В момента всяка държава-членка на ЕС излъчва и номинира по един свой представител за комисар. Това става след консултации с шефа на Еврокомисията. Той решава за кой ресор да отговаря всеки кандидат. След това съставът на цялата комисия трябва да бъде одобрен от Европарламента и тогава тя встъпва в длъжност.

Няма точно регламентирани изисквания какво трябва да е работил кандидатът за комисар. От есента на 2004 г. броят на еврокомисарите е 25. Представителите на новоприсъединилите се десет държави са:

Естония - Сиим Калас (зам.-председател на ЕК и комисар по административните въпроси и борбата с измамите). Той е бивш премиер на Естонската ССР, а след отделянето й от Съветския съюз е бил премиер, финансов и външен министър.

Полша - Данута Хюбнер (регионална политика). Не е заемала държавни постове в родината си, била е зам.-директор на Института за развитие и стратегически проучвания във Варшава.

Малта - Джо Борг (риболов и морски дела). Бил е външен министър.

Литва - Далия Грибаускайте (финансово програмиране и бюджет). Не е заемала държавни постове.

Словения - Янез Поточник (наука и изследвания). Водил е преговорите за присъединяване на Любляна към ЕС и е бил министър по европейските въпроси.

Словакия - Ян Фигел (образование, обучение, култура и многоезичие). Водил е преговорите за присъединяване към ЕС и е представлявал Братислава на международни форуми.

Кипър - Маркос Киприану (здравеопазване и защита на потребителите). Типичен партиен функционер, заемал редица ръководни постове в Демократическата партия в родината си. Бил е и депутат.

Унгария - Ласло Ковач (данъци облагане и митнически съюз). Бил е лидер на Унгарската социалистическа партия и външен министър.

Чехия - Владимир Шпидла (труд, социални въпроси и равни възможности). Оглавяваше Чешката демократическа партия и бе премиер.

Латвия - Андрис Пиебалгс (енергетика). Бил е постоянен представител на Рига в ЕС, посланик в Естония, финансов министър , зам.-министър на външните работи.

Малко преди да станат 25 на брой, еврокомисарите временно бяха 30. Това бе за периода между разширяването на ЕС на 1 май 2004 г. и изборите за Европарламент месец по-късно, в които за пръв път участваха граждани на новите страни.

В началото на 2004 г. се разрази скандал с номинирането на естонеца Сиим Калас. Тогава Европейската народна партия внесе в Европарламента проекторезолюция с призив на ключови постове в ЕС да не бъдат допускани дейци на бивши комунистически режими или репресивните им апарати. В текста се съдържаха точки, внесени от българския СДС, оглавяван по онова време от Надежда Михайлова. Заради миналото си Калас попадаше под ударите на този текст. Талин обаче не оттегли кандидатурата му, а мнозинството депутати отхвърли проекторезолюцията.

След като страните членки станат 27, броят на комисарите ще бъде намален на 18. Държавите ще извършват номинациите на ротационен принцип. Всяка отделна страна ще има право на номинация за два от три последователни петгодишни мандата на всяка Еврокомисия. Още не е уточнено как ще се редуват държавите и кой кога ще си "вземе почивка".