Така вземат решения нашите управници - стават за последния танц, минути преди в бара да светнат лампите и посетителите да си тръгнат.

Не е незаконно - просто е израз на лош вкус да взимаш важните решения в последната секунда. Всеки път опозицията се зарича, че като дойде на власт, няма да чака часът да стане 12 без 5, за да гласува важните законопроекти и да назначава ключовите кадри - за да може да има смислен дебат по предложенията, за да може всички да знаят овреме правилата на играта, за да няма изненадани. Това обещание е едно от първите, които въпросната опозиция забравя, след като спечели избори.

Сегашното управление, подпомогнато от безпрецедентното си разтрояване, не прави изключение. То често взема решения в последните секунди, преди да изтече един или друг срок. Всъщност,



на тази власт така й тръгна от самото начало -



хвана последния мандат за съставяне на правителство.

Властта се замота около приемането на Закона за избор на президент и вицепрезидент - той бе гласуван три месеца преди изборите. Закъснението не повлия върху кандидатирането на мераклиите, но породи два други проблема. Първият бе свързан със сериозното оскъпяване на прозрачните урни, в които ще гласуваме, а вторият - кратките срокове позволиха само една- единствена фирма да кандидатства за отпечатване на интегралните бюлетини. Държавата нямаше избор, освен да приеме всички условия на въпросните фирми. С две думи - всички платихме заради мудното законодателство.

Сега управляващите бавят две ключови назначения - избор на конституционен съдия от квотата на парламента и номиниране на български еврокомисар от правителството. Изключително важни назначения. Както е тръгнало, конституционалистът от квотата на Народното събрание май ще положи клетва след президентските избори. Вярно, че в случая не се нарушава законът, защото регламентираното време изтича на 3 ноември. Но затова, че НС трябва да избере човек в КС се знае отдавна. И е въпрос най-малкото на уважение към институцията управляващите да си свършат работата - поне да не се появяват съмнения за нечестна игра. Но властимащите гледат на обществените съмнения с присъщ за повечето ни управници непукизъм.

По всичко личи, че за



някои забавени движения на управляващите



са виновни не само неспирните препирни и пазарлъци между играчите, нито от чия партийна квота да е назначеният. Проблемът очевидно е и в манталитета на въпросните преговарящи, който се основава на мотото: "Остави днешната работа за утре".

По-притеснително е мотаенето на политиците около номинирането на еврокомисаря ни. Името на българския европейски министър се очаква от Европа до 27 октомври. Вече е ясно, че Румъния ще спази този срок. А ние?

Извинения от типа: "Забавяме, за да не изпаднем в спор преди президентските избори", може и да са оправдателни от партийна гледна точка, но не и от държавническа. А въпросът е именно такъв - държавнически. Казват, че преговорите между партиите в тройната коалиция по въпроса за еврокомисаря дори не са започнали. Те няма да са толкова леки.

Всъщност битката за еврокомисаря не е само междупартийна, а и на лобита. И



в центъра на тази битка стои премиерът



Сергей Станишев, който ще понесе позитивите или негативите от окончателния избор. Защото именно от неговото решение зависи кого ще предложим на Европа.

След преговорите около съставянето на правителството и разпределението кое министерство при кого да отиде, фигурата на бъдещия еврокомисар може би ще е един от най-трудните избори, които ще трябва да направи Станишев. В момента той трябва да лавира между желанията на собствената си партия, предпочитанията на европейските ни партньори, коалиционните искания и логиката на процеса до момента.

От една страна, почти всички, които имат някакво влияние в БСП, смятат, че левицата ще направи една от най-големите си грешки за последните 16 години, ако не изпрати свой човек за български еврокомисар. Мотивите са, че през 2009 г., когато ще трябва да се избира нов човек, левицата вече може да не е на власт. А сега, чрез този свой човек левите ще имат солидно лоби в Европа. Освен това те



смятат, че Меглена Кунева не е добър избор



И дори поставят условия - който и да е друг, само не тя.

От друга страна, пак леви твърдят, че чрез натиска да не е Кунева, някои червени се опитват да поставят капан на Станишев, който ако влезе в него, ще има поне две последствия. Първото - Георги Първанов, а не БСП, да си има човек в Брюксел, особено ако изборът спре на посланичката ни в Париж Ирина Бокова. И второ - да се даде старт на раздялата с НДСВ. Защото по една или друга причина Симеон Сакскобургготски държи на всяка цена Кунева да е българският еврокомисар. Логиката на НДСВ е ясна - кой ако не министърът, който води преговорите с ЕС, има право да отиде в Брюксел?!

Каквото и решение да вземе премиерът, недоволни ще има много. В единия случай - ще се надигнат срещу него собствените му съпартийци. В другия - лично Симеон. ДПС няма шанс в тази схема, колкото и да се прави, че говори по темата.

Труден избор, но това не е основание той да се бави.