|
Този рефрен на известната детска песничка започна да се набива на уши, след като изненадващо главният прокурор Никола Филчев обяви от Рим, че е "получил от италианските си колеги папка с информация за сделки за пране на пари, извършени от известни в миналото наши политици и бизнесмени".
Автоматично се заговори за предстояща операция "Чисти ръце", за това как сега щели да започнат разследвания и арести на известни лица от организираната престъпност, на бивши и настоящи бизнесмени, на ексбанкери и държавници.
В огъня бе пръснато още масло с новината, че данните са били предоставени на българския главен прокурор от шефа на италианската прокуратура "Антимафия" Пиер Луиджи Виня. Освен това въпросната среща в Рим не бе предварително обявена и затова бе обвита в тайнственост.
Изненадващо след нея обаче Филчев се разприказва
Той бе цитиран да казва, че освен данните за "политическото" пране на пари е получил и други "ценни информации", включително за действащи в България групировки за трафик на хора. Изобщо обстановката бе напрегната. Поне словесно.
И всичко щеше да е наред, ако налице не бе един простичък факт. Че целият този сценарий, при това без никакви последствия, бе разигран точно преди една година, със същите действащи лица. Единствената разлика бе, че сцената тогава бе не Рим, а София.
Точно преди една година Виня обяви в София, че "Коза ностра дружи с български престъпни организирани групировки", че е "предал на българския главен прокурор списък с имената на петима българи за трафик на наркотици". Тогава Филчев пак огласи, че "г-н Виня му разказал много интересни неща" и му дал много ценни информации.
Година по-късно всичко просто се повтаря
Затова и няма как цялата сегашна ситуация да не бъде поне поставена под съмнение, ако не и пренебрегната. Допълнителни аргументи в тази посока даде самият Филчев, който изненадващо разкритикува закона за конфискация на имуществото, придобито от престъпна дейност, известен и като закона "Петканов". Той обяви, че в момента България не е готова за такъв нормативен акт, какъвто вече действа в Италия. Според Филчев такъв закон може да съществува само в "едно подредено общество, в което има демокрация поне от 200 години и където парите се печелят честно от 200 години". Въвеждането му сега в България "би противоречало на цялостната държавна политика за приватизация през последните 15 години", обясни Филчев.
Така или иначе неговите думи дойдоха още преди законът "Петканов" да е влязъл в сила. И независимо от многото основателни критики срещу нормативния акт, то именно на него се разчита за поне мъничко намаляване на финансовата мощ на организираната престъпност, за пресичане на прането на пари, за удар върху имуществото на корумпираните. Затова и предварителното му обезсмисляне, при това от устата на главен прокурор и известен специалист по наказателно право, си е направо опасно. Може и да се окаже прав човекът, но пък дали има право предварително да предполага какво ще стане?
Противоречивите сигнали от прокуратурата
за това какво ще се прави, какви данни има всъщност, кое е добре и какво не продължиха и след като Филчев отново започна да иронизира, като обяви, че е забравил кой е в списъка с "известни в миналото наши политици и бизнесмени, извършвали сделки за пране на пари". Само преди две седмици той се отнесе по подобен начин и към лансираната от самия него идея за амнистия на капитали. И за нея рече, че я е забравил.
Онзи ден обаче Филчев не пропусна да пусне в ход нова идея - за силна държава, силни държавни органи и "мъничко ограничаване на влиянието на партиите".
И точно тук изниква главният въпрос: докога битката срещу мафията у нас ще е само на думи, предположения, слухове и общи постановки, на идеи и на идентични сценарии, от които нищо не следва?
Защото в крайна сметка какво имаме сега - някакви съмнения за някакви хора, които били бивши политици и бизнесмени, които някога прали пари. Кои са, какви са, какво е направено срещу тях - за това естествено нито дума. И така си тръгват слухове, инсценира се дейност, провокира се общественото мнение. После се напудрят нещата с някоя глобална идея - я за амнистия, я за силна държава, я за ограничаване леко на гражданските права, я и трите заедно. После се пуска балонът за предстояща операция "Чисти ръце" и накрая нищо не се случва (то по общо мнение и от италианските "Чисти ръце" не излезе кой знае какво, но поне хората опитаха и показаха смелост - б. а.).
Все неща, на които е крайно време да се сложи край.
Ако някой ще бори мафията, да я бори на дела. Ако ли не, по-добре да си мълчи.
