В последните месеци се наблюдава значително поскъпване на петрола, съчетано с повишаване на курса на щатския долар спрямо еврото. Тази комбинация в известна степен е притеснителна за българската икономика. До миналата година движението беше в обратна посока - т.е. имахме поскъпване на петрола, но и засилване на еврото спрямо долара. Така се компенсираше ефектът от по-високата цена на петрола в долари. И отражението върху инфлацията беше незначително.

От началото на тази година ситуацията е различна и се вижда, че това мигновено рефлектира върху цените на бензините. Цените на транспортните услуги също се повишават. Това са сектори, които реагират незабавно на промяната на цената на петрола в евро и косвено - в лева.

Така че може да се очаква известно повишаване на инфлацията у нас и може би забавяне на растежа.

Комбинираният ефект върху инфлацията на годишна основа вероятно ще бъде по-малко от 1%, т.е.



инфлацията ще е с около 1% по-висока



Все пак българската икономика е "пораснала" и общият ефект върху инфлацията в резултат на повишаването на цените на петрола може да се оцени като сравнително ограничен.

По-неприятен може да бъде ефектът върху платежния баланс на страната. Но тъй като валутният резерв е достатъчно голям, това няма да допринесе съществено за влошаване на платежния баланс и оттам да доведе до намаляване на валутните резерви. От тази гледна точка няма да има проблем за икономиката.

Тук не става дума за екстремно поскъпване на петрола, за цени много над $60 за барел. В момента наблюдаваната цена е около 59 долара за барел, може да се очаква малко повишаване. Но екстремни стойности няма да бъдат достигнати. Такива са и предположенията, които залагаме в нашите прогнози до края на тази година.

По принцип предвиждаме известно забавяне в икономиката, но то не е свързано с цената на петрола. То се дължи повече на известно забавяне на ръста на световната икономика, както и с някои други вътрешни фактори. Например в резултат на мерките за ограничаване на кредитирането



ръстът на потреблението няма да може да се запази



Той задължително трябва да се интерпретира в контекста на огромния обем от кредити, който домакинствата получиха от банките. Така че този ръст няма да продължи. Затова и очакваме забавяне в нарастването на потребителските разходи. При инвестициите очакваме нещата да се запазят както през първото тримесечие или ръстът да е малко по-слаб. Във външния сектор също може да се очаква известно забавяне във връзка с влошаване на конюнктурата на международните пазари. Но засега от външния сектор не получаваме някакъв неприятен сигнал, че има забавяне.

Разбира се, високите цени на петрола също ще допринесат малко за забавяне на икономическия растеж, но според нас тези ефекти ще бъдат ограничени.

За бюджета поне засега приносът е по-скоро положителен - поради високите приходи от данъци и по-специално ДДС и акцизи. Така че бюджетът ще бъде компенсиран и за него няма някаква опасност от високите цени на петрола поне засега. Разбира се, ако цените останат дълго време на много високи нива и в съчетание с поскъпване на долара, тогава притесненията могат да станат по-осезателни и да се очаква по-сериозно забавяне на икономическия растеж.

За тази година имаме заложени 5,2% икономически растеж независимо от отчетените от НСИ 6% за първото тримесечие (на годишна база - б. р.). Това съвпадна с нашите оценки - те бяха за 5,9% ръст на икономиката. Или за първото тримесечие няма някаква голяма разлика между нашите прогнози и това, което се случи в действителност. Съответно прогнозите ни за растежа през 2005 г. остават непроменени в сравнение с отпреди три месеца - 5,2-5,3%.