Един писател фантазьор Петър Япов издаде наскоро книга, наречена "Помаците". В нея без никакви исторически аргументи се развива тезата, че българите мохамедани в Родопите са отделен етнос. Изброени са и т.нар. видни помаци, като в списъка влизат народните певци Надежда Хвойнова, Радка Кушлева и Георги Чилингиров. Техните наследници научиха съвсем случайно, че някой се е опитал на бърза ръка да помохамеданчи роднините им. Това е поредният случай, дал повод на медиите през последния месец отново да заговорят за проявите на засилена активност на организации и фондации с ислямска насоченост. Проблемът всъщност не е нов.

Пред последните 10-12 години периодично избухват подобни скандали, които обаче след първоначалния шум бързо бяха забравени. Всичко започна в началото на 90-те години, когато в демократична вече България масово нахлуват мисионери от арабския свят, строят джамии, създават ислямски училища, организират курсове за млади мюсюлмани, където ги просвещават в „съвременния" ислям, изпращат стипендианти за религиозно обучение в арабските страни - най-вече Йордания, Сирия, Саудитска Арабия и Египет. Само до средата на 90-те в България вече действат около 20 такива мюсюлмански фондации и организации. Най-мощни са фондациите „Вакъф ел Ислям", „Минар", „Таиба" и др., които с влиянието, което придобиват, започват директно да се намесват в дейността и на Главното мюфтийство на мюсюлманите в България. Смята се, че именно „Вакъф ел Ислям" организира и финансира през 1997 г. конференцията, на която е свален тогавашният главен мюфтия Недим Генджев. Появяват се и съмнения, че



зад тези мюсюлмански организации стоят радикални ислямисти



и терористични структури като „Ал Кайда" и „Мюсюлмански братя".

Това неминуемо привлече вниманието на българските служби за сигурност, които след съответните проверки, само за последните 12 години са екстрадирали от България 30 подобни мисионери, дошли от арабските страни. Така през 1999 г. е изгонен йорданецът Абдулрахман Тахан от „Вакъф ел Ислям". Той е заловен да организира нелегални семинари в Западните Родопи, на които преподавал радикален ислям. За същата тази фондация в доклада на холандското разузнаване от 2005 г. подробно се описва как тя използва своята „благотворителна" и „просветителна" дейност, за да набира бойци за джихат.

Също през 1999 г. от страната е изгонен президентът на фондацията „Таиба" Ахмет Муса и представителят на фондацията в Смолян Даруиш ал Нашиф от Кувейт.

През 2003 г. в циганския квартал в Пазарджик са арестувани двама представители на радикалната ислямска групировка „Халифат", които организирали нелегални молитвени домове. Интерес буди фактът, че дейността на всички тези мисионери е основно насочена в Родопите - Гоце Делчевско, Велинградско и Смолянско, където живеят българи мохамедани, а също така и сред ромите в големите градове като Пловдив и Пазарджик. Обяснението за това според мен е повече от елементарно. През последните 16-17 години



българската държава не обръща никакво внимание на Родопите



и районите, населени с българо-мохамедани, и тези хора много по-лесно могат да станат обект на ислямска пропаганда. Дълги години те са облъчвани от турската пропаганда с тезата, че те всъщност са турци, които са забравили своя роден, турски език. Други им обясняват, че те са някакъв отделен „помашки" етнос, а българската държава съвсем ги е загърбила. Именно поради сложната историческа съдба на това население и икономическите затруднения на тези хора ислямистите смятат, че в Родопите най-лесно би пуснала корен



идеята за единна мюсюлманска нация



Подобна фундаменталистка доктрина трудно би пробила сред турското население в България, което има утвърдено национално съзнание, а и се намира под плътния политически контрол на ДПС.

Всички тези фондации и организации изпращат ежегодно между 30 и 40 младежи от Родопите на обучение в арабските страни, които след 5-6 години се завръщат в България и поемат по-нататъшната дейност в свои ръце. Така всъщност стигаме до последните няколко скандални прояви на подобни организации, които предизвикаха силен отзвук в обществото.

Преди месец избухна скандалът със забрадките в Смолян. Обединението за ислямско развитие и култура подаде жалба в Комисията за защита от дискриминация срещу директорката на Професионална гимназия по икономика в града, че дискриминирала две ученички, като не им позволявала да идват в училище със забрадки. Малко по-късно стана скандалът с футболен клуб „Рудозем 2005", на фланелките на който бе поставен мюсюлмански полумесец. Оказа се, че спонсор на отбора е същото това Обединение за ислямско развитие. Тази ислямска организация е регистрирана в Смолян през 2004 г. и организаторите й са на възраст между 23 и 30 години.



Кое е общото между хората в нейното ръководство?



Всички те са завършили различни религиозни учебни заведения в арабски страни. Председател на Обединението за ислямско развитие е Ариф Абдулах, учил 10 години в Йордания и магистър по тълкуване на Корана, негов заместник е Селви Шекиров, а секретар - Исмет Рашидов - и двамата бакалаври по основи на исляма от частния университет в гр. Зарка, Йордания, родното място на зловещия терорист Абу Мосаб Ал-Заркауи.

Сайтът на тази организация е още по-интересен. Емблемата на Обединението за ислямско развитие е полумесец, чиито два края са свързани със звезди и в така образувания кръг е земното кълбо. Внушението е повече от ясно. Целите, които си поставя Обединението за ислямско развитие, са още по-интересни: „Изграждане сред мюсюлманите на истинска ислямска личност", „Религията да стане задължителна в училище", „Запазване на идентичността н мюсюлманите" и др. подобни. Интересен е и следният надпис в сайта - „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е негов пратеник".



Още по-скандални са тезите на Ариф Абдуллах,



че мюсюлманите са угнетявани и мюсюлманският етнос е подложен на асимилация. Да твърдиш, че мюсюлманите в България са угнетявани, при положение че ДПС вече втори мандат управлява страната, е повече от нагло, а самото твърдение, че има ислямски етнос, който е подложен на асимилация, си е чист фундаментализъм, защото религиозната принадлежност няма нищо общо с националната принадлежност.

Пак през юни бе създадена и организацията Съюз на мюсюлманите в България със седалище Велинград, която също си е поставила задачата да „възражда исляма и да връща помаците към вярата". Председател на този съюз е бившият районен мюфтия на София Али Хаираддин. Тук, както може да се очаква, също има арабска връзка. Един от учредителите е сириецът Мохамед Дженият, управител на фирмата "Аладин-Билдинг". При този новопоявил се Съюз на мюсюлманите в България има още една много интересна връзка. Дъщерята на председателя Али Хайраддин - Фатме, е в управителния съвет на Организацията за ислямско развитие, която вдигна скандала със забрадките и накипри футболния клуб в Рудозем с полумесец на фланелките.

От всичко казано дотук е ясно, че „някой" се опитва всячески да прокарва разделение в Родопите на религиозна, а впоследствие и на национална основа. Въпросът е към управляващите в момента - ще позволим ли Родопската област да стане една територия за експериментиране на ислямистки и антибългарски идеи. Населението там все повече се чувства изоставено от държавата, а това окуражава стратезите на тази отродителна акция. Родопите са били и трябва да останат крепост на българщината, без да делим живеещите там наши сънародници на мюсюлмани и християни.

Правителството обаче трябва да се събуди и да не прехвърля всички нерешени проблеми за след 1 януари 2007 г.