|
| Васил Пенев |
- Г-н Пенев, напълно ли е ясен изходът от тази кандидат-президентска кампания? Възможни ли са отново изненади?
- Никой със сигурност не може да каже, че всичко е ясно и предначертано, но като цяло изборите се оказват по-скоро предвидими. Има една водеща кандидатура и три други, които не могат да бъдат наречени реални конкуренти.
- Сидеров, Беронов и Георги Марков?
- Да. Тази прогноза се базира на множеството социологически сондажи, проведени в последните дни. Над 90% е вероятно да има втори тур, не само защото активността ще бъде под 50%, но и защото засега няма кандидат, който дори в рамките на 51% активност би могъл да събере над половината от гласовете. Даже лидерът в тази ситуация - президентът Първанов, трудно би могъл да получи повече от 900 000. При внимателен анализ на социологическите проучвания ще видим, че дори и обединени, конкурентите на Първанов не могат да получат число, което да застрашава кандидатурата му. На втория тур, макар и "с малко, но завинаги", можем да очакваме победа на сегашния президент.
Голямата борба е кой ще бъде на второ място, защото то ще даде предимство в бъдещите електорални борби и ще бъде индикатор за състоянието на българското общество. Европа ще гледа дали имаме нормално ляво и дясно, или имаме ляво и популистко, както се случи преди 2 години в борбата между Ширак и Льо Пен.
- Защо е толкова сигурна победата на Първанов? Качествата му ли са безспорни или други обстоятелства накланят везните в негова полза?
- Конфигурацията, която беше създадена през последните няколко месеца, говори, че практически няма кандидат с ясно изразена идеологическа платформа и програма, в която да има конкретни мерки и която да привлече голям брой избиратели. Такава е конюнктурата вляво, вдясно и в популисткото пространство. Тази характеристика и липсата на особено харизматични кандидати прави възможна подобна прогноза.
- Защо нито един лидер на партия, с изключение на Волен Сидеров, не се кандидатира? Вотът за държавен глава уж е престижен, а не се състезават най-добрите играчи.
- Очевидно партиите на прехода претърпяват в момента дълбока криза, включително криза на идентичността си. Те ще получат шанс да намерят своето ново лице едва при изборите за депутати в Европейския парламент и при местните избори догодина.
- Защо тогава?
- От декември 1994 г. насам на всички избори реално гласуващите хора намаляват, изключение направи само вотът за Петър Стоянов през 1996 г. Политическият елит пропусна да разбере защо е така и последният му шанс да приеме нов адекватен на европейското политическо пространство образ, ще бъде на изборите догодина, в които ще се участва с партийни листи. И лявото, и дясното до година-две ще се преформулират, иначе нямат шанс за живот.
- Казвате, че липсват харизматични лидери. А Бойко Борисов?
- Намесването на фигурата на кмета на София в тази надпревара е трудно. Той отказа пряко да участва, очевидно е устремен към изпълнителната власт и разчита на сериозна промяна в структурите й през пролетта. Борисов твърдо следва тази схема.
- Защо през пролетта?
- Стратегията му твърде наподобява случилото се в ред страни от Централна и Източна Европа след приемането им в ЕС. Той разчита да се опре на народното недоволство.
- Но социолозите твърдят, че пикът на популярността му отмина.
- Още преди новата година редица наблюдатели смятаха, че неговото участие в местната власт в София ще бъде препятствие, което личността на Бойко Борисов няма да може да преодолее. Но Борисов показа неведнъж, че съумява редица обществени негативи да превръща в позитивен елемент на своя личен имидж.
- Като темата с боклука?
- Също и боклукът. Но ако се върнем 5 години назад, ще видим, че държавата така и не съумя да създаде атмосфера на нетърпимост към престъпността, което отчасти беше работа и на МВР. Само че неговият главен секретар тогава само спечели точки за политическия си образ от вихрещата се престъпност. Много вероятно е да се случи пак така.
- Казвате, че на тези избори липсват идеологии, те не излязоха ли от политическата мода?
- В никакъв случай. Извън политическите идеологии и тяхното превъплъщение в конкретни програми не е възможна никаква политика. Ако трябва да дадем примери за ролята на идеологиите днес - нека си спомним победата на Буш над Джим Кери в САЩ или намесата на общественото мнение в ЕС за възможността на хора с дивиантно поведение да участват в структурите на съюза. В нито един от примерите не PR и не личният образ, а именно доминиращата идеология в обществата реши съответните казуси. Или вземете случката отпреди 2 седмици, когато Димитър Стоянов беше обвинен в расизъм, ксенофобия и сексизъм от различни среди по повод на негови прояви. Това са все елементи на политически идеологии.
- Май "Атака" има най-избистрена идеология от политическите партии у нас.
- "Атака", наред с отделни националистически и популистки свои схващания, представлява типична антисистемна партия, каквато съществува в почти всяка европейска страна. Но проблемът на тези избори е, че нито една от кандидатпрезидентските двойки не успява ясно да се ситуира в политическото пространство. Дори и президентът Първанов повече разчита на вече извършеното от него и на изградения си образ, отколкото на идейна платформа.
- Беронов не е ли ясно дефиниран десен консервативен кандидат?
- А можете ли да кажете какво е дясното у Беронов? Кои елементи на неговите изяви са десни освен самозаявката, че той е демократ? Той говори непрекъснато за социални проблеми, без да знае пътя на тяхното решаване. Не е ясно нещо, което е много характерно за европейската десница - какво е неговото отношение и какви са връзките му с традиционната православна църква например. Участието в рокконцерт е по-скоро лява традиция в европейския смисъл. Не бива да объркваме дясното с антикомунистическото. Може да сте анархист или социалдемократ и отново да бъдете антикомунист, това няма да ви направи десен човек.
Беронов, Велев и Сидеров непрекъснато твърдят, че президентските правомощия са ограничени. Твърдят, че биха ги раздули като балон до ръба на президентската република. И едновременно с това обвиняват Първанов, че е бабувал на тройната коалиция. Те самите очевидно не знаят как биха експлоатирали собствените си правомощия.
- Защо се получи дефицит на идеологии?
- Основните 5-6 партии в България се оказаха партии на прехода. И в самия край на този етап на прехода нито една от тях не може да се пренастрои на нормална вълна. Специално десницата пропусна този момент през 2002 - 2003 г. Не бива да се счита, че лявото пространство е презастраховано. Левицата също не се акордира на новите вълни. Просто сега левицата е във властта и това прикрива противоречията в нея.
- Според едно скорошно социологическо проучване една трета от българите искат промяна в политиката въпреки всички негативи, които тя ще им донесе. Как си го обяснявате?
- Основните партии особено в процеса на евроинтеграция в много голяма степен се откъснаха от общественото мнение, отчуждиха се от дневния ред на избирателите. Това създаде и хранителна среда за популистките тенденции, върху които вирее "Атака". Привържениците на Сидеров не са лумпени, те са хора с високо образование, често с добри материални възможности, които реагират на това отчуждение на политическата класа от обществено мнение.
Неминуемото пренастройване, за което говоря, не е само акордирането в ляво и дясно, а и нуждата да се изразят в политиката определени тенденции, които вече съществуват в обществото. Политическата класа днес се оказа слабо представителна за някои тенденции.
- А кои са тенденциите?
- Имаме силна пацифистка, антинатовска, силна лява тенденция. Чехите допуснаха през последните 8 години да се стигне дотам, че една четвърт от депутатите им да са комунисти - съвременни и модерни. У нас няма такова нещо. Нямаме и ясно изразена десница, която да посочва не само интереса на предприемача, но и да предлага дясна социална политика.
Ако политическата класа днес не осмисли собствената си криза и не се окаже в състояние да предложи нови решения на новите проблеми пред българското общество, тя просто ще излезе извън коловоза на съвременното развитие на България.
кризата на сдс явление от прехода?създадено от луканов за да легитимира бсп, разрушено като изпълнило задачата ли 
беронов не бил с християнски ценности, тея дето влязоха в църквата след 89 са
В гетата раждат по-рано, защото живеят 10 години по-малко