самозаявката, че той е демократ? Той говори непрекъснато за социални проблеми, без да знае пътя на тяхното решаване. Не е ясно нещо, което е много характерно за европейската десница - какво е неговото отношение и какви са връзките му с традиционната православна църква например. Участието в рокконцерт е по-скоро лява традиция в европейския смисъл. Не бива да объркваме дясното с антикомунистическото. Може да сте анархист или социалдемократ и отново да бъдете антикомунист, това няма да ви направи десен човек.
Беронов, Велев и Сидеров непрекъснато твърдят, че президентските правомощия са ограничени. Твърдят, че биха ги раздули като балон до ръба на президентската република. И едновременно с това обвиняват Първанов, че е бабувал на тройната коалиция. Те самите очевидно не знаят как биха експлоатирали собствените си правомощия.
- Защо се получи дефицит на идеологии?
- Основните 5-6 партии в България се оказаха партии на прехода. И в самия край на този етап на прехода нито една от тях не може да се пренастрои на нормална вълна. Специално десницата пропусна този момент през 2002 - 2003 г. Не бива да се счита, че лявото пространство е презастраховано. Левицата също не се акордира на новите вълни. Просто сега левицата е във властта и това прикрива противоречията в нея.
- Според едно скорошно социологическо проучване една трета от българите искат промяна в политиката въпреки всички негативи, които тя ще им донесе. Как си го обяснявате?
- Основните партии особено в процеса на евроинтеграция в много голяма степен се откъснаха от общественото мнение, отчуждиха се от дневния ред на избирателите. Това създаде и хранителна среда за популистките тенденции, върху които вирее "Атака". Привържениците на Сидеров не са лумпени, те са хора с високо образование, често с добри материални възможности, които реагират на това отчуждение на политическата класа от обществено мнение.
Неминуемото пренастройване, за което говоря, не е само акордирането в ляво и дясно, а и нуждата да се изразят в политиката определени тенденции, които вече съществуват в обществото. Политическата класа днес се оказа слабо представителна за някои тенденции.
- А кои са тенденциите?
- Имаме силна пацифистка, антинатовска, силна лява тенденция. Чехите допуснаха през последните 8 години да се стигне дотам, че една четвърт от депутатите им да са комунисти - съвременни и модерни. У нас няма такова нещо. Нямаме и ясно изразена десница, която да посочва не само интереса на предприемача, но и да предлага дясна социална политика.
Ако политическата класа днес не осмисли собствената си криза и не се окаже в състояние да предложи нови решения на новите проблеми пред българското общество, тя просто ще излезе извън коловоза на съвременното развитие на България.
|
|