На 9 ноември 2005 г. белгийката Муриел Дегок се самовзриви, атакувайки американски военен патрул в Ирак. Загубите, причинени от атаката, бяха незначителни - един леко ранен американски войник и един убит - самата атентаторка. Въпреки това Муриел влезе в историята като първата европейка, извършила успешен самоубийствен акт, вдъхновен от идеологията на джихада. Бяла жена (макар с кавказки произход), избрала пътя на мъченичеството и действаща от името на глобалната терористична мрежа "Ал Кайда" - това е по-лошо от най-лошите кошмари на европейците.

Три седмици по-късно, сякаш подсилвайки увереността, че „те са между нас", сайтът http://www.militantislammonitor.org лансира твърдението, че 38-годишната белгийка е само една от осемте жени, тренирани за самоубийствени терористични мисии, и така сложи край на илюзиите, че Муриел е случайност. Въпросът може ли идеята за мъченичеството да съблазни някоя от жените на континента - родина на феминизма, получи своя положителен отговор.

Муриел Дегок е една от хилядите европейки, приели исляма заради брак с мюсюлманин. Естествено това не е единствената причина, нито пък всички омъжени за мюсюлмани стават екстремистки. Според редица експерти обаче днес именно бракът е най-значимото съображение за избора в полза на исляма от жени, родени и израснали в християнски семейства, а също така и за радикализирането на част от тях. Процесът започва преди около петнадесетина години, когато част от родените в Европа ислямисти от първо поколение избират да се оженят за жени с европейски произход. Някои от преданите съпруги последват мъжете си в управлявания от талибаните Афганистан, но без да участват в каквито и да било военни или други действия.



Точно затова случаят "Дегок" е толкова обезпокояващ



Има ли в живота й някакви специални обстоятелства, които обясняват нейния избор? Родена в семейството на добри католици в градчето Шарлльороа, израснала като обикновена тийнейджърка от средната класа, изкушена, без да е пристрастена към алкохола и наркотиците, младата белгийка се отказва от тях под влиянието на радикалния ислям. В хода на разследването стана ясно, че е била подготвена за самоубийствената си мисия от съпруга си, марокански ислямист, с когото пресича Турция, за да влезе в Ирак.

Експерти по тероризъм твърдят, че това едва ли е последният инцидент от подобен характер и предвиждат, че натискът в тази посока ще дойде от самите покръстени, които не са по-малко предани на каузата от мъжете и в много отношения са по-непредсказуеми от тях, защото представлялат „експлозивна смесица от западна и фундаменталистка култура" и джендър енигми. И защото често



новопосветените са по-ревностни от родените в лоното на една религия,



тъй като се стремят към самоутвърждаване в една нова за тях общност. Но съществува и друго мнение - че веднъж омъжени за мюсюлманин, жените скоро губят романтичната си представа за „екзотичния друг" и попадат в мрежа от роли и задължения, от която трудно могат да избягат. Самоубийственият терористичен акт е просто част от клопката.

Въпреки че до този момент Муриел е единствената успешна извършителка на самоубийствен терористичен акт, съществуват основания да се смята, че не е единствената желаеща. През май тази година германският "Шпигел", позовавайки се на няколко немски всекидневника, огласи, че три германки са уличени в подготовка на самоубийствени терористични мисии в Ирак и Пакистан. Въпреки че имената им не бяха оповестени, беше съобщено, че са на възраст между 20 и 40 години, една от Берлин и две от Южна Германия. Известно е също така, че 40-годишната берлинчанка е планирала да вземе със себе си и двегодишното си дете. Друга от извършителките е имала намерение да пътува за Ирак заедно с едногодишното си бебе. Според медиите жените са попаднали под влияние на радикални интерпретации на исляма чрез участие в ислямистки чат румове. Предполага се, че са във връзка с европейското крило на организацията "Ансар ал Ислам", инвестирала в подготовката на мисиите им. Смята се, че поне една от кандидат-самоубийците е новопокръстена мюсюлманка.

Но приелите исляма жени от европейски произход не са единствените в Европа, които са готови да търсят най-късия според тях път към Аллаха. Почти всички страни от ЕС имат многобройни компактни мюсюлмански населения, формирани в резултат на активните миграционни процеси, продължаващи до днес. Известни като „новите малцинства", които работят в най-черните отрасли на индустрията и услугите, маргинализирани и неинтегрирани, те са благодатна почва за екстремистки идеи и доктрини от всякакъв характер.

Доскоро единствените действащи лица в ислямския тероризъм както в Европа, така и извън нея бяха мъжете. Драматичният дебат в исляма в края на 90-те години обаче



свали табутата за мюсюлманките



и даде зелена светлина на участието им в свещената война. От нея се възползваха четири радикални палестински организации; инициативата придоби популярност и в Чечения. Каква е гаранцията, че мюсюлманските общности в Европа няма да прегърнат тази кауза? Няма такава, поне ако се съди от състава на терористите-самоубийци, осъществили мисиите на 11 септември 2001 г. в САЩ, 11 март 2004 г. в Мадрид, 7 юли 2005 г. в Англия и разкритията от август тази година за готвени атентати срещу пътнически самолети, излитащи от Обединеното кралство за САЩ. Сред арестуваните 27 заподозрени имаше 4 жени, някои от тях майки.

Както може да се види, участието на жени с европейски произход или с европейко гражданство в самоубийствени терористични мисии е само въпрос на време. Бъдещето не изглежда успокояващо, макар че може би не е толкова черно, колкото го представя заглавие от страницата на Jihad Watch, гласящо „Добре дошли в бъдещето на Европа - източник на бойци за джихада."