Някои български закони са като евтини кренвирши - с лъскава европейска опаковка, но малотрайни и със съмнително качество. Само преди три месеца се сдобихме с чисто нов Закон за ДДС - съвсем модерен и напълно в хармония с общите европейски правила. Така поне твърдяха акушерите му - министри и депутати от управляващото мнозинство.

Сега става ясно, че се налагат спешни промени в ДДС режима - заради бума на измамите, който се задава след присъединяването ни към ЕС. През уикенда министър Пламен Орешарски покани медиите в Хисаря, за да сподели притесненията си за бюджет 2007 и за дебюта на България в ЕС. Журналистите чуха за пореден път, че проблем №1 за финансист №1 е възможният спад в приходите от ДДС догодина. Заради влизането в общия пазар и новия данъчен режим хазната ще загуби около 450 млн. лева, сочат отдавна сметките на МФ. Това, което бирниците и до днес не могат да изчислят, е размахът на данъчните измамници.

Пламен Орешарски призна, че загубата на ДДС съвсем не е задължителна жертва пред олтара на еврочленството. През първата си година в ЕС Полша например е отчела жесток спад на постъпленията - 30%, но други страни от приетата през 2004 г. десятка са се разминали с по-невинни проценти, а бюджетът на Чехия не е загубил и 1 крона от ДДС.

Българският министър не дръзна да гадае как ще се справи с данъчната реколта през 2007 г. подопечната му администрация. И не обеща да гони резултата на Чехия. Само се пошегува, че теоретично загубите от ДДС може да са от нула до 100%. Вън от шегата обаче Орешарски обяви да чакаме законови промени, насочени срещу данъчните измами, които трябвало да бъдат прокарани достатъчно скоростно, за да са в сила от Нова година. Новината първо озадачи журналистите, а после в главите им заседна натрапчивият образ на... албански реотан.



ЕПИДЕМИЧНО



Не е ясно защо финансовият министър се стресна тъкмо от членството в ЕС - и досега има премного основания да се тревожи от отклоняването на данъци. Щетите за бюджета от източване на ДДС през последните 7 години възлизат на около 3 млрд. лева, отчете Съветът по сигурността към МС на заседанието си през декември 2005 г. По-рано през същата година Николай Попов, първият началник на Националната агенция за приходите, докладва в парламента какви са пораженията от източване на хазната. Кражбите на ДДС за последната петилетка надхвърлят 4 млрд. лв., посочи Попов. Още тогава бе ясно, че данъчните измами се превръщат в епидемия. Всяка десета фирма, регистрирана по ДДС, се оказа замесена поне веднъж в източване на данъка. С други думи, поне 9000 предприятия са участвали като брънки в дедесарски схеми.

Затова не е чудно, че днес "спешни мерки" звучи познато. Ето и някои баяти новини, които освежават паметта:

- 12 декември 2005. Съветът по сигурността към Министерския съвет възложи на министерствата на финансите и на икономиката и енергетиката да изготвят анализ за нетрадиционните заплахи за икономическото развитие на страната ни. До февруари 2006 г. МФ трябва да внесе анализ по дейността и проблемите по противодействието на измамите с ДДС и "несъбираемите вземания" като една от основните мерки за противодействие на организираната престъпност.

- 27 януари 2006. До февруари съвместна работна група с представители на Министерството на финансите, МВР, правосъдното министерство, следствието и прокуратурата трябва да направи предложения за законодателни промени за ограничаване на процеса на източване на ДДС. Това решение беше взето на редовното заседание на Съвета по сигурността към МС, председателствано от премиера Станишев.

- 26 април 2006 г. Министрите Пламен Орешарски и Румен Петков се срещнаха с посланиците на страните-членки на Европейския съюз. На срещата бяха представени и обсъдени съвместните мерки на двете институции и постигнатите резултати в противодействието на корупцията и измамите с ДДС.

Нормално беше всички тези срещи и обещания да кристализират в съответни законови текстове. Така ли се получи?



ПОЛУФАБРИКАТ



Експертите на МФ разработиха нов ДДС закон още при предното правителство. След изборите се потрудиха върху друг вариант. На 30 март 2006 г. кабинетът "Станишев" одобри проектозакона и го изпрати в Народното събрание. Сложният регламент престоя в НС дълги седмици, дефилира през тежки прения и неведнъж бе на път да скара партиите от управляващата тройка. Чест гост на дебатите в парламента бе Пламен Орешарски. Той и екипът му все повтаряха, че (не)събирането на ДДС ще докара много главоболия след присъединяването на България към ЕС. Докато депутатите нанасяха последни щрихи по проекта, финансовият министър ги увещаваше да не смекчават предвидените строги мерки, включващи и солидарната отговорност. Така всички останаха с убеждението, че МФ е включило целия възможен арсенал за борба с данъчните измами.

Парламентът гласува закона за ДДС на 21 юли. Само три месеца по-късно още невлезлият в сила ЗДДС ще бъде пратен на стенда за ремонт и подобрения. 60 дни преди прекрачването в ЕС финансовият министър внезапно се сети, че са нужни особени действия срещу източвачите на ДДС. При това става дума за мерки в смътното бъдеще - някой тепърва ще ги работи.

Така заканата на Орешарски, че готви екшънплан срещу данъчните измамници, прозвуча по-скоро като покана към тях - щом България в момента няма оръжия срещу тях, значи е гостоприемна територия.



НАПЪНИ



"Голяма полза от пресмятане на загубите няма, има полза от идентифициране на рисковете и разработка на мерки, основно административни, за недопускане тези рискове да се проявят. Както Министерството на финансите, така и Националната агенция за приходите полагаме усилия да не влезем неподготвени от януари следващата година. Имаме опита на първите десет страни. Правим усилия да идентифицираме най-рисковите зони и да разработим мерки за противодействие срещу тях," сподели наскоро министърът на финансите в ефира на БНТ.

След като МФ по думите на Орешарски може да черпи от опита на първите десет (разбирай от Литва и Естония на север до Малта и Кипър на юг), защо се напъва само да идентифицира рисковите зони? Със сигурност ще спести и усилия, и време, ако просто помоли данъчните администрации на въпросните десет нови еврочленки да споделят неволите и успехите си в напипването на ахилесовите пети и съответните рецепти за изтребване на данъчни пиявици.

Как да избяга човек от натрапчивия образ "албански реотан"?



АЛА "ТУИН ПИКС"



За никого не е новина, че с влизането на България в ЕС изкушенията за неплащане и източване на ДДС ще станат по-големи. От 1 януари 2007 г. границите ще паднат и нашият скромен пазар със 7-8 милиона души ще е част от мегапространство с 500 милиона потребители. "Пролет"АД и "Драган Петков"ООД ще издават и ще получават едни и същи фактури, независимо дали партньорите им са от Злокучене, Бон, Сарагоса или Солун.

Заедно с многото потребители България ще се сдобие и с онези данъчни мошеници, които гастролират в ЕС, а пък страните от ЕС ще се запознаят с нашите дедесари. Затова международният обмен на информация се превръща във фактор с изключителна важност. Само че точно тук България, или по точно Националната агенция за приходите, издиша.

Подобно на совите в "Туин Пикс" НАП не е това, което трябва да бъде. И докато е така, ще се роят фирми фантоми, а данъчните измамници доволно ще потриват ръце и ще нижат вериги за източване на ДДС.

Смисълът на НАП не бе да се прекръсти данъчната администрация на приходна и да се поразместят офисите на бирниците. Сърцевината на проекта НАП е мрежата, която трябваше да свърже всички данъчни звена и да бъде заредена с пълна и актуална във всеки момент информация за всеки съвестен и за всеки шмекеруващ данъкоплатец. Без тази онлайн система, каквито и законови мерки да бъдат сътворени, те ще си останат безпомощни хартиени алинеи и параграфи. И факири да се трудят в приходната администрация, пак няма да се справят с изобретателните данъчни престъпници, щом не разполагат с единна база данни и връзки за светкавично информиране.

Не само мрежата на НАП още я няма. Липсва и прословутият Търговски регистър, който ще сложи ред във фирмената джунгла. Да не говорим за мегапаяжината, която трябваше да обгърне информационните масиви на всички държавни ведомства и служби - бирници, митничари, КПТТ, МВР и така нататък.

Ще бъдем ли пълноценна част от общото европейско пространство, ако обикновена справка за данъчните задължения на фирмата хикс или лицето игрек не може да бъде направена за минути с няколко движения на мишката пред монитора?

Това е въпросът, на който Орешарски и колегите му трябва да си отговорят, преди да се захванат с поредните кръпки на поредните недоизкусурени закони.