14 Октомври 2006 11:38
Драги Хунвейбинчо, Имам да ти връщам нещо по повод на полемиката под заглавието на статията „Икономиката има нужда от повече държавност” от 10 октомври. За съжаление, аз нямам много време за писане и на всичкото отгоре тогава трябваше да пътувам. Затова не можах да участвувам докрай в дискусията. Впрочем, помолих по телефона да ти пуснат един отговор, който бях почти привършил, но вместо да го оформят докрай съгласно моите указания, те са го оплескали при поправките, после не са могли да го възстановят и така не се е получило нищо. Съжалявам. Но понеже, ти яко си го просиш и тъй като, откакто съм се върнал, сега си ми паднал за пръв път, ще ти го връщам днес за оня ден. Главното, което имам да ти кажа е, че ти въобще не можеш да вникнеш в това, което ти се твърди от отсрещната страна. Ти използуваш някакво до пълна глупост опростено и възможно най-повърхностно отражение на онова, което ти се говори, само и единствено като повод да извадиш нещо от своята си торбичка. И после почваш да си го дуднеш и да си го бучиш това твоето си нещо, без да можеш да забележиш каквото и да било друго наоколо. Иначе не си лошо момче и в повечето от случаите дори си ми симпатичен. Ама много ти е дебела главата и са ти големи капаците на очите. Тези капаци си ги слагаш сигурно от страх да не объркаш правата линия и да не кривнеш някъде встрани. Не се бой толкова, бе! Ще се намери кой да ти помогне и пак да те извади на правия път. Пък може и да понаучиш нещо, да ти стане по-светло в главата и да си поотвориш малко капаците. Премеждията по пътя са винаги поучителни. Стига да можеш и да искаш да се учиш. А не като тебе в оня случай с Маргарет Тачър, за който ти ми твърдиш, че аз съм бил използувал клишета. Какви клишета използувам аз, бе? Напротив – точно ти използуваш клишета! Защото – хайде да вземем да попитаме – има ли някой наоколо, който да не знае, че Маргарет Тачър е правила големи разпродажби на държавна собственост? Едва ли. Всички знаят за това много добре, защото тъпата пропаганда навремето само и единствено това им набиваше в главите. Така, че този, който започне да го повтаря пак, именно той използува клишета. А не аз, който се опитах в дискусията да посоча именно онова, с което Маргарет Тачър не е толкова известна на изток. Защото на изток либерализацията на икономиката, проведена от Маргарет Тачър, не е клише. Тя е клише само на запад. На изток ефектът от тази либерализация все още не е добре известен и не е докрай анализиран. Ето защо изтокът безропотно прие западната рецепта за успешни либерални реформи в икономиката. Което беше грешка. Голяма и много скъпо струваща грешка. И когато аз я посочвам тази грешка и съвсем накратко казвам защо тя е грешка и до какво е довела тази грешка, ти няма какво да ми говориш глупости, че аз съм бил използувал клишета. Ти ги използуваш клишетата, като започваш пак да дуднеш за приватизацията на Тачър, която е съпътствувала нейната либерализация. Да ти кажа ли защо приватизацията е била съпътствуващо следствие, а не основна цел на Тачъровите реформи, както си мислиш ти? Защото първо и преди всичко, приватизацията на държавната собственост е икономическа мярка с ограничени възможности. Колкото и да е голяма собствеността на държавата, парите от нейната разпродажба рано или късно биват изчерпвани. И какво става тогава, драги ми умнико? Нека да ти кажа аз как ми изглежда на мен отговора на този въпрос. Ако в икономиката на държавата не е била проведена друга реформа, освен приватизационната, тя затъва в калта. Което и стана при нас. Но – не е станало при Тачър! Много добре е известно и никой не може да го отрече, че при нея английската икономика е имала бурен възход. А също и американската при Рейгън. Който, между другото пък, въобще не е правил никаква приватизация, защото просто не е имало кой знае какво толкова да приватизира. Е, и защо това с либералните реформи при тях е станало така добре, а? Защото те са включили в действие един механизъм, който не е бил прилаган дотогава. Този механизъм, наречен икономическа либерализация, е извел (доколкото е било възможно) държавата от социалната сфера, като за сметка на това чувствително е намалил размера на данъците върху икономическите субекти. Вследствие на което, онези освободени от доста сериозна данъчна тежест (цели 24% в Англия) икономически субекти, които са имали повече акъл, отколкото лакомия, в главата си, са използували тези така получени съществени финансови ресурси, за да ги вложат в собственото си развитие и по този начин са станали още по-силни и по-ефективни икономически. И са започнали, като последствие от това, да теглят силно напред своите държави. Това е бил смисълът и такъв е бил ефектът от либерализацията. При нас разбира се, както вече посочих, този ефект не е било възможно да бъде постигнат. Защото източната икономика е била нещо много по-различно от западната. Както като ниво на сложност на системата от функционални механизми, така и като степен на отработено вътрешносистемно съвършенство на локалната независимост на своите функционални механизми, източната икономика се е различавала твърде много от западната. Ето защо при нас, както всички вече много добре знаем, либерализацията постигна не положителен, а абсолютно разрушителен ефект. Тя напълно излишно срина из основи социалната сигурност на гражданите и по крайно крайно идиотски начин превърна гангстерите и мошениците в основни икономически „двигатели” на държавата. Второто важно нещо, което бих искал да ти изтъкна е, че при този вид реформи приватизацията винаги е съпътствуващо следствие, а не основна цел на либерализацията. Защото парите от тази приватизация са били използувани преди всичко за облекчаване на болката от спирането на субсидиите и постигане на по-плавен преход при изтеглянето на държавата от социалната сфера. И разбира се, също така – за продължаването на някои важни държавни проекти, които не е могло и не е трябвало да бъдат спирани. Съвсем, като беше при нас, нали? Да, ама не. Защото при нас нямаше никакъв мозък, а само безпросветно преписване на една вече състояла се, но при съвсем други условия, успешна икономическа реформа. Ето защо при нас повърхностният буфосинхронизъм в тъпото и внушаемо отвън предводителство на реформите направи огромни глупости. Нашите тъпи преписвачи не знаеха нито какво може да бъде направено в твърде специфичните местни условия, нито пък как то да бъде постигнато. Но, това е друга тема, която е дъвкана и предъвквана многократно, макар и без особена дълбочина и успехи именно защото не се е обръщало достатъчно внимание на „копи-пейст” безакълието и необразованата варварски разрушителна ярост на новопръкналите се обществени де-форматори и техните кукловодители към всичко, което е било постигнато преди тях и извън рамките на умствено ограничената им поносимост към политическите им противници. В този свой добронамерен и приятелски анализ-обръщение към тебе (който заедно с това е и неизбежно прям и откровен за грешките, които си допуснал) аз не бих искал много да се занимавам и да се отвличам с лековерната тъпота и наивната безпросветност в местните буфосинхронистични интерпретации на либералните икономически реформи. Макар, че – за твое сведение – въпреки, че аз съм се интересувал достатъчно подробно и мисля, че знам за всички западни плюсове и минуси в продължение на един много дълъг период от време, аз не съм никакъв защитник нито на Тачър, нито на Рейгън, нито на либерализацията. И знаеш ли защо? Защото преди Тачър, например, бюджетът на английското министерство на образованието беше по-голям от бюджета на английското министерство на отбраната! (Откритието е на Алфред Криспин, който по онова време беше кореспондент на БТА там.) И, както вече посочих, ... Тачър прекрати рязко английските социални реформи и изтегли почти напълно държавата от социалната сфера, която беше основен приоритет на нейните политически противници. Невероятен е този факт и неговата характериологизация (защото той е типичен и определящ за начина на мислене и действие на либералите по онова време, а не е някакво странно изключение) би могла да разкрие пред непредубедения разум много, неочаквано лоши неща за: - социалната приемливост, - вътрешното благородство - и класата на спортсменството, чрез които е било спечелено така нареченото “историческо състезание” между двете основни обществени системи на 20-ти век. Нека, обаче, както вече беше казано, тук да не се отклоняваме прекалено от личния и чисто вътрешен аспект на нещата в хунвейбинската ти глава. Защото в това писмо аз бих искал да остана преди всичко върху територията на изследването и доказването на едностранчивата ти незаинтересованост от онова, което е извън границите на твоето съзнание. Нещо, между другото, много характерно именно за онези, които са вдъхновили избора на името, с което си решил да се явяваш пред хората. И с което много си приличаш, за съжаление, именно с тези, с които си враждуваш политически. Бих искал да ти обърна още и внимание върху това, че в желанието си да сгазиш онези, които не ти харесват, ти изпадаш в противоречия, които са недопустими в една дискусия. Ти например, наричаш една и съща теза, използувана от мен, ту клише, ту измислица. Извинявай, ама това са коренно противоположни понятия, които не могат да се използуват за едно и също нещо. - Клишето, например, е нещо добре известно, което отдавна е омръзнало на всички. Но, в чиято истинност няма съмнение. Защото клишето, в което има лъжа, си има друго име – то се нарича, примерно – изтъркана измама. Или по някакъв друг начин – зависи от фантазията на изразяващия се. Но никога клише, в което се предполага лъжа, не се нарича просто и само клише. - Измислицата пък ... съвсем не може да бъде клише. Защото тя не е известна на всички, а при клишето е точно обратното. Ама на тебе не ти пука, ти не искаш да се замисляш и използуваш и тази формулировка за същото нещо, за което си използувал и горната. Не може така. Не може, когато някой не ти харесва, всичко, което ти попадне под ръка или пък през което в момента лъкатуши твоята неконтролируема мисъл, да бъде запращано към главата му. Трябва малко мярка. Или логика. А най-добре – и двете едновременно. И не забравяй, че има и други хора, а не си само ти, които се движат по левия бряг на реката. Животът не е толкова прост, нито толкова лесен, че да отхвърляш тяхното приятелство. Независимо от това, че те предпочитат да знаят и да използуват всичко добро, което се прави на десния бряг. В края на краищата, всички плуваме и живеем край една и съща река, нали? Поздрави! Батко ти Ламбен
|