Премиер да назначавахме, щяхме вече да го знаем кой е. Миналото лято пазарлъкът за шеф на правителството се проточи 2 месеца и ни се видя твърде дълъг. Надлъгването за първия български еврокомисар обаче се точи от месеци и днес, когато Брюксел очаква да му го съобщим, още не сме готови. Нужна ни е още седмица, каза външният министър Ивайло Калфин, който назова 27 октомври като последен срок.

Всяка партия от управляващата коалиция желае да види свой човек на този пост, защото по стара традиция смята, че е хубаво да се подсигури с връзки "там, горе". Даже опозицията, която няма никакви шансове, защото кандидатът се предлага от правителството, също подхвърли, че има готов човек за поста. Логиката е елементарна: Комисията на ЕС е нещо като европейско правителство; тя предлага законите; следи за разпределението на парите от общия бюджет; възбужда дела в Европейския съд, ако забележи нарушения, и пр. Нашият човек ще държи поне едно от финансовите кранчета - не от най-големите, но и то ни стига. Ако прокарва директиви в интерес на нашите фирми и ако ги брани от съдебно преследване в Люксембург, значи в Евросъюза ще си живеем както и досега - с обръчите, гарантиращи благополучие на родния политически и друг елит. При такава протекция заканите, че щели да ни извиват ръцете да се поевропейчим, вече не изглеждат толкова страшни.

Други обаче отдавна са се върнали от пътя, по който тръгваме, и са направили всичко, за да излязат криви точно тези сметки.



Клетвата на новоназначените комисари



се състои от 5 точки и всички имат един смисъл - да декларират прекъсване на пъпната му връв с онези, които ги изпращат, и да ги поставят в служба на общите, съюзните интереси, а не на националните, партийните или роднинските мераци. Какво ще трябва да обещае пред цяла Европа бъдещият български еврокомисар?

1. "Да изпълнявам задълженията си при пълна независимост в името на общия интерес на Общността." (Като знаем как по традиция нашите управници обгрижват общото, независимо какво си мислят хората за тях, струва ми се, че това обещание няма да ги смути.)

За да няма недоразумения от кого трябва да е независим комисарят, е предвидено второ обещание в клетвата:

2. "При изпълнение на задълженията си да не търся и да не приемам инструкции от никое правителство или орган." - и се добавя:

3. "Да се въздържам от всяко действие, което е несъвместимо със задълженията ми." (Което ще рече, че трябва да бъде независим преди всичко от своето правителство, което го е предложило за поста.)

Бащите на обединена Европа, които са писали нейните правила, са усетили, че и това не стига, защото нищо не пречи държавите да се наговарят и комисарите да се вслушват в инструкции на чужди правителства със сходни интереси, и затова са добавили още една точка със същия смисъл, но казана по-различно:

4. "Изрично подчертавам задължението на всяка страна членка да уважава този принцип и да не се домогва до влияние върху членовете на комисията при изпълнение на задачите им."

Като са помислили още малко, съставителите на текста на клетвата са се досетили, че по време на мандата може да се създава видимост на независимост, но облагите от него да се разсрочат за после. Затова са включили още едно обещание, което е дори по-многословно от предишните:

5. "Обещавам да спазвам както по време, така и след изтичането на мандата ми задълженията, произтичащи от него, и в частност задължението да се отнасям почтено и дискретно към приемането на назначения или ползи след изтичането на мандата ми."

С други думи, еврокомисарят се съгласява да бъде поставен под европейско наблюдение и след като напусне поста си, за да доказва дълго след това, че не е обслужвал тесни партийни и корпоративни интереси.

Нека сега да помислим



колко наши политици, при това свързани с властта, са склонни 5 пъти да се отрекат



тържествено от своята партия и правителство. Заплатата от 18 000 евро месечно е силен аргумент за независимост, но ако я взимаш само две години и половина, колкото ще трае мандатът на нашия комисар до 2009 г., дали прекъсването на партийната и националната зависимост ще бъде искрено? Няма такъв механизъм, който да замести морала. Очевидно нашият пратеник в Брюксел ще трябва да бъде човек, който държи на името си и който не би го предоставил за еднократно ползване на когото и да било.

Партиите също трябва да погледнат по нов начин на въпроса и да се опитат да мислят отвъд грижата за келепира. Престижните постове в международни организации не носят преки ползи за партиите, които пласират там свои хора. СДС не спечели нищо от курдисването на Стоян Ганев за председател на Общото събрание на ООН. Жълтите също не видяха изгода на предишните избори от живописния мандат на Соломон Паси начело на ОССЕ. Държавата обаче трябва да мисли за доброто си име и може би не народът, както ни уверяваше предишен премиер, а точно тя трябва да си смени чипа.